– Инж. Бойков, какви са проблемите пред строителните фирми по усвояването на еврофондовете?
– Общият проблем е кризата, но в нея ние реализираме сериозни обекти по европейските програми. Проблемите започват от подготовката на процедурите и главно са в проектирането. Заради липсата на предварително подготвени качествени проекти се получава лош краен продукт. Някои неща ги правим в ход, по време на строителството, за своя сметка, но в края на краищата страдаме всички. От Камарата на строителите предлагаме да поемем инженеринга, т.е. отговорността за всичко – да проектираме и изпълняваме по наша отговорност.
Имаме стари проекти, през това време излизат нови технологии. Има некачествени проекти и разминаване в ситуацията на терена и написаното на книга. Има и проблеми с кадастъра, който и тази година пак няма да е окончателно готов.
– Как ще коментирате куриозите в поръчките на възложителите, с които се маскира изборът на предварително подбрани изпълнители – ВиК тръби с 300 г. гаранция или определена марка на тръбата, която се внася само от една фирма, хардуер с 99 години гаранционен срок и т.н.?
– Едва ли не се стига до там да се посочи и цветът на очите на багериста във фирмата, явяваща се на търга. Това е масирана корупция и е в резултат на сериозни икономически интереси. Лошото е, че се допуска възможността да се случват такива неща, и то законово. Имаме добра нормативна база и много контролни органи и въпреки всичко тук-там има достатъчно вратички за такова творчество. Напредналите държави в ЕС много просто и ясно са решили този въпрос. Не е допустимо гаранционни срокове и срок за изпълнение да участват като условия в състезателни процедури. Аз, ако съм възложител и искам да ми се построи определен обект в даден срок, така ще го възложа. Това означава, че ще поема отговорността, че всичко това е реално и проектът ми е добър, защото той определя сроковете. От тук нататък състезанието вече е на цена, финансови възможности и технологии. Последното се изпуска от диалога, защото не се позволява въвеждането на нови технологии, след като е изработен проектът. Сещате се какво се случва, когато технологиите се променят буквално с месеци, а ние работим по технология от преди 50 г.?
– Редно ли е цената да е водещият критерий при оценката на изпълнителите по обществените поръчки?
– Цената би трябвало да е с голяма тежест, защото тя издава обществения интерес. Но трябва да има баланс. Когато цената е само и единствено водещ критерий, това се допуска и в ЕС, но тази практика се използва рядко, тогава се получават злоупотреби, защото регулацията не е от обществения интерес. В повечето европейски държави има обществени структури, които следят процесите и се наместват, когато усетят, че има такъв момент на нередност. У нас изоставаме.
– Държавата и общините се оплакват, че се е родила професията на “обжалвача” при строителните фирми, като някои дружества жалят обществените поръчки пред КЗК само “за спорта” или от користни цели. Как ще коментирате това явление?
– Да така е. Получава се масово обжалване, а то е защото голяма част от процедурите го позволяват, условията са несправедливи. Тогава се създава група фирми, които са обжалватели търговци. Те жалят процедурите и се мъчат да вземат процент от поръчката.
– Как Камарата на строителите може да противодейства на тази нелоялна практика?
– Започна да се говори по този въпрос, защото изтича програмният период, няма време за организация на европейските пари и може би ще се провалят някои проекти. Няма задължително членство в камарата, задължително е в регистъра на строителните фирми. В регистъра са 4100 фирми, при нас членовете са 1700. Ние можем да реагираме по няколко линии и го правим. Единият начин е създаване на обществена нетърпимост чрез публичност на такива случаи. С БОРКОР работим в една посока по типизация на обществените поръчки, електронни търгове, което ще елиминира възможността с една запетайка или с някакъв формален пропуск да се отстраняват участници. Постигаме успех. До скоро имаше поръчки от кметове и една агенция с условие фирмата да се яви на търг и когато каже, че няма да си търси парите, тя ще спечели поръчката. Това означава, че фирмата трябва да гарантира, че ще построи всичко за собствена сметка, а те ще платят, когато могат. Когато поставих този проблем в Германия, там не можаха да ме разберат какво им казвам. Това е един от абсурдите при нас, а става въпрос за стандартен процес – имам парите, поръчвам да се свърши определена работа, плащам за нея. При нас печелят фирми, които имат финансови възможности да чакат, т.е. нарушава се конкуренцията.
– В обществените поръчки масово се поставя условието кандидатите да предложат срок за отложено плащане.
– Директорът на БОРКОР Елеонора Николова призна, че рискът максимално се прехвърля върху строителя. Това е същностният проблем на администрацията, защото тя не поема отговорност. Да се плаща за свършена работа е отговорност. Този проблем вече приключва с приемането на регламента на ЕС за отговорността на държавата, в чието разработване участвахме. Преди, ако осъдиш държавата, може да си получиш парите някой ден. Сега държавата е равностоен партньор в тези търговски взаимоотношения. Когато фирма осъди държавата, текат строги наказателни лихви и никой не си позволява да отлага плащанията във времето. Такъв тип заявки за обществена поръчка са неразбираеми за нормалния европейски контрактор, а за България са странно, масово и екзотично творчество.
– Кой е по-тежкият проблем – бавенето на парите към дружествата от държавата и общините или междуфирмената задлъжнялост?
– Вземанията от държавата намаляха. От общините имаме да получаваме около 200 млн. лева от обществени поръчки, официално признати от вицепремиера Дянков. Имаме въведени в експлоатация обекти и още не сме си получили парите, а общините вече ползват облагите от нашия труд. До някъде ги разбирам кметовете. Те частично през кредит финансират проекта и чакат парите от програмата от министерството, а то от ЕК, т.е. буферът го няма. Финансовият буфер се явява строителят с банката кредитор. Това е неправилна процедура, която в крайна сметка води до неблагополучия. Отложеното плащане трябва да се забрани. По едно време пътната агенция по този начин си правеше поръчките – фирмата, която строи пътя, трябва да гарантира, че има парите, а го направи целия. Това отпадна. Има и друго порочно условие, ако фирма се откаже от авансово плащане, е с предимство и печели поръчката. С всякакви такива изпълнения администрацията се опитва да прехвърли отговорността.
Ние сме три страни в един процес – от министерствата оформят правилата по оперативните програми, кметовете правят процедурите и ние строим. Законът за обществените поръчки се разминава със Закона за устройство на територията – от тук идват големите пороци. От скъсаната връзка между ЗОП и ЗУТ страда крайният продукт. Всички неблагополучия се натрупват на строителя и той трябва да ги реши по някакъв начин – със собствени средства, ресурси и огромни компромиси. Банките отказват да ни изплатят суми, за които имаме подписани договори с държавата и документи за плащане. Разбирате ли какво означава банката да няма доверие в държавното плащане, защото няма гаранция, че ще си получи парите? Има създадена масова негативна практика – банките нямат доверие на държавата. Междуфирмената задлъжнялост се явява в резултат на неплащания, само че се мултиплицира по 4-5-10 пъти. Всъщност дължимите ни 200 млн. лв. от общините са генерирали поне 1 млрд. лева междуфирмена задлъжнялост. Това разстройва целия механизъм и генерира сив сектор – неплащане на данъци, на социални осигуровки, договори на половин ден, наемане на работници без договори.
Трябва да оцеляваме в ненормална ситуация. Принудени сме да влезем в сивия сектор, да не спазваме закони. Срещу това се борим.
– Как се отрази кризата, колко и какви кадри загубиха работата си?
– Загубихме около 120 000 работници и специалисти, които отидоха в сивия сектор, излязоха в Испания, Германия и т.н. Загубихме потенциал за модернизация и капитализация на фирмите – то е свързано с финансиране, а то идва от поръчките. Държавата загуби много данъци, кметствата загубиха приходи от налозите в строителството, загубиха се работни места и се натовари социалната система. От друга страна, в нашата система циркулираха няколко милиарда частни капитали с неясен произход, когато беше бумът на строителството, които отидоха в нескопосани строежи и застрояване. Вина за това имат и органите, които контролират. Не строителят е презастроил града или Черноморското крайбрежие. Направил го е, защото е получил разрешение.
– Не спират скандалите със завлечени хора от строителни фирми, които са им взели парите за обекти “на зелено”, има съдебни решения, а няма практическо усещане за справедливост у ощетените. 
– В нашия бранш се навъдиха много предприемачи. Това не са строители, а търговци на строителни продукти – имахме месари, шивачи, които видяха бързооборотната схема на строителството. Тези хора вече ги няма, 90 % от тях отпаднаха. Извън регистъра за 3 г. са вече 2000 фирми. Тези хора, нерегламентираният пазар и взаимоотношения създадоха т. нар. група на измамниците, които продаваха на зелено – купуваш нещо, което го няма. Нямаше регламентация и контрол върху този процес, но това е задължение на държавата, а не на хората. Държавата допусна измамници да влязат в нерегулирана среда. За 20 г. преход българинът не разбра, че трябва сам да защитава личните си интереси. Мисли си, че държавата ще го защити, само че тук става въпрос за частно-правни сделки. Когато веднъж в живота си сключваш сделка за жилище, първото нещо е да си намериш адвокат. Малкото пари за правен съветник ти спестяват големия крах в житейски план. Това не се правеше.
Направихме регистър на строителните фирми. Хора, влезте в него и проверете този, с който сключвате договор! Предлагат се измамно ниски цени, но няма безплатен обяд. Няма вариант на половин цена да купиш нещо хубаво. Това се преживя с цената на много драми. Хората вече започнаха да купуват много внимателно – повече гледат и се консултират. Проблемът е и с многото брокери на недвижими имоти, които не са обхванати в никаква система. Посредникът между строителя и купувача няма отговорности и е само някакъв консултант. Както изгоряха много строители с банкови кредити, така изгоряха и много хора. Измамничеството върви там, където има лоша нормативна база и няма обществен контрол. Този процес по принцип се хваща бързо и бързо трябва да се реагира, а нашата администрация е тромава.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ