Мнозина вероятно са чували, че футболът е тръпка за популярния изпълнител Веселин Маринов. Изявите му по футболните терени като централен нападател обаче помнят само по-старите почитатели на футбола. В средата на 90-те години третодизивионният “Ловико” (Сухиндол) беше горд да разполага в състава си с тарана с № 9, вписан в тимовия лист под фамилията Маринов.
Футболните специалисти твърдят, че Веселин Маринов е можел да направи много по-голяма кариера и на зеления терен, както го стори на сцената. Всъщност той игра чак до 38-годишна възраст, но любителски в аматьорските групи, защото вече се бе отдал на музиката и дори бе спечелил “Златния орфей”.

“Емоцията, когато аз съм играл футбол, колкото и да не е било в големи мащаби, съм я изживявал по своя начин. Много се притеснявах, но и много се радвах, когато успявах да направя нещо хубаво още в началото на мача, защото това ме отпускаше. Даваше ми криле да играя както аз си знам”, споделя в едно от интервютата си Веско Маринов. Според него футболът и естрадата си приличат в това, че когато успеееш да преодолееш вълнението от това как ще се представиш, ти вадиш най-доброто от себе си.

С футбола Веселин Маринов започва в родния Полски Тръмбеш, после играе за “Сиконко” (Климентово) и за “Ловико” (Сухиндол). Екипът на “Янтра ДНЕС” в края на 90-те бе свидетел на тези мачове, но за жалост така и няма запазена снимка с Веселин Маринов като футболист. Спомням си единствено как той ми сподели преди да влезе на терена: “Вече съм на 37 години, скоро май ще се отказвам…” Запазил се е обаче любопитен материал във в. “Борба” от 27 август 1996 г., озаглавен “С духова музика и с поппевеца Веселин Маринов сухиндолци откриха сезона”. Местният тим громи с 4:1 “Ескус” (Роман).

“В Сухиндол с духова музика и специална радиопрограма откриха новия сезон в първото си домакинство. Любопитно бе кога старши треньорът мс Георги Трендафилов ще пусне в игра загряващият през почти три четвърти от времето известен певец Веселин Маринов. Стори това 15 минути преди края и се видя, че май Маринов, макар и с малко тренировки, разиграваше най-правилно топката, близко бе и до отбелязване на гол”, пише в текста. В 87-ата минута Веско е на косъм от петото попадение в мрежата на гостите.
“Веско идваше и пееше на всички прояви и празници в града. Видя, че имаме хубав отбор и реши да играе. Направихме му картотека и започна да влиза в игра. Излезе и като титуляр в мача срещу родния му отбор от П. Тръмбеш. Беше много запален, макар че си личеше, че не води редовни тренировки, но имаше голямо желание. В един момент вече ми каза, че не може да съчетава футбола с много си ангажименти в музиката.
Беше много интересно, защото когато влезеше в съблекалнята, отборът нямаше нужда от допълнителна мотивация. Идваше и много публика и беше страхотно изживяване. Веско е едно много добро момче и много се радвам, че отдавна е един от най-големите наши изпълнители. За мен все пак е чест, че е бил в нашия отбор и сме му давали шанс. В онова време беше голяма радост и емоция за всички”, каза за “Янтра ДНЕС” треньорът Георги Трендафилов.
Той потвърди, че Маринов се е подвизавал като централен нападател. “Имаше един куриозен случай, в който “Ловико” игра срещу нашия голям събрат и съперник “Лесичери”. В 80-ата минута спечелихме дузпа и гласувах доверие на Веско Маринов да я изпълни. Вкара я и моят голям приятел Христо Цилиндров не ми говори 6 месеца, че съм позволил естрадна звезда да им вкара гол. Стадионите в онези години винаги бяха пълни, а аматьорският футбол беше истински”, добави Георги Трендафилов.

По принцип самият Веселин Маринов не обича много да говори за футболните си изяви. “Не ми е удобно да говоря за футболната ми кариера. Да, обичам много футбола, играх до последно, когато един съперников играч ме хвърли в рекламните пана и скъсах триглав мускул. Проф. Шойлев ме прегледа и каза: по-добре да го оставим така, отколкото да го оперираме. Тогава ми увря главата, че на 38 г. вече трябва да спирам. Любовта към футбола ме е карала дори да бъда спонсор на отбора от Климентово, да платим таксата на съдията, на доктора, но мохабета след мача. Беше невероятно в автобуса с моите приятели, оставях си колата само да сме заедно”, спомня си Маринов. След това изпълнителят на “За теб, Българийо” и “Горчиво вино” обува бутонките само от време на време и то за удоволствие, като в същото време се отдава на тениса.

Той следи футбола от 1970 г., когато до късно през нощта гледа двубоите от Световното първенство в Мексико и си спомня за двубоя на България срещу Перу, в който нашите водят с 2:0, но в крайна сметка губят с 2:3. Не крие, че е голям фен на “Манчестър Юнайтед”, а от българските отбори симпатизира на “Левски”, въпреки че има много приятели сред легендите на ЦСКА като Пламен Марков, Любослав Пенев и Стойчо Младенов. Една от последните му публични изяви по стадионите бе в Разград, където гледа мач, облечен в официален анцуг на “Лудогорец”.
На “червените дяволи” е фен от 1994 г., когато в тима е привлечен Ерик Кантона, чиято харизма коренно променя отбора. “Харесваше ми играта му, начинът, по който реагираше, когато вкарваше головете. Беше малко луд и дори се биеше. Това беше и ерата на великия треньор сър Алекс Фъргюсън”, сподели Веско Маринов на среща в Клуб Седем във В. Търново. Бил е на “Олд Трафорд”, гледал е също дерби с отбора на “Ливърпул” на стадиона в града на “Бийтълс”.
А партньорството му през 90-те години с кооперацията “Ловико Сухиндол” ражда и един от най-известните му албуми – “Горчиво вино”. През 1994 г. Веселин Маринов печели “Златния орфей” и е забелязан от композитора Тончо Русев, който кани младия музикант да работят заедно с поета Евтим Евтимов. Песента “Горчиво вино” през 1995 г. дава заглавие на новия албум на певеца, който той представя с грандиозен концерт в НДК. “Горчиво вино” започна да мачка всичко по пътя си. Спечелихме “Мелодия на годината” през 1996-а. И не толкова наградите, колкото любовта на хората към тази песен. И до ден днешен тя е един вид емблема, с която хората ме оприличават. Песента стана емблема за мен, а едноименният албум имаше около един милион продажби!”, споделя в интервюта Веселин Маринов.
Анатоли ПЕТРОВ