Безработни и възрастни роми от Златарица и околните села всяка пролет си докарват средства за препитание от събиране на охлюви и гъби. Традиционните дъждове през месец май са истинска благодат за местните жители, тъй като след тях охлювите излизат, а гъбите започват да растат. Изкупните цени на мекотелите е около 80-90 ст/кг., като без много усилия, само за 2-3 часа на ден, човек може да си изкара до десетина лева. А ако в събирането на рогатите се включи цялото семейство, сумата може да стигне и до 40-50 лв.
В пунктовете се изкупуват охлюви от видовете градински и лозов, като условието е диаметърът на черупката да е над 28 мм. По-дребните екземпляри трябва да се върнат в природата да растат и да не се похабяват. При установяване на изкупуване на маломерни екземпляри санкции ще бъдат налагани както на физически лица, които са ги събирали, така и на пукта, който ги е приел. За физическите лица размерът на глобата е от 100 до 1000 лв., а за пунктовете до 5000 лв.

Далеч по-голяма обаче е печалбата от събирането на гъбите. През това време от годината в Златаришкия регион се раждат основно майски гъби, тръбенки и челядинки. В брането им през втората половина на май се включва мало и голямо. Някои хора даже споделят, че си вземат по една седмица или десетина дни платен или неплатен отпуск от работата, за да събират гъби по горите. Цените на диворастящите през последните години са доста неустойчиви и се променят в зависимост от тяхното количество. Така например през 2017 г. цената на майската гъба достигна до 40 лв/кг, докато през миналата година цените се сринаха, като за челядинката те достигнаха рекордно ниските 4-5 лв./кг. Дори и тези ниски цени устройват златаришките роми, които през май извършват истинско нашествие по горите.

“Номерът е да знаеш местата, където растат гъбите. Аз знам къде са тръбенките и бера най-много от тях. Трябва да си обаче и първи, защото има и други, които знаят местата. След дъжд тръгвам още в 4 ч. сутринта по тъмно с едно фенерче. До 7 ч. съм напълнил кошниците и се връщам”, споделя един от дългогодишните гъбари. По думите му, ако има хубави дъждове и гъбената реколта е добра, той успява да си докара до 500-600 лв., което е повече от размера на пенсията му. Мъжът живее сам и споделя, че тези пари са му добре дошли. Имало обаче и цели фамилии, които излизали по 10 човека и нагоре по горите. “Те правят голяма пара. Като тръгнат след тях и гъбка не остава. Като излезе манатарката и пачия крак на ден те могат да изкарат и до 2 хил. лв.”, разкрива тайната възрастният мъж.

През последните години в цяла България и в нашата област се разрази истинска треска за трюфели. Хора с престижни професии броят по 2-3 хилядарки, за да се сдобият с добре обучено специално куче, което да търси гъбите под земята. Хора по селата разказват, че са виждали как мъже със скъпи високопроходими джипове обикалят с кучета, забили нос в земята, и търсят от “черното злато”. Цената и тук върви в зависимост от предлгането и от сезона. Най-скъпи са трюфелите през късната есен и зимата, когато предлагането е малко. През пролетта и лятото те се изкупуват доста по-евтино, тъй като количеството нараства. Но дори и в топлото време с малко повече късмет на ден може да се изкарат до 200-300 лв.
Цената през топлите сезони е около 50-60 лв. за кило. Много хора споделят, че съчетават полезното с приятното. Хем си правят разходка сред природата, хем търсят трюфели. Най-популярен е черният трюфел, който се намира и вади най-лесно, тъй като е на не повече от 20 см в почвата. Белите трюфели, които са доста по-скъпи, се срещат по-рядко и те може да бъдат и на до половин метър под земята. Откриват се единствено с помощта на специално обучено куче.

Ромите от Златаришко, повечето от които от години са безработни, споделят, че търсят от какво да изкарват по някой лев. От април до късна есен основното им средство са гъбите. Освен тях през лятото те събират още билки, шипки, липов цвят, както и плодове. Така успяват да си докарат по някой лев допълнително към обезщетенията за безработица или пенсиите си.
Иван ГЕОРГИЕВ