След три мандата кметуване на В. Търново в периода 1999-2011 г., вече четвърта година д-р Румен Рашев управлява частния Дом за възрастни хора “Стара планина” в Драгижево. Твърди, че още като кмет е опознал добре тази социална услуга, но сега е убеден, че разликата между потребителите на частния и на държавния дом е несравнима. При нас има сериозен подбор на хората, които постъпват, те са относително здрави, но независимо от това за тях трябват лекарски грижи. Домът е с капацитет от 60 места и през зимата те са запълнени. През лятото хората намаляват, тъй като някои отиват при близките си, други напускат и пак се връщат, текучество има.
Не съм очаквал, че в един дом за възрастни хора може да има толкова медицина, признава д-р Рашев. А тя също е любов и грижа, уют, спокойствие и внимание към нашите майки и бащи, които всеки носи в сърцата си. Това е призванието и на лекарите. Затова бившият кмет се отнася с голяма отговорност към новата си работа. Така е било и когато е бил уролог 16 години в областната болница във В. Търново, после като зам.-управител на Ловешка област, след това управител на Великотърновска област и накрая кмет на старата столица.
С бившия градоначалник разговаряме за сегашните постижения и проблеми на В. Търново, за големите проекти на града, за състоянието на здравеопазването, за най-голямата му радост – внуците му Румен и Виктор.
Собствените приходи на Общината са
по-важни от привлечените инвестиции
Днес, от позицията на обикновен гражданин, д-р Рашев категорично отхвърля критиките на някои хора, че В. Търново е презастроен град и това е станало именно по време на неговото кметуване. Застрояването си има точни нормативи, които са част от общия устройствен план, който се приема от ОбС. В него ясно е фиксирано какво може и не може да се строи, има си и Закон за устройство на територията. Но д-р Рашев е удовлетворен, че по негово време в града се направиха много улици, беше изтеглен т.нар. “Пътен заем” от 5 млн. лв. и със съдействието на ВиК “Йовковци” са сменени и водопроводите в кварталите “Бузлуджа”, “Кольо Фичето” и др. За тези улици не се налагат ремонти, те са направени качествено, имат улично осветление и това мен ме удовлетворява, независимо какви перипетии преодоляхме тогава, казва д-р Рашев. Според него много хора вече са забравили 1999 г., но тогава е било подменено уличното осветление във В. Търново и градът е светнал. Това е довело до разширяване на търговията, на таксиметровия транспорт, подобряване на живота на хората. И най-вече градът свети навсякъде, а общината плаща по-малко ток. Лично д-р Рашев се е разхождал през нощта по улиците, доволен, че тъмнината вече е минало. Освен това тогава Общината успява да извади от забвение В. Търново и да го постави редом до най-големите градове. Не можем да се мерим с тях, но всички казваха – големите градове и В. Търново, горд е бившият градоначалник.
Можехме да се преборим след това и за културна столица. Защо България да няма две културни столици от двете страни на Стара планина и те да са В. Търново и Пловдив. Има такива практики по света, разсъждава д-р Рашев.
Бившият кмет твърди още, че вече се е откъснал от политиката и няма намерение да се връща в нея, но не одобрява някои виждания на управляващите от ГЕРБ, които обаче се харесват на хората. Това, че ако нещо се харесва на група от хора в определен момент, не означава, че е добро. В управлението трябва да се правят неща, които са трудно приемливи, но пък дават резултати след това. Ако една къща няма здрави основи, въпреки лъскавата фасада, ще падне. Същото се отнася и за една магистрала, която без здрава основа няма да издържи дълго пълното натоварване. Хубаво е да има магистрали в страната, но да бъдат качествени. Освен това не бива да се замазват проблемите. Дойдат учителите да се оплакват, после лекарите са недоволни, управляващите замазват проблемите. Не бива да се действа на парче, необходими са цялостни реформи, които може да не се харесват на хората.
Д-р Рашев признава още, че в политиката на сегашните управляващи не харесва, а и не е добре за обществото, че акцентът се поставя върху привлечените инвестиции на една община, а не върху изработените от хората средства, като това трябва да бъде стремежът. Иначе идват готови пари. В тази връзка д-р Рашев оценява усилията на сегашния кмет на В. Търново Даниел Панов да привлича средства. Но счита, че ОбС трябва да насочва политика към генериране на собствени приходи. Дори централната власт трябва да предприеме принудителни мерки към местните администрации да търсят собствени средства.
По отношение на идеята за застрояване на старото военно училище и превръщането му в градски център, която вълнува всички търновци, то утвърден проект има още от моето управление, казва д-р Рашев. Той е спонсориран от Американската агенция за международно развитие и специалисти от Община Голдън в САЩ. Те са направили препоръки и самия идеен проект. След това той е бил доразработен и актуализиран от софийския архитект проф. Иван Никифоров и неговия екип. Самата устройствена разработка на територията на старото военно училище била съобразена и със силуетната характеристика, която да бъде преходна между старата и новата част на града. На базата на този проект Общината е кандидатствала за финансиране към т.нар. “Воден цикъл” за изграждане на ВиК комуникациите на въпросната територия. Предвидени били също 13 трафопоста, жилищно застрояване и сгради за обществено ползване.
Още по времето на д-р Рашев има направен и подробен устройствен план на района на Старата болница. Били предвидени големи парцели около сегашните сгради на бившите диспансери и областната болница и най-вече са утвърдени улиците. Идеята беше тези улици да станат общинска собственост, за да може по тях да върви водопровод, канал, газ, да има осветление и общината да ги поддържа. Според д-р Рашев в момента градската улица свършва на входа на Старата болница. Земята нагоре е собственост на областната болница, но има и частни имоти. Затова тази собственост трябваше да се разпредели, районът можеше и да се газифицира. А сега там е бандарлък – разбитите улици без осветление така си стоят. В крайна сметка спънката е дошла от здравното министерство и този устройствен план на Старата болница не е реализиран. Но битката за апетитните терени там едва сега започва.
По отношение на бъдещото застрояване на вилната зона Козлуджа, за което сега се заговори, бившият кмет е категоричен, че първо трябва да се направи много добър устройствен план. Най-добре е тази територия да влезе в регулацията на града, за да се направят комуникациите. Освен това там собствеността е различна, а собствениците са много. Истината е, че тази идея за застрояване на тази зона е възникнала още по време на неговото управление, но после е изоставена.
Бедите в здравеопазването
идват от самите лекари
Проблемът е, че докторите не знаят реално колко струва тяхната услуга и в това виждам техния тежък “грях”, твърди д-р Рашев, който като лекар не би искал да подмине болезнената и важна тема. Парадокс е, че толкова години цените на клиничните пътеки стоят едни и същи и няма протести от лекарите. Ценообразуването, започнало още преди 1989 г., и досега не е завършено. А и не би трябвало да се определя цената на една стока по това колко пари има, както е сега в здравеопазването. Според д-р Рашев може би са необходими не 6, а 10 млрд. лв., за да функционира системата. И задължение на управляващите е да осигурят тези пари. Но все още не е ясно кое колко струва и колко точно пари ни трябват, а има медицинска статистика, която може да даде отговор на този въпрос. А и към този проблем се навързват ниското заплащане на лекарите и специалистите по здравни грижи, слабата специализация, липсата на медицински сестри.
Що се отнася до това дали болниците да останат търговски дружества, д-р Рашев смята, че това не е грешка и няма нищо лощо те да останат с този статут, тъй като работят с пари. Самото търговско дружество не определя откъде ще дойдат парите, но то е ясно. Средствата идват от здравното осигуряване. Ако някой си мисли, че у нас може да въведем отново държавно финансиране, това няма как да стане. Според д-р Рашев не би трябвало болниците да формират печалба, макар това да е записано в Търговския закон.
Бившият кмет е категоричен, че е правилно решението на Община В. Търново като акционер в областната болница да гласува против увеличаване на капитала на държавата в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”. Според него разпределението на акциите на общините в областта, които са 49 % от капитала на медицинското дружество, трябва да бъде спрямо направените инвестиции. Общината е закупила скенер, поела е ремонтите на техниката, осигурила е и друга апаратура, инвестирала е доста през миналите години, когато болницата е била общинска. Останалите общини не са инвестирали в МОБАЛ. След това без преоценка на активите държавата взима 51 процента от капитала на областната болница, останалите 49 % са разпределени на десетте общини в областта, и то на база брой на население.
Според д-р Рашев, корупция винаги е съществувала. Но това не означава, че одобрявам корупцията, веднага уточнява бившият кмет. Не смятам обаче, че заплащането на един лекар, дори да не е регламентирано, е корупция, ако е в умерени граници. Докторът е положил труд и ако пациентът е доволен и му благодари, тук няма корупция, твърди д-р Рашев. Според него по-скоро терминът трябва да се замени с изнудване. Ако някой участва в обществена поръчка, например, и му поискат пари, за да спечели, това вече е изнудване. Ако полицай те спре на улицата, че си шофирал неправилно и създаваш опасност на пътя, и ти каже да дадеш рушвет, за да не ти пише акт, това също е изнудване.
Всеки петък вечер дядо и внуци
се забавляват по мъжки
Д-р Рашев се шегува, че на стари години се научил да готви, и то на внуците си. С големия, който е на 11 години, са с еднакви имена. Момчето се казва като дядо си – Румен Георгиев Рашев. С него се различават само по ЕГН. По-малкият внук е на 5 години и се казва Виктор. Всеки петък вечер дядо и внуци отиват по мъжки на вилата в Габровци. Там дядото готви, всички хапват и се забавляват. На другия ден момчетата помагат на двора с дядо си, а той коси тревата, подрежда инвентара и винаги има все по нещо да се свърши. Привечер идват синът и снахата, които също са лекари, но не практикуват тази професия. Бабата – д-р Румяна Съботинова, е по-заетата в семейството. В събота работи Центърът по спортна медицина във В. Търново, на който д-р Съботинова е управител. Затова на дядо Румен често се пада приятното задължение да посреща внуците от училище и детска градина.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
и личен архив
