Според Закона за устройство на територията общият устройствен план на общината (ОУПО) определя общата структура на територията и преобладаващото предназначение на съставните й структурни части, местоположението и границите на урбанизираните територии, земеделските земи и горите, защитените територии, нарушените територии и тези със специално и смесено предназначение. ОУПО дава общия режим на устройство на всяка от териториите с най-общите цели, мерки и изисквания за тяхното опазване, използване, изграждане и развитие. Посочват се мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, както и териториите с вероятно предвидими природни бедствия и необходимите превантивни мерки и начини за устройство и защита. 
Разработката за ОУПО на община Велико Търново се прави от 2006 г. насам. От септември до декември тогава е направено техническото задание с аналитичната част, които са приети от ОбС през април 2007 г. Предварителният проект на ОУПО е готов на следващата година и приет от ОбС през 2009 г. През 2010 г. РИОСВ дава становище по екологичната оценка. Направени са срещи и съгласувания с природозащитните организации, гилдията на архитектите, Пътната агенция, Регионалната дирекция по горите, ВиК, Енергото, Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН), бизнеса, кметовете и кметските наместници.
Планът е разработен от софийската фирма “Булплан” под ръководството на арх. Александър Петрович. В средата на юли 2011 г. последва бурно обществено обсъждане, на което ябълката на раздора беше ще се строи ли в горите и дали защитените видове от флората и фауната няма да пострадат. Съобразили сме разработката с очакванията на хората, а не с лични интереси, категорично заяви тогава авторът на проекта арх. Петрович. 

Този план не е вечен, подлежи на промяна. Влиза в сила след приемането му от Общинския съвет и обнародване в “Държавен вестник”. Може да се променя с решение на ОбС.

ОУПО на община Велико Търново цели да очертае възможностите за териториално, икономическо, инфраструктурно и социално развитие с перспектива до 2025 г. с приемственост и баланс. Той обхваща територия от 885 406 дка. От тях 90,4 % са гори и селскостопански фонд. Планът предвижда техните територии да намалеят с 2,1 на сто при нивите и с 0,1 % за горите. Урбанизираната територия – жилищно и корпоративно строителство, е 50 144 дка или 5,7 на сто от цялата територия на общината. До 2025 г. тя се планира да се увеличи с 18 256 дка. С отпадъци са заринати 265 дка, което е 0,03 на сто от територията на общината, очаква се сметищата да намалеят до 200 дка общо. 958 дка се очаква без промяна да останат площите за добив на полезни изкопаеми. За нуждите на транспорта се отреждат 9188 дка, като ръстът е с 1,04 %. С 1,2 на сто до 10 227 дка се увеличават водните площи.

Нови пътни връзки и икономически центрове

Предвижда се ново обходно трасе на В. Търново от запад. То ще се отделя от главния път Русе – Стара Загора северно от Самоводене и ще се пресече с него южно от Дебелец, като се влее в пътя за Хаинбоаз. Това е единственото останало възможно трасе за обходен път, оптимално разположен спрямо града. Преценено е, че преминаването на част от трасето през защитената зона от мрежата “НАТУРА 2000” – “Търновските височини”, е приемлив компромис, както и навлизането му в местността Сини вир. Когато назрее необходимостта от построяване на околовръстното, тогава ще се правят по-обстойни проучвания, предшестващи проектирането.
Планира се повишаване на класа на пътя от Балван до Емен и към Павликени, пътя от Момин сбор в посока Хотница, от Русаля през Дичин, от В. Търново за Шемшево и Керека, от Велчево през Плаковския и Къпиновския манастир към язовир “Йовковци”, както и пътя от Плаково за Големаните и Нацовци. Сега те са четвъртокласни, предвижда се да станат третокласни заради повишения трафик, което означава, че грижата за поддържането им минава от общината към държавата.
ОУПО предвижда да се направят и нови междуселски пътища. Планира се обходен път на Балван на север от селото за връзка с пътя София – Варна. Нов път от Момин сбор за Хотница и отклонение за Самоводене, нов от Ветринци до Пушево, източен обход на Шемшево, северен обход на Арбанаси и източен обход на Самоводене.
В ОУПО се планира Дебелец, Килифарево, Ресен, Самоводене, Балван, Леденик, Пчелище, Плаково и Вонеща вода да се превърнат в новите вторични центрове на региона. Промишлени обекти ще може да бъдат построени край Балван югозападно от пътя за Емен, разширение на Западната промишлена зона на В. Търново. Предприятия се залага да има и до Дебелец с разширението на промишлената зона по десния бряг на р. Дряновска, както и в Килифарево, източно от жилищната част на града. Смесени обществено-обслужващи и производствено-складови зони се предвиждат северно от Самоводене, северно от Леденик, източно от Дебелец в района на ж.п. гарата, край Велчево и Ресен, северно от Церова кория до ж.п. линията за Елена.
Като селскостопански центрове се планира да се развият Ресен, Балван и Церова кория заради близостта им до инфраструктура и комуникации.

Възможностите за строителство

В ОУПО се посочва, че при бъдещите подробни устройствени планове за жилищно строителство улиците трябва да са с два реда дървета, разположени шахматно, и минимум 3 м широки тротоари, а колите ще паркират върху бетоново-тревна настилка.
По отношение на жилищното строителство последните по-кардинални промени са единствено по режима на застрояване на горите над “Картала” и “Варуша” и в местността Гарга баир на северозапад от Арбанаси. Двуетажни къщи с максимална застроена площ от 250 кв.м и РЗП от 500 кв.м ще може да се строят в тези зони. От 30 на 20 % се намалява плътността на застрояване. Допустимото съотношение между застроената площ към общата площ на имота няма да може да надвишава 30 %, при 60 на сто преди промените. Всеки от имотите ще трябва да е с поне 80 % озеленяване.
НИНКН е категоричен, че Арбанаси, като архитектурен резерват, не може да разширява границите си.
Според ОУПО строителство може да бъде направено в ниви и гори само при доказана необходимост от териториално разширение на населените места, включително за гробища, пътища, складови стопанства. При промяна на предназначението на плодородните ниви – от I до IV категория, се разрешава процедура най-много за 3 декара, без значение колко голям е парцелът. Задължително е земята да е с лице на път поне от четвърти клас. Тези ниви могат да сменят предназначението си за строеж само за крайпътно заведение, обекти за обработка и съхранение на селскостопанска продукция и за жилище на собственика най-много на три етажа.
В горските паркове се допускат строежи на сезонни вили. Към съществуващите две вилни зони “Къпиновски манастир” и “Чуката” ще се правят нови – около Емен, Шемшево, Малки чифлик, Шереметя. Създават се нови горски паркове: “Къпиново – Миндя – Плаково – Велчево”, североизточно и източно от В. Търново и южно между Арбанаси и Шереметя, край Килифарево в посока Ялово и западно от Габровци. Не се допуска смяна на предназначението на земите от горския фонд за урбанизирането им с изключение само за туристическа инфраструктура. Ваканционни селища се предвижда да бъдат направени северно от Емен, както и западно и източно от Ветринци.
Планира се изграждането на междуселищни обслужващи центрове в близост до Никополис ад Иструм, Килифаревския манастир, към прохода Хаинбоаз. Закритите селски училища може да бъдат използвани за хосписи. Има перспектива за хотели с общ капацитет най-малко от 1500 легла.
В ОУПО се посочва, че на рекултивация подлежат кариерите за добив на строителни материали край Самоводене, до Вонеща вода, както и всички изоставени бивши кариери и старите речни корита. Те се предвиждат за озеленяване или за земеделски земи.
ОУПО влиза за гласуване във Великотърновския ОбС на 31 януари. Природозащитниците са категорични пред комисиите на местния парламент, че в разработката са нарушени няколко европейски директиви и ще я обжалват в съда.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. архив