– Г-н Ангелов, какви ремонти предстоят по пътищата на областта през тази година?
– Ние поддържаме 937 км и сме на четвърто място по големина на пътната мрежа в България. През оставащите месеци предстоят мащабни текущи ремонти по първо, второ и третокласните пътища, за чието поддържане ние отговаряме. Тези ремонти вече започнаха от главния път София – Варна. За там е предвидено широкоплощно изкърпване на настилката в компрометирани участъци от границата със Севлиево до Велико Търново. Където има неравности, слягания, издувания, напречни пукнатини, те ще бъдат премахнати и участъците ще се преасфалтират отново. Изискал съм да се възстанови настилката в цялата си широчина и площ с набита фракция, която е предназначена за много тежко натоварване. Така се създава по-високо сцепление и има по-голяма устойчивост. С тази настилка ще се преасфалтират всички основни пътни направления в областта.
Ремонтите тази година са планирани така, че в летния сезон по основните пътни направления да нямаме ремонтни дейности, които да причиняват задръствания, да предразполагат водачите към рискови изпреварвания и да създават предпоставки за ПТП. Затова пътните ремонти се извършват през месеците април, май и юни. След това през септември и октомври ще извършим дейности за подготвяне на пътищата за зимния сезон. Дейностите ще включват преасфалтиране на големи площи. Изрично съм наредил да не се правят малки кръпки, защото колкото по-малки разрези има настилката, толкова по-малко са компрометираните участъци.

– Кои ще бъдат приоритетните за реализиране участъци?
– От първостепенно значение за нас са двата важни пътни участъка с висока концентрация на ПТП: Присовските завои и участъкът от пътя край Масларево. Край Масларево нещата вече са на 90 % готови. Там са поставени всички пътни знаци, ландшафтът е оформен. Остава към момента преасфалтиране на двата участъка, за да подменим износващия пласт. На Присовските завои проблемът, както всички знаем, е скоростта. Това, което можем да направим ние там, е да подменим превантивно отново настилката. Ще поставим т.нар. шумна маркировка, която е от 3-4 години, но я има и сега. Тази маркировка сигнализира, че участъкът е с висока концентрация на ПТП. Освен нея има и предупредителни знаци на зелен фон, които също указват, че има опасен участък. Има и три знака за намаляване на скоростта от 70, 50 до 30 км/ч., както и поставена голяма флуоресцентна табела, която казва водачите да минат на по-ниска предавка. Ние отново ще обновим маркировката, защото от движението на тежкотоварните камиони и набиването на спирачките тя се износва.

– Извън главните пътища, по останалите участъци от републиканската пътна мрежа какви ремонти предстоят?
– Изкърпване на настилката и одобряване на ландшафтното оформление ще има и при второкласната пътна мрежа. Технологични ремонтни проекти вече вървят по пътя Коевци – Сухиндол, по който се работи. Шесткилометровият участък Царевец – Свищов към момента е почти готов. Остава да му се изпълни плътната асфалтова пътна настилка. И след нея да се постави маркировка и пътни знаци. Мисля, че до края на годината този участък ще бъде готов. Третият участък, по който се работи активно, е разклонът за Сушица – Драганово – Долна Оряховица – Горна Оряховица. И там за зимата ще бъде подготвена плътна асфалтова смес и пътят ще бъде маркиран и обезопасен. Има одобрен технологичен проект и за участъка от пътя от Свищов до границата ни с област Плевен, но тепърва там предстои да започнат ремонтните дейности. Ремонтираме и пътя от Драгомирово до Морава. Там започнахме дейности по отводняването и отварянето на окопите. Държа много на отводняването, защото даден път най-много страда от наводняването. То най-много компрометира един път. Останалата част от второ и третокласната пътна мрежа ще бъдат преасфалтирани на големи участъци на доста места. Заради липса на достатъчно финанси, ние отдаваме превес на онези пътища, по които има по-голям интензитет на трафика.

– Г-н Ангелов, какви са според Вас са основните причини за многото пътни инциденти у нас?
– Мерките, които трябва да се предприемат, са комплексни. От една страна безспорно пътната инфраструктура трябва да се подобри. Често казват, че пътя е причината за ПТП. Той обаче е предпоставка, но не и причина. Има и различни други фактори, които често не се вземат под внимание. Например с какви гуми се кара, на колко години са, имат ли протектори. Имал съм случаи през зимата да се кара в Прохода на Републиката с летни гуми и да се оплакват, че не е почистен пътя. Освен това, важно е и обучението на новите водачи. Аз съм за това да бъдат налагани някакви ограничения за младите водачи. Те постепенно да навлязат в шофьорлъка. Водачите трябва да се обучават и на пътна безопасност за движение при мокра и хлъзгава настилка. Комбинацията от несъобразена скорост с хлъзгав участък води до катастрофа. Водачите трябва да знаят, че когато завали дъжд, през първите 15 минути трябва да се движат особено предпазливо и с безопасна скорост. Голяма част от водачите не са в трафика, не следят пътната обстановка около себе си. Един млад шофьор трябва да се учи да предугажда какво може да се случи и как той трябва да реагира, за да не се стигне до произшествие. Водачът трябва непрекъснато да бъде с повишено внимание и да бъде отговорен. А сега много карат и в същото време гледат телефона или говорят по него.
Сред основните причини за инцидентите на пътя е и неспазването на знаците, ограниченията и скоростта. Някои минават през населените места с 90 км/ч. От друга страна натовареността на пътищата ни също е голяма. През прохода Хаинбоаз например на денонощие минават между 16 и 18 000 превозни средства. Това е убийствен трафик. Освен това проходът е проектиран и му е правен ремонт за последно през 2006 г. Той не е подготвен за тежко натоварване. Направил съм проект за основен ремонт на Хаинбоаз, който да отговори на сегашните натоварвания. АПИ прави всичко възможно този ремонт да се случи и да се подобри състоянието му. Там, където има слаби места в настилката – пропадания, нацепвания, напуквания на настилката в нейната основа, ще има локални ремонти. Ще бъдат преасфалтирани силно компрометираните участъци, за да отговаря настилката за тежкия трафик. Но трябва да се мисли за нови пътища и за разширяване на вече съществуващите с по 2-3 ленти там, където това е нужно.

– Трябва ли да се повишат санкциите, за да станат българските шофьори по-дисциплинирани?
– Според мен вече има ефект от събираемостта на санкциите. Но лошото е, че и след тях много продължават да се държат неразумно на пътя. И пак се връщаме на самосъзнанието на водача.
Закони има, актове се съставят ежедневно, но въпреки това се кара с несъобразена скорост, пият и се дрогират и после сядат зад волана.

– През последните години се въведоха т.нар. гъвкави ограничители. Има ли ефект от тях?
– Да, действително има ефект от гъвкавите ограничители, които ограничават изпреварването. Но има водачи, които и това не ги възпира да се движат с висока скорост, особено в населените места. Могат да се сложат бетонови ограничители т.нар. джърсита, но ако внезапно се наложи през тях да премине линейка или пожарна, няма как да стане.
На мен като директор всяко едно ПТП ми тежи. И правя това, което по силите и възможностите ми за подобряване на пътната инфраструктура. Но не мога да променя поведението на водачите. Мога да дам съвет, но дали някой ще го послуша, това е вече друг въпрос.

Иван ГЕОРГИЕВ