Петър Кънев е роден на 18 декември 1953 г. Инженер е. Собственик на полиграфическа група “Демакс”, в която работят около 600 души. Председател е на УС на Съюза на печатарската индустрия в България, и зам.-председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Вицепрезидент на волейболната федерация. Депутат в 40-ото народно събрание, зам.-председател на икономическата комисия.
Съветник на президента Първанов по Черноморското икономическо сътрудничество (2010-2011 г.). Втори в листата на “Коалиция за България” във Великотърновския избирателен район.
– Г-н Кънев, дойде ли времето хората от реалния бизнес да влязат в политиката?
– Да, този момент дойде, защото години наред представителите на реалния бизнес, този, който произвежда, стоят встрани, сърдят се на всяко поредно управляващо мнозинство, непрекъснато са недоволни. Аз не веднъж образно съм казвал, че когато си на стадиона и не си доволен от играта на слабите играчи, трябва да влезеш на игрището и да промениш темпото и правилата. Няма как тези, които са успели в бизнеса, да не бъдат добри и в политиката. Трябва да се направи тази решителна стъпка. Продължавам да твърдя, че това е една от грешките на хората, които вече са се реализирали, че стоят и гледат, без да предприемат някакви действия.
– Кои са малките и по-големи камъчета, които пречат на колата на българския бизнес да върви?
– Когато преди 8 години станах народен представител, за първи път в 40-ото народно събрание, тогава една от задачите ми беше да премахнем малките камъчета в обувката на българския бизнес. За съжаление тези камъчета във времето станаха големи, а и вече въобще не говорим за обувката на малкия и среден бизнес, а за цялостната бизнес средата в България. Трудно можем да преодолеем проблемите на реалния бизнес, ако не погледнем към макрорамката и сбъркания през последните четири години икономически модел на развитие на страната. Бившият ни вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков си направи един експеримент с нас. Той поставяше задача след задача, които бяха никому ненужни, като влизането в чакалнята на валутния борд на еврото, т.н ЕРМ 2, заради което се наложи да имаме една изключително рестриктивна данъчна политика. Той не намери добрия баланс между фискалната стабилност и икономическия растеж. Практически финансовият растеж, бизнес растежът, беше жертва на фискалната политика. Закриването на 400 000 работни места през последните 4 години се дължи на ликвидиране точно на малкия и средния бизнес. Друг проблем е невероятният рекет, който държавата под формата на множество закони, правилници и наредби иззе. Той успя година-две да издържи, но третата започна масовото освобождаване на хора и активи. Процесът на възстановяване ще бъде труден и бавен, защото бизнесът е като едно птиче, което каца на рамото, но ако го уплашиш, много трудно ще се върне втори път.
– Влизате в листата на БСП от гражданската квота…
– Бойко Великов ме покани, за което искрено му благодаря, а и родът на жена ми е от Велико Търново, което означава, че и аз съм от този край.
По-важното е, че в Европа и света вече има едно огромно преливане от ляво в дясно, и вече няма разграничение между тях. Ценно е днес да се каже кое е прагматично и кое не е. Сега преди изборите ще се изговорят много глупости и много неща ще се обещаят. Бисмарк не случайно е казал, че най-много се лъже по време на избори, преди избори, по време на война и след лов. Ние сме точно в такъв момент. Няма да коментирам кой какво обещава, но е факт, че от Жан-Виденовата зима насам ние не сме имали такова масово недоволство на стотици хиляди хора, които излязоха на улиците. Както и да го въртим, това е една оценка на предишното управление. Прекрасни са магистралите, спортна зала, усвояване на еврофондовете, но хората живеят на прага на оцеляването. Това е опасно за всички, опасно е за държавата. Ние сме с най-голямата ножица между бедни и богати. Това в един момент може да доведе до такова напрежение, че да попречи на бизнеса. Пак казвам, че проблемът е в бизнес средата. Когато денят на един бизнесмен с 10 човека работници преминава в това да се занимава със служби като ХЕИ, данъчни и пожарната, не е добре. Знаете ли, че над 38 са институциите, които всеки ден имат право по всяко време да влизат във фирмите и да проверяват спазват ли се наредбите им. Нужно е да се направи много бърз преглед на всички поднормативни актове.
– Сега е време за обещания, как вие ще се предпазите от такива, които не можете да изпълните?
– Всички, които ме познават, знаят, че не обещавам неизпълними неща. Имам приятели във Велико Търново, като Мариян Кенаров, с когото сме учили в Москва, и Ганчо Карабаджаков, който е родом от Ямбол. Бъдете сигурни, че няма да обещая нещо, което няма да стане, а ако има проблем, ще ви обясня защо няма да стане.
При първия мандат като депутат обещавах, че магистрала Тракия ще стигне до Ямбол, може и магистрала Хемус да стигне до Велико Търново, но това е обещание под въпрос.
– Каква кампания ще водите?
– Само позитивна. Това, че съм от гражданската квота ми позволява да говоря само нещата, които мисля, че са правилни и логични. Винаги съм търсил логиката във всяко едно действие, няма да нападам никого с нищо, но и няма да спестявам никому нищо.
– Кое от бизнеса ще вземете в политиката?
– На пръв поглед политиката и бизнесът много си приличат като правила на играта, но за мен политиката е по-интересна. В бизнеса има определени правила, които се спазват, в политиката не е точно така, но въпреки това е много интересна. Успелите хора не бива да бягат от нея, като нещо странично и мръсно, а трябва да се включат в нея и да поемат нещата в свои ръце.
– До къде искате да стигнете в политиката?
– За мен е важно да бъда полезен. Ако болярите ме изберат в следващия парламент, ще бъда в икономическата и бюджетна комисия, където плувам в свои води. Необходимо е да бъде направен бърз преглед на всички нормативни и поднормативни актове, свързани с бизнеса. Последните четири години бяха много тежки, вече няма сектор в българската икономика, в който голяма част от приходите от печалбата да не бяха събрани в няколко фирми или кръг от фирми. За съжаление, най-силно това беше изразено в земеделието. Дълги години ще берем последствията, на това, което свърши земеделският министър Мирослав Найденов, защото там се окрупни дърводобивът под лозунга за борба с корупцията. Едни и същи фирми в много по-малък състав участват в лицензите за язовири, риболов, таляни. Подобна е ситуацията в много други сектори. Съвсем скоро Светослав Глосов, председател на Камарата на строителите, изнесе информация, че само два процента от строителните фирми печелят 92 % от всички държавни поръчки. Положението е тежко, за това трябват промени.
– Какво трябва да е следващото управление на България?
– Трябва да е спокойно, да вдъхва доверие и оптимизъм, защото кризата у нас е преди всичко психологическа. Тя е криза на доверието към държавата, към институциите, към всичко.
Весела КЪНЧЕВА, сн. личен архив



Къде няма да има ток







