Семейството, традициите и корените са основните ценности на родолюбивия българин
През целия си съзнателен живот съм участвал в обществени и патриотични организации. Изпълнявал съм и продължавам да изпълнявам много каузи, вече не помня в колко дарителски акции съм се включвал, защото това е мое дълбоко убеждение и вътрешна нагласа. Това казва Станислав Стоянов – кандидат за народен представител от листата на ГЕРБ-СДС за IV Многомандатен избирателен район – Велико Търново.
Свищовлия по рождение, великотърновец по дух, българин по сърце, така най-кратко може да се опише сърцатият млад мъж, който вече има опит като депутат в 44-то Народно събрание.
Сега отново е в предизборната надпревара. Срещи от сутрин до вечер, въпроси, отговори, поставяне на проблеми и търсене на начини за решението им, пътуване до различни населени места. Напрегнатият ритъм на предизборната кампания не го натоварва толкова много, повече му тежи това, че няма време за семейството си. Съпругата му Петя вече е свикнала, тя също е динамичен и организиран човек, а и го познава достатъчно добре, защото са заедно повече от 20 години. Запознават се като тийнейджъри и са в една приятелска компания. Малко след това пламва и искрата на любовта. Опознавайки се, те разбрали колко много общи неща имат – любов към изобразителното изкуство, страст по книгите, историята, пътешествията… И разбира се, истинска, неподправена и силна обич към България, фолклора и традициите ни. Двамата с Петя имаме повече народни носии в гардероба, отколкото официални костюми, с усмивка споделя Станислав Стоянов.
Самият той се запалил по носиите, когато за пръв път отишъл на събора в Жеравна и получил покана от Христо Димитров да стане член на сдружение “Пазители на българщината”. През 2014 г. облякъл за пръв път северняшки дрехи и чувството, което изпитал, след като се погледнал в огледалото, определя като неописуемо. Поискал да има собствен комплект. Намерил жена във В. Търново, която да му ушие. Сдобил се първо с една носия – северняшка, после македонска, влашка, стилизирана… Пак в Жеравна се запознал с членове на сдружение “Хайдути” и останал запленен от автентичните им носии. Започнал да търси по антиквариати, да възстановява гайтани и сърма, снаряжение… Носията е знак за идентичност, дух, връзка с корените, казва родолюбецът. И така в семейния гардероб на Стоянови се натъкмили вече 12 народни носии, отделно са тези за Сияна – осемгодишната дъщеря на Станислав и Петя.
Освен увлечението по автентичните народни костюми, Стоянови споделят още една страст – четеното. И двамата с Петя не заспиват без книга. Той се потапя в света на научната фантастика, Петя е фен на историческите романи и криминално-съдебните саги на Джон Гришам.
Станислав и Сияна могат с часове да прекарат заедно, увлечени в игра на шах, въоръжени с Плейстейшън или съсредоточени в някоя настолна игра. През последните дни се заливат от смях с класическата анимация на Доньо Донев “Тримата глупаци”.
И Петя, и Станислав рисуват прекрасно, тя е завършила живопис във ВТУ. Затова не е случайно, че дъщеря им непрекъснато прави “арт инсталации”. Най-хубавите ѝ творби са на село, където за произведенията на изкуството ѝ влизат в употреба клони, мъх, клечки… Радваме се, че при баба си и дядо си на село Сияна може да расте на воля, да кара колело с приятелите си, да разпознава домашните животни, да се катери по дърветата – детство, което е все по-непознато за много градски деца, казва Станислав.
Семейството му се чувства уютно в близо 100-годишната къща в квартал “Варуша”, където живеят. Баща му купил забележителната сграда, когато се преместили от Свищов във В. Търново и Станислав направил всичко възможно да я реставрира в автентичния ѝ стил, пазещ градски шик и изтънченост. Самата къща има невероятна архитектура и това не е случайно, защото през 30-те години на миналия век я строил видният търговец, представител на шевните машини “Сингер”, Георги Георгиев. Затова наред с останалите старинни мебели в дома на подобаващо място се пази оригинална машина от прочутата немска марка.
Една от големите болки на Станислав Стоянов е обезобразяването на старите сгради в България. Той и досега не може да проумее защо по времето на социализма са съсипани красивите градски площади, на които са вдигнати еднотипни мегаломански мраморни сгради за обществените институции. Ядосва се и сега, когато вижда рушаща се къща с фризове, корнизи, филигранни балкони и дори фамилни гербове да бъде обезличена по най-елементарния начин и опакована в безлична мазилка.
На възстановяването на емблематични сгради във В. Търново са посветени две негови големи каузи. Едната вече е почти факт – с нова фасада посрещна своя вековен юбилей читалище “П. Р. Славейков”. С участие на Стоянов като средства, с подкрепата на Общината и съмишленици, духовното средище вече се вижда от целия град като ярък, цветен акцент на фона на старинния квартал. Сега предстои и вътрешното обзавеждане и възстановяването на сцената. На ход е и големият проект за църквата “Св. св. Кирил и Методий” в съседство. Една по една стъпка се върви към реставрацията на храма – шедьовър на Колю Фичето, чиито два купола са сринати по време на земетресението през 1913 г.
Ще продължавам да дарявам за подобни инициативи, защото усещам, че това е дълбоко вкоренено в мен, казва Стоянов. Според него никак не е случайно, че е роден в град – люлка на дарителството и дава за пример Свищовската академия, Първото читалище, Търговската гимназия, създадени все от хора с щедри сърца. Най-голямата му радост е, когато с идеите си увлича и други хора, защото приема, че е заразно да правиш добро. Да работиш безкористно за обществото е и в основата на ротарианското движение, към което принадлежи Стоянов..
Като предприемач вече почти 20 години той развива своя бизнес. Вярва, че с труд и постоянство може да се стигне до успех. Влизайки в политиката, носи със себе си ценностите и опита от предприемачеството. И в още едно нещо вярва Станислав Стоянов. Че ако всеки един от нас пази дълбоко в сърцето си пламъчето на родолюбието, че ако загърбим завистта, злобата и алчността, че ако се върнем към корените си, България ще пребъде.
