– Г-н Не­чев, как­ва е при­чи­на­та към края на го­ди­на­та във Ве­ли­ко Тър­но­во, Еле­на и Зла­та­ри­ца да са не­за­е­ти 287 ра­бот­ни мес­та при ви­со­ки ни­ва на без­ра­бо­ти­ца­та, осо­бе­но в бал­кан­с­ки­те об­щи­ни?
– Факт е, че без­ра­бо­ти­ца­та е ви­со­ка, но с ме­се­ци сто­ят не­за­е­ти оп­ре­де­ле­ни по­зи­ции. Сво­бод­ни­те ра­бот­ни мес­та, за ко­и­то труд­но се на­ми­рат хо­ра, са та­ка на­ре­че­ни­те не­ат­рак­тив­ни. Ус­ло­ви­я­та, ко­и­то пред­ла­гат за тях ра­бо­то­да­те­ли­те – труд и въз­наг­раж­де­ние, ра­бот­но вре­ме, не ус­т­рой­ват без­ра­бот­ни­те. Мно­го труд­но за тях се на­ми­рат кан­ди­да­ти и в ня­кои слу­чаи ги зак­ри­ва­ме, за­що­то ня­ма же­ла­е­щи.
– Мо­же ли да се ка­же, че го­ля­ма част от сво­бод­ни­те ра­бот­ни мес­та са не­ат­рак­тив­ни­те по­зи­ции с те­жък труд и нис­ко зап­ла­ща­не?
– Та­ка е и те­зи мес­та са в мно­го бран­шо­ве на ико­но­ми­ка­та. То­ва е та­ка на­ре­че­но­то раз­ми­на­ва­не меж­ду тър­се­не­то и пред­ла­га­не­то на труд. Проб­ле­мът е от мно­го вре­ме и не е въз­ник­нал се­га. Ва­жи във всич­ки сфе­ри. Чрез прог­ра­ми и  мер­ки за за­е­тост по Опе­ра­тив­на прог­ра­ма “Раз­ви­тие на чо­веш­ки­те ре­сур­си” на ра­бо­то­да­те­ли­те се пре­дос­та­вят суб­си­дии, ко­и­то це­лят да бъ­дат по­доб­ре­ни ус­ло­ви­я­та на труд и въз­наг­раж­де­ни­я­та, за да ста­нат по-ат­рак­тив­ни кон­к­рет­ни­те ра­бот­ни мес­та и да се на­ме­ри ра­бо­та на по­ве­че без­ра­бот­ни на оп­ре­де­ле­ни по­зи­ции на пър­вич­ния тру­дов па­зар. Но кан­ди­да­ти ня­ма.
– Кои са най-за­сег­на­ти­те сфе­ри?
– Труд­но е да се нап­ра­ви обоб­ще­ние и да се по­со­чат оп­ре­де­ле­ни про­фе­сии. Ед­на от тях все пак са ши­ва­чи­те. Тър­сят се, но ня­ма. Проб­ле­мът не е са­мо във В. Тър­но­во, но и за це­лия ре­ги­он. Има още един па­ра­докс – има хо­ра, ко­и­то от­го­ва­рят на ус­ло­ви­я­та, ра­бо­ти­ли са та­зи про­фе­сия, имат уме­ни­я­та, но не ис­кат да се вър­нат об­рат­но зад ма­ши­ни­те в це­хо­ве­те ка­то ши­ва­чи. Ко­га­то ги кон­сул­ти­ра­ме, те ни обяс­ня­ват, че ус­ло­ви­я­та и зап­ла­ща­не­то за ра­бо­та­та не ги ус­т­рой­ва и тър­сят дру­ги ра­бот­ни мес­та.
– Без­ра­бот­ни­те ли се раз­г­ле­зи­ха, или ра­бо­то­да­те­ли­те ста­на­ха мно­го взис­ка­тел­ни, да­вай­ки по-мал­ко па­ри за по­ве­че ра­бо­та?
– Мо­же би има по мал­ко и от две­те. Труд­но е да се за­ли­та в ед­на­та или в дру­га­та край­ност да об­ви­ня­ва­ме без­ра­бот­ни­те или ра­бо­то­да­те­ли­те. Об­щес­т­во­то вър­ви нап­ред и се тър­си ня­ка­къв ба­ланс, кой­то засе­га е тру­ден за пос­ти­га­не.
Здрав­ка МАСЛЯНКОВА