Илиян Маринов, председател на Общинския съвет в Стражица: “Малките общини – онеправдани и забравени”

Публикувано на ср, 17 Апр. 2013
894 четения

Управлението на ГЕРБ доведе до сериозен

дисбаланс в сектора на регионалното развитие

Най-големият проблем в малките общини е този с безработицата. По официална статистика хората без препитание са около 12,5 %. По данни на бюрата по труда в областта разликата в нивото на безработицата в различните общини варира от 9,2 за община Велико Търново до 39 % в община Златарица. За община Стражица този процент е над 30 %.

Програмите на министерството на труда и социалната политика решават проблемите частично и за определен период от време. След като изтече дадената програма, хората, заети в нея, отново се оказват безработни и без перспектива. А малката община поради недостиг на бюджетен ресурс, поради свиване на икономиката не може да им предложи нищо по-трайно. Така цели семейства години наред разчитат само на социални помощи. Особено тревожно е положението с младежката заетост. Според Националния статистически институт за първото тримесечие на годината младежката безработица надвишава 28 процента. В общия случай дългосрочно незаетите млади хора се демотивират до степен, в която просто изпадат от пазара на труда, спират да търсят активно работа, или емигрират.

Защо обезлюдяват селата?

Хаотичната политика на досегашните управляващи в областта на образованието и медицинското обслужване са причина за обезлюдяването на много от селищата в малките общини. Училищата са концентрирани главно в общинските центрове. Липсата на работа води до нежелание на младите семейства да останат по родните си места. Трайна е тенденцията броят на учениците в селата да намалява. Политиката на делегираните бюджети на училищата пък не позволява при намален брой ученици да се самоиздържат. Общините, които са не по-малко бедни, правят всичко възможно да ги дофинансират, но в крайна сметка селските училища биват затваряни и не малко деца остават извън сферата на образование. В същото време държавата финансира частни учебни заведения в големите градове. Затова ние подкрепяме идеята, заложена в предизборната програма на Коалиция за България, държавата да финансира единствено държавните училища и да подпомага с храна и ученическо облекло децата, застрашени от изпадане от училище.
Подобно е положението и в здравеопазването. Фалитът на общинските болници беше целенасочена държавна политика на правителството на ГЕРБ. А в момента тези здравни заведения нямат алтернатива за осигуряването на болнично лечение за хората от по-отдалечените райони. Закриването на малките болници означава по-труден достъп до медицински грижи за повече от половината българи. Най-тежкият удар върху общинското здравеопазване са делегираните бюджети, с които здравната каса определя кой колко ще получи, независимо какво е изработил. Общинското здравеопазване се срива. За наше огромно съжаление във Великотърновска област бяха закрити болниците в Полски Тръмбеш и Елена, а поради нереформираната спешна помощ хората в тези големи и трудни райони останаха без необходимите грижи. Затова подкрепям премахването на лимитите за преглед при лекар специалист, на делегираните бюджети и необосновано високите критерии за функционирането на общинските болници, предвидени в предизборната платформа на Коалиция за България.

Магистрали или пътища за хората?

И най-голямата гордост на правителството на ГЕРБ – строежът на магистрали, не можа да заличи транспортните проблеми не само на малките общини, но и на половин България. Натовареността на изградените аутобани с посоки изток – запад намалява. В същото време, наистина необходимите магистрали, натоварени поради международния трафик, са с посока север – юг: “Струма, Русе – Свиленград. Четирилентовият път от Турция към Дунав мост трябва да стане приоритет на държавата в инфраструктурното развитие. Ние ще настояваме за по-скорошното започване на строителството му.
Увлечени в строежа на магистрали, досегашните управляващи забравиха 1, 2 и 3-класните пътища, които в Северна България и в нашия регион са в окаяно състояние. За тях през последния мандат се отделяха само средства за текущи ремонти (запълване на дупки), чиито гаранционен срок е само една година. Така всяка година се изписваха огромни разходи, които се усвояваха от едни и същи, приближени до ГЕРБ фирми, спечелили обществените поръчки. Те запълваха едни и същи дупки, надписваха огромни обеми строително-ремонтни дейности и източваха държавния бюджет. Подобна бе практиката и при ремонта на четвъртокласната пътна мрежа в общините. Поради разбитите настилки, отводнителни и укрепителни съоръжения пътническите транспортни фирми отказват да обслужват такива райони. И някои от малките села на общините остават трудно достъпни и не само през зимата.

Искат ли селата интернет?

Живеем в ерата на информационните технологии и всеки гражданин има нужда от достъп до интернет. За селата, особено в по-малките общини обаче той е недостъпен. Свободният и лесен достъп до интернет е изключително важен не само за младото поколение, но и за по-възрастните хора, за да са във връзка със своите близки, заминали на гурбет – в по-големия град или в чужбина. Бързата връзка със света осигурява по-добра възможност за работа на малкото останали фирми и земеделски стопани, които развиват дейност в малките населени места. Ето защо считам, че задължение на по-младите депутати в 42-ото народно събрание е да работят за решаването на този проблем.

Повече правомощия или ограничения?

За децентрализацията в управлението на местните финанси просто няма какво да говорим – тя въобще не се случи. Но се случиха други неща, които показват, че са необходими промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, които да ограничат някои от правомощията на общинските кметове. Защото сега те имат едноличен контрол върху много от дейностите. В Закона за общинския бюджет също трябва да се направят промени, слагащи лимит върху произволното повишаване на местните данъци и такси. Като пример може да се посочи необоснованото повишаване на местните налози за тази година в общините Лясковец – 100 %, в Горна Оряховица – 40 %. Считам, че промени са нужни и в Закона за поемане на общински дълг – това да става само с две трети от гласовете на общинските съветници. Защото, както е сега – едно обикновено мнозинство може да натовари съответната община с кредити, които да се изплащат от поколения напред.

loading...
Пътни строежи - Велико Търново