Радан Кънев е български политик, роден е на 30 септември 1975 г. в София. Завършва столичната Френска гимназия и право в Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. От 1994 до 1998 г. е председател на БМЧК. От 2002 г. до 2005 г. работи като адвокат. От 2005 г. е съдружник в адвокатска кантора. През 2004 г. е един от учредителите и регистриран симпатизант на партия Демократи за силна България, а от 2007 г. e и неин член. На 23 юни 2013 г. е избран от НС на ДСБ за неин председател. Оглавява партията до 2017 г., когато неин председател става Атанас Атанасов.
Заместник-председателят на Демократи за силна България Радан Кънев представи в клуб “Седем” във Велико Търново дебютния си роман “1 APRIL 2034”. Авторът описва историята като дистопично-криминален, абсурдно-нефутуристичен и “със сигурност недодялан” роман за отвличания, убийства, сгради, хора и прасета “(кой знае защо) една покривка, един властен кмет от мощната ПСП и един всемогъщ агент на С.О.Д.Д.О.М.”. Споделя, че е написал първите редове преди 15 години и е завършил книгата след 10-годишна пауза.
– Г-н Кънев, ще има ли нова десница и при какви условия?
– Смятам, че добре знаем кои сме, но не мога да отговоря дали ще има обединение, не защото нямам поглед върху процеса, а защото съм се оттеглил от лидерската позиция съвсем пълноценно, а не проформа, и има въпроси, на които би трябвало да отговарят само и единствено лидерите. В нашето дясно традиционно стоят два въпроса – вътрешнокоалиционния, т.е. как се явяваме на изборите, и по-ширококоалиционният – какво правим след изборите. Съмнения, че “Демократична България” има сили да влезе в следващия парламент аз нямам, но дали може да консолидира целия десен център и проевропейски вот в България, или не, е въпрос на бъдещи лидерски решения в нашата коалиция. Аз силно се надявам, че ще намерим и механизма, и силите, и разума да обединим всички в центъра и в дясно, които са извън ГЕРБ и са европейска десница, защото ГЕРБ съвсем съзнателно вече не са такава. И ние осъзнаваме, че отговорността ни е много по-голяма от това да прескочим трапа за европейските и парламентарните избори.
– Подготвяте ли се вече за предстоящите избори?
– Да, разбира се. И моята силна надежда е, че ние ще осъзнаем отговорността си в сегашната ситуация на единствена европейска десница в България и няма да оставим нито един глас да изпадне “зад борда”. Много е далеч бъдещият парламент, а какво ще му хрумне на премиера Бойко Борисов, от какво ще се уплаши утре или вдругиден, не мога да предвидя.
– Възможно ли е да има предсрочни парламентарни избори?
– Личните страхове на Бойко Борисов са много и дали ще го заведат до предсрочни избори, или до това да пълзи и драпа до редовни избори, защото е видно, че това правителство в момента друго не може, само времето ще покаже.
– Смяната на трима министри от кабинета “Борисов”, отчаян ход ли е според вас?
– О, не. Отчаяните ходове на правителството на Бойко Борисов тепърва предстоят.
– Разкажете за дебютния си роман и какво стои зад него?
– Романът е от този тип, в който действието се развива в един-единствен ден, с много ретроспекции и паралелни истории. Цялото действие се развива от късната сутрин до ранната вечер на 1 април 2034 г. в една измислена България и град, който се нарича Е. Заради това елховчани много често се припознават в него, тъй като се намира близо до турската граница. А историята има криминален елемент, сатиричен политически елемент и антиутопия, което не беше предвидено, когато започнах да пиша. Първоначално мислех по-скоро да е сатира, но книгите сами се пишат, а героите сами се развиват, особено във втората си половина романът става доста по-мрачен от предвиденото и с доста черен хумор.
– Можем ли да припознаем някого от героите?
– Не, със сигурност не може да бъде припознат нито един от героите, най-малкото защото тази книга е започната през 2002 г. И през 2007 г., когато се захванах с политика, тя беше практически завършена, т.е. написана е през тези пет години преди началото на политическите ми занимания. Книгата можеше да е готова още тогава, но реших, че не е подходяща за започващ кариерата си политик, защото е в графата на това, което се определя като скандално, а използваният език не е този, който хората са свикнали да използвам, на моменти е доста груб и циничен. И през 2017 г., когато сътворихме куп глупости и изпаднахме от парламента, се видях в свободно време, нещо, което бях забравил. За това го използвах, за да направя 3-4 редакции на книгата, последните с безценната помощ на Ивайло Цветков, известен като Нойзи, и моя близък приятел и колега адвокат Радослав Парушев.
– Защо точно “1 април 2034 г.”, какво очаквате да се случи тогава?
– Много хора решиха, че съм избрал 2034 г., защото е 50 години след 1984 г. Честно казано, ако се бях сетил, че може да се направи паралел с Оруел и неговата книга “1984”, щях да сменя годината, защото го ценя като автор и смятам, че е повече от несериозно да се сравнявам с него или моята творба с неговата. Просто заглавието ми е попаднало през 2004 г., когато най-активно пишех романа. А датата 1 април не е избрана случайно и е заради деня, по-скоро на лъжата, отколкото на шегата, защото този празник е много двузначен. Просто седнах и си представих една много сатирична България 30 г. по-късно, каквато със сигурност не искам да бъде. Тук се получи един парадокс, защото книгата може да е писана 30 г. преди 2034 г., но е издадена 15 години преди това и в момента сме в средата на този период. Много от нещата в нея са различни, но има и такива, които са плашещо еднакви. Дори очевидно малко сме изпреварили времето си и няма смисъл да чакаме 2034-та, тези събития вече са тук. Има неща, които са уцелени, със сигурност бих казал за съжаление, но очевидно съм наблюдавал нещата в развитие.
– Да очакваме ли продължение на книгата?
– Да, в момента пиша, но не бих го нарекъл продължение, а по-скоро от части история на същите герои, но действието се развива много по-рано. Харесва ми да пиша. А вероятно, след като се пенсионирам от политиката, бих написал книга и за този период от живота ми.
Весела БАЙЧЕВА
сн. личен архив
