Георги Първанов, председател на партия “AБВ”: “Искам да видя в президентството държавник като Ивайло Калфин”

– Г-н Първанов, участвал сте пряко и непряко във всички президентски избори до сега. С какво тази кампания е различна?
– Кампанията за предстоящите закъсня сериозно по идея на управляващите. Вяла и безсъдържателна е. АБВ започна дебат още през януари по няколко теми, свързани с правомощията на президентската институция, но останахме като бяла лястовица в целия този политически пейзаж. Да не говорим, че има елемент на несериозност в начините, по които бяха номинирани кандидатите, ако щете дори и в това – кои бяха номинирани. Това показва едно нихилистично отношение към президентската институция, което беше заложено и от министър-председателя, който непрекъснато внушаваше, че тази институция не е важна, че тези избори не са толкова значими, и че президентът няма чак такова голямо значение.
– Залог за какво са тези избори?
– Изборите могат да покажат разместването на политическите пластове. В парламента ГЕРБ може да овладее процесите, да стои привидно стабилно, но в държавата вече всичко се тресе. Хората протестират – от мините до болниците. Очевидно е, че това социално напрежение ще катализира и политическото напрежение. Лично аз смятам, че трудно ще “устиска” този кабинет. Очевидно е, че ще трябва да се поиска ново доверие от избирателите, нов вот.
– Кога?
– Би било спекулация аз да давам срокове. Всичко зависи от това колко ще издържат нервите на основната политическа сила и нейните ръководители. Най-вероятно предсрочните парламентарни избори ще са не по-късно от пролетта на следващата година. Още повече че не много след това идва нашето председателство на Евросъюза и е добре, ако ще им избори, то те да са по-рано.
– Има ли проблем премиерът с работата в екип? АБВ напусна властта, сега той размахва пръст на реформаторите. Сериозно ли го прави?
– Сериозно го прави, самите реформатори му “лазят по нервите”, предизвикват го. Но според мен той вече е договорил новото мнозинство, не е изключено да са разпределили и постовете за сметка именно на реформаторите. Ще бъдем свидетели на тежки битки и в дясното пространство, каквито имаше от преди десетина години.
– Да се върнем към президентския вот, с какво вашият кандидат е по-различен от всички останали?
– Различен е със своята подготовка. Ивайло Калфин е доказал се блестящ дипломат, който мога да поставя редом с Ирина Бокова в международен план. Човек, който може да решава проблемите във външната политика, а и във вътрешен план. Той се вписва идеално в представата за президента като олицетворение на единството на нацията. Диалогичен, разбран, отговорен, почтен, свестен човек е Ивайло Калфин.
Към това бих прибавил и безупречната му административна подготовка. Той е един от най-добрите управленци, които са работили в институциите по време на прехода, и се надявам, че това ще бъде оценено от хората.
– Защо АБВ не се включи в битката на генералите?
– При нас е най-добрият генерал. Самият ген. Михо Михов казва, че страната ни не се намира в предвоенен конфликт и не е нужно той да е в нашата кандидат-президентска двойка. Много по-важно е да имаме блестящия дипломат, който да решава проблемите далече извън границите на България, а не да се готвим да посрещнем някакъв въображаем противник на границата. За мен това е модерната политика и за това ние предлагаме такива решения.
– Затова ли издигнахте за вицепрезидент проф. Любомир Халачев?
– Проф. Халачев е попадение за нас, защото не само е един от най-изявените български творци, той просто е мъдър човек, разумен, балансиран и като дясна ръка на президента ще внушава този баланс и в обществото. Един вицепрезидент има относително тесни правомощия, но пък и той има своето място и значение, особено що се отнася до нашите сънародници в чужбина.
– Г-н Първанов, доволен ли сте от реставрацията на хълма Трапезица, започнахте преди време инициативата “Съхрани българското”?
– Бях на Трапезица, за да видя как са оползотворени парите, дарени от президента на Азърбейджан. Хубаво е, че по света вече знаят за този хълм, а покрай него за Велико Търново. На откриването бяха министри, премиер, как не се намери един, който да каже, че преди десет години мястото беше джунгла и дойдоха едни студенти от инициативата “Съхрани българското” и без да вземат и една стотинка, разчистиха Трапезица.
Мисля си, че парите от Азърбейджан можеха да се вложат в нещо по-видимо, например да се реставрира една църква, а не да се хвърлят в калдъръма, но пак може би от него е по-лесно да се вземе някой лев. Аз не съм бил в местната власт, но вероятно така стават нещата.
Много бих се радвал, ако новият президент и вицепрезидент възстановят инициативата “Съхрани българското”. Ще се радвам да видя отново как работят младите хора, защото това е школа по патриотично възпитание. Аз съм историк, работил съм малко и като археолог, няма нищо по-вълнуващо от това, като ровиш с инструмента, да откриеш артефакт от стотици и дори хиляди години.
– Нужна ли е нова национална идея в този глобализиращ се свят?
– В последните години в цяла Европа националната идея е силно деформирана.
Преди 130 години нашата националната кауза е била ясна – обединение и развитие на поробените сънародници от петте разпокъсани части на България. Това е била конкретна, ясна и мотивираща кауза. Само за 20-30 години ставаме Прусия на Балканите – най-мощната и динамично развиваща се страна в региона. Сега е много трудно дори за великите нации да формулират такава кауза. Не е само икономическата криза, която спря развитието. Причината е и в лошото управление. Ето че у нас имаме енергиен шлем с много възможност за развитие, но ние го подаряваме на комшиите. Днес повече отвсякога имаме нужда от ясна стратегия за развитие като държава. Хоризонтът ни като нация трябва да е 50 години напред, а не един мандат. Затова искам в президентството да видя човек като Ивайло Калфин, който е не политикан, а истински държавник.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ