Политологът проф. Тодор Галунов: “ГЕРБ и БСП имат общ интерес да запазят това парламентарно статукво”

Публикувано на ср, 12 Сеп. 2018
281 четения

– Проф. Галунов, трите оставки на министри единственият възможен ход ли бяха пред управляващите за овладяване на напрежението в държавата?
– Мисля, че тези оставки няма да решат нито един от проблемите, които стоят на дневен ред. Напрежението в управляващата коалиция остава, но то е по-скоро напрежение в коалиционните отношения. Проблемите са при “Обединените патриоти”, а не в най-важната партия за кабинета – ГЕРБ. Парадокс е, че оставките са на министри от ГЕРБ, но напрежението е при част от коалиционните партньори. Това в известен смисъл обаче опазва кабинета, защото, ако трусът беше в най-голямата партия, това наистина щеше да е сериозен проблем. На този етап всичко ще се размине с тежки думи, казани от един от коалиционните партньори, с реконструкция на кабинета и с отлагане на напрежението за един по-късен етап.
Основната причина да няма оставка е, че въпреки напрежението всички големи партии в Парламента не са готови за нови избори. Ако изборите бяха сега, те не могат да доведат до радикална промяна.
Трябва да отбележим и още нещо важно. Тези министерски оставки за пореден път доказаха, че в българската конституция, въпреки прокламирания принцип за разделение на властите, де факто е заложен един модел, при който парламент и правителство действат в синхрон. В българския парламент няма ефикасен парламентарен контрол. В нашия политически живот наблюдаваме модел, който не е наш патент, но при нас е залегнал сериозно – когато една партия спечели изборите, опозицията няма друг вариант, освен да чака нови избори. В парламентарната република парламентът трябва да държи под контрол правителството, но при нас има сливане на двете власти – изпълнителна и законодателна са подчинени на лидера на партията, която е спечелила изборите. Този проблем може да бъде решен само с промяна на конституцията.
– Могат ли да решат проблемите в своите сектори новите министри, които ГЕРБ предложи?
– Няма как да се очаква някаква качествено нова политика в тези три министерства, защото прави впечатление, че две от новите лица са от сегашната система. От тук нататък партиите взаимно ще се дебнат, защото не бива да забравяме, че освен за общата си политическа програма те работят и за собствените си партийни интереси. Зад третия кабинет на Борисов реално стоят четири политически формации, така че е нормално да има опити от по-малките партии да излязат на преден план. ГЕРБ трудно ще се решат на трета абдикация от властта, защото техният електорат трудно ще им го прости, БСП явно не са готови за извънредни избори. Сметката показва, че БСП, за да получи повече от тези 80 мандата, които има, трябва да направи още около 100 000 гласа, за да има 90 мандата, които евентуално да я направят управляваща партия.
– БСП сякаш изпуснаха силния си момент, след избирането на президента Румен Радев?
– БСП пропусна да оглави инициативата веднага след избирането на Радев. Не успяха сякаш да напипат напълно слабите точки в управлението на Борисов.
Да, предизвикват вотове на недоверие, но не успяха да убедят своя електорат, че реално могат да предложат нова политика. Таванът на този политически елит на БСП в този му формат може би е да бъде втората политическа сила.
Кабинетът Борисов от своя страна има за какво да бъде критикуван, тъй като по всички основни показатели от държавите от ЕС България продължава твърдо да стои на последното място. Когато държавата не се отлепя от дъното, това си е сериозен повод за критики.
– Има ли знаци, които да ви подсказват, че може да говорим за някакво задкулисие, свързано с разбирателство между ГЕРБ и БСП?
– За задкулисие заговори лидерът на АТАКА, но задкулисието се доказва най-трудно. За едно задкулисие не трябва да има очевидни факти. Може да се каже обаче, че двете големи партии – ГЕРБ и БСП, определено имат общ интерес, който е свързан със запазването на това парламентарно статукво. Този политически елит е един и същ вече повече от 20 г. Лица от двете партии имат общ интерес, който е свързан със страх от навлизането на нови политически субекти, които биха могли да развалят сегашния им комфорт.
– Виждат ли се ясно на хоризонта нови политически субекти?
– Не, на този етап няма признаци за появата на нови партии и лица. Няма заявка за нещо радикално и ново. Ако сега има избори, интригите ще бъдат малко. Те ще са свързани с това – дали например партия ВОЛЯ ще влезе в новия кабинет, защото сега тя е извън него по всички прогнози, или дали някакъв формат от бившето дясно пространство ще влезе в Народното събрание и дали ДПС ще повиши с малко процентите си. Но това съвсем не е свързано с нещо ново.
– Възможни ли са тогава предсрочни избори?
– Ако има извънредни избори те може би ще са през следващата календарна година. Европейските избори могат да се съчетаят с избори за български парламент, другият вариант е малко по-абсурден – изборите да се съчетаят с местните избори. Но на този етап не се очертава трус, който да доведе до оставка на кабинета. Няма нито силна извънпарламентарна опозиция, нито сериозни протести срещу това управление. В същото време управляващите казват, че страната се развива добре.
– Вие как бихте определил сегашния кабинет на Борисов?
– Вижда се, че Борисов прави опит да бъде балансьор на целия политически елит. Прави впечатление, че на моменти е доста диалогичен, опитва се кабинетът му да стои върху основите на един по-голям политически консенсус. Знаковите акции срещу крупни бизнесмени от последните дни напомниха за първия кабинет на Борисов, когато също имаше такива случаи. Обикновено един народ, който е достатъчно беден в своето битие, посреща доста добре подобни действия. Това е начин да бъде повишен рейтигът на едно управление.
– Да се върнем към “Обединените патриоти”, колко дълго ще просъществува тяхната коалиция?
– Отношенията между трите партии са достатъчно разстроени. Следващите месеци ще покажат дали конфликтите могат да бъдат преодолени. Но синдромът на властта е много силен. В даден момент тя се запазва и от страх. Вярно е, че не се очакват радикални промени при едни нови избори, но няма никаква гаранция, че патриотите ще запазят тази ключова позиция, ако отидат на нови избори. Дори е възможно някоя от трите партии да не успее да влезе или пък да участва в друга политическа формация. Има конфликти, които припламват при патриотите, но те едва ли ще доведат до някакъв по-сериозен край.
– Очаквате ли граждански протести през есента или зимата?
– Има индикации, че част от гражданите подготвят някакви протести, но ми се струва, че го няма един от главните фактори за протест – това са климатичните условия. Традицията, свързана с протестите у нас, подсказва, че можем да говорим за сериозно гражданско недоволство, когато дойде тежката зима и на българския народ му е по-трудно да преживява. Битовизми като високи сметки за ток и парно често рефлектират върху политиката, така че, ако има протести, те ще са през зимата, когато и самите партии ще са по-готови за едни предсрочни парламентарни избори.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново