Иван Иванов, заместник-председател на парламента, депутат от Великотърновски избирателен район: “Ключови инфраструктурни проекти във Велико Търново са зациклили”

– Г-н Иванов, как ще коментирате раздвижването на политическата сцена в последните седмици?
– Раздвижването е нормално, защото на дневен ред са президентските избори. Дали скоро ще има и парламентарни, това трябва да реши премиерът. С излизането си от управлението АБВ ясно показа, че прави подготвителни маневри за издигане на кандидатура за президент в ляво. Партията на Георги Първанов се опитва да вземе диригентската палка и да изпревари БСП. Наблюдава се препозициониране в ляво, а за лявото президентските избори са едни от най-силните им.
– Какво се случва вдясно?
– Чрез президентските избори дясното също трябва да покаже, че може да се препозиционира и да се обедини за реални реформи, като застане зад силен, доказано десен политик.
Идеята на ДСБ Росен Плевнелиев да бъде подкрепен за нов мандат, може би като независим кандидат, цели максимално да обедини евроатлантическите и проевропейски десни сили. Доколко дясното, което по традиция си е себично, ще даде възможност за такава консолидация е въпрос на време, но мисля, че като цяло посоката е правилна.
– Водени ли са разговори с Росен Плевнелиев в тази посока?
– Не това е същественото, акцентът е друг. Идеята е по-скоро сигнал към останалите десни партии, че в подобна посока може да се мисли, а от друга страна е добър сигнал и към президента, който да знае, че може да очаква подкрепа. В политиката, освен разговорите очи в очи, е важно и какви сигнали се дават в публичното пространство. За това няма значение дали е разговаряно, ДСБ даде сигнал, че в дясно трябва да се тръгне към консолидация около президент, който е показал, че е евроатлантик и има устойчиви десни ценности.
– Един такъв ход би ли туширал противоречията в Реформаторския блок и в ГЕРБ?
– Да, издигането на подобна кандидатура би позволило на ГЕРБ да покажат, че търсят устойчивост, блокът също би се консолидирал с една такава кандидатура. Подкрепата за Плевнелиев би отключила възможност в чисто управленски план след това да се търси възможност реално да се случат някакви реформаторски действия, които сега определено куцат.
– Спасителен пояс за реформаторите ли ще е кандидатурата на Плевнелиев, защото сякаш от президентските избори зависи бъдещето на блока?
– В Реформаторския блок има ясно начертани две линии – едната е свързана с това на всяка цена да изпълним управленските си ангажименти към ГЕРБ независимо как върви реформата, а другата е да имаме по-опозиционно поведение, ако не се правят достатъчно дълбоки реформи. Аз ги приемам за нормални, такъв дебат е нужен. Възможно е през кандидатурата на Плевнелиев след президентските избори да се отвори достатъчно поле за реален реформаторски курс. Това може да се случи с ремонт на кабинета и така да се набере скоростта, която до сега беше загубена по отношение на реформи в секторите сигурност, икономика, култура, правосъдие. Президентските избори ще са лакмус как след това изпълнителната власт ще се справи с управленските си задачи.
– Какви са възможните сценарии след президентския вот?
– Три са – ремонт на кабинета, предсрочни избори или продължаване на сегашното статукво, което си е един омагьосан кръг от некоординирани действия в определени сектори. Този последен вариант също бавно ще води държавата към предсрочни избори, които максимално ще бъдат отлагани, за да може това управление да се приготви за тях. Вторият вариант е бързи предсрочни избори, може би в началото на следващата година, за да може да се разплете възелът, който имаме в момента. Третият вариант е през обединяваща президентска кандидатура в дясно да се отвори фронт за ремонт на кабинета, за да може това правителство все пак да реализира планираните в управленското споразумение реформи.
– Защо не се случват реформите?
– Липсва разбиране за неизбежния факт, че без реформи държавата все повече ще затъва. Липсват още смелост, визионерство и желание за конфронтиране с всички тези сили на прехода и разграбването реализирано от посттоталитарните партии на олигархията.
В парламента вече започнаха залози за това кога ще бъдат следващите парламентарни избори и дали те ще бъдат предсрочни. Това показва, че в момента вече има една доза политическа несигурност, която трябва да бъде управлявана. Това може да се случи чрез ремонт в кабинета или предоговаряне на неизпълнените управленски ангажименти. Ако тази несигурност не се управлява, ще се стигне до една неизбежност от предсрочни парламентарни избори. Предвижданията вървят от избори две в едно, което е почти невъзможно да се случи, до март или април следващата година. Другата част от колегите, включително и десни политици, смятат, че предсрочни избори няма да има. Това крие реален риск без курс към реформи сегашните десни партии тотално да се дискредитират.
– Как виждате ситуацията в района, вие сте много активен?
– Активен съм, защото виждам, че нещата в района не вървят. Не виждам Общинският съвет във Велико Търново да взема кой знае какви генерални решения, а проблеми в общината има немалко.
Ключови инфраструктурни проекти са зациклили. Сегашното състояние на Старото военно училище, освен че загрозява цялата визия, не дава възможност в централната част да закипи административен живот. Проектите, свързани с възстановяване терена на спортното училище и бившата ледена пързалка също се бавят. Аз съм постоянно по министерствата и виждам, че Велико Търново има нужда от лоби. Вярно е, че кметът е председател на сдружението на общините, но това до някъде му отнема енергия и време и тепърва ще видим как ще помогне допълнително на града. На Велико Търново е необходима повече смелост и подкрепа, за да ги има тези видими резултати, за които говорят ГЕРБ. Градът продължава да е в плен на икономиката на услугите от студенти и от туризъм. Липсват големи инвестиции, ВТУ влиза в опасна спирала и съществува сериозен риск част от факултетите да бъдат затворени. Аз лично съм се ангажирал с тази кауза, но демографската криза и девалвацията на образованието оказват своето влияние.
Трябва да се работи по-активно по проектите, свързани с терените на сержантското училище, има разговори те да бъдат прехвърлени на общината срещу неин ангажимент за ремонт на Военния клуб. Реално се работи вече в тази посока, за да може нещата да се случат. Трябва да се реши проблемът и със старата болница. Там има голямо пространство, което в момента не се обслужва и не носи никакви приходи.
Аз специално имам парламентарен въпрос към министър Лиляна Павлова, свързан с магистрала “Хемус”, който се отлага вече няколко месеца. Питам – действително ли магистралата ще минава през този по-близък маршрут, има ли пари. Виждам, че не ѝ е лесно да ми отговори и ми дава сигнали, че не е добре да се пита, но аз искам от парламентарната трибуна тя ясно да заяви някакъв ангажимент. Важно е обаче народните представители от региона да сме единни.
– А единни ли сте?
– Още в началото на мандата предложих всичките осем депутата от областта да проведем среща с десетте кмета, за да начертаем проблемите, които трябва да защитаваме. По една или друга причина тя се отложи. Кметът на Велико Търново изяви готовност да е домакин, но пък колегата ми Цветан Цветанов бил много ангажиран и не можел да намери време. Явно е, че партийните настроения пречат този форум да се случи, но аз не съм се отказал от тази си идея, защото хората не ги интересува кой от коя партия е. Важното е да се свърши необходимата работа за този град, за да може Велико Търново да дръпне видимо напред. Сега градът е затънал в едно статукво и усещане, че всичко е добре, но всъщност няма достатъчно инвестиции, работни места, културен подем.
На местно ниво не виждам вълнение и политически сблъсъци по отношение на това в каква посока да се развива градът. Надявам се, че колегите от Реформаторския блок ще бъдат много по-активни и от ГЕРБ ще откликнат на конструктивните им предложения. Лявото тук е в тотален нокдаун – БСП няма никакви конструктивни предложения. А за жалост, когато в ляво няма никой, в дясно няма порив и мотивация да се работи.
Весела КЪНЧЕВА
сн. архив