Изборите за Eвропейски парламент в България вместо да дадат отговори поставиха много повече въпроси.
Спокойният, почти скучен изборен ден се оказа като затишие пред буря. Очакванията за паритет между ГЕРБ и БСП не се оправдаха. Катастрофата при БСП и сравнително високия резултат на ГЕРБ и ДПС поставиха на дневен ред много въпроси. Кои са най-важните въпроси и отговори според социолога Юри Асланов и журналиста Георги Коритаров.
Георги Коритаров, журналист: “Реалистично е да се очаква предсрочен парламентарен вот”
Основният и категоричен отговор, който беше даден на евроизборите, е за обществените нагласи и политически предпочитания в България. Те недвусмислено препотвърдиха с още по-внушителен резултат позицията на ГЕРБ като основна, водеща и първа сила. Като функция от този резултат произтичат много реални или пожелателни последици. Преди всичко може да бъде откроено като резултат, че формата на ЕНП на българска почва получи много силна подкрепа и по този начин българските евродепутати от дясно ще заемат влиятелно пространство сред 17 евродепутати, които България излъчи в ЕП. Втората последица е свързана с извода, че очевидно европейските послания на десницата са много по разпознаваеми и силни, което означава, че България много сериозно се разграничава от опитите да се внушава, че тук има някакъв абстрактен русофилски ресурс, който е против опит на демократичния свят да се противопостави на агресията на Путин срещу Украйна. Внушение, че България е против опитите за налагане на каквито и да е санкции или по-остра принципна политика срещу Кремъл заради традиционните връзки между България и Русия. Този вот показа, че добрите връзки между българската и руската култура нямат нищо общо с принципното и демократично политическо поведение и противопоставянето на агресията.
Другата последица е свързана с необходимостта след оглушителния шамар, след този погром на социалистическата партия, тя да потърси и парламентарен вот на доверие, което в случая е различно от вот на недоверие към правителството. При тази конфигурация в Народното събрание правителството на Пламен Орешарски разполага с необходимата аритметична подкрепа, за да оцелее, но след този мощен граждански вот на недоверие, получен на изборите, БСП трябва да препотвърди чрез търсене на парламентарен вот и предсрочни парламентарни избори каква е нейната реална позиция в обществото. За мен е особено важно в подобни политически ситуации да се използват всички възможни, прозрачни и легитимни процедури, за да се постигат баланси между настроенията.
БСП, освен колективното политическо унижение да бъде разгромена на изборите, нанесе персонално унижение на своя лидер, който беше бламиран и изместен като водач на евролистата на “Коалиция за България”. Това стана по един безапелационен начин и независимо дали обяснението ще бъде, че избирателите на БСП не са били наясно как се гласува с такъв тип бюлетини или обяснението ще е някакво друго, Станишев вече не може да излезе с чисто лице.
Въпросите са свързани с това от тук насетне дясното ще тръгне ли по път на качествено нова консолидация и кои основни десни субекти ще бъдат в основата на евентуален подобен процес.
Реалистично е да се очаква да има предсрочни парламентарни избори, дори в тази ситуация е логично това да бъде инициирано от ДПС, защото в тази ситуация те са най-сериозният и най-мислещият политически субект.
Поведението на Атака показва, че те сега ще търсят много специфичен, бих казал дори хулигански реванш. Напълно е възможно контролирано или спонтанно те да изиграят такова изпускане на нерви, при което да кажат неща, които да променят политическите настроения в България, а това да увеличи негласуващите.
Преференциалният вот показа изключително висока стойност и сега можем да кажем както че ли има своето бъдеще, така и че вече е в миналото, защото подобно изхвърляне на лидера на БСП и ПЕС от анонимния младеж Момчил Неков е безпрецедентно унижение. Такъв случай в политическата история няма.
Юри Асланов, социолог: “Голямата загадка са центристките гласове”
Голямата изненада на европейските избори беше непрогнозираният срив на БСП и донякъде голямата мобилизация на ДПС. Още не сме готови с пълния анализ за бойкота на изборите на левите избиратели. Той вероятно е комбинация от причини. От една страна, левите традиционно се отнасят много скептично към евроизборите. Така е не само в България, но и на целия континент. Вероятно в този нисък резултат на БСП е заложен някакъв протестнонаказателен вътрешнопартиен вот. Тава са хора, които вероятно са ядосани на ръководството на БСП. Другият вариант е те да са объркани. Причините са сложната комбинация от оценка за политика, за позицията по ситуацията в Украйна, разцеплението с АБВ.
Партньорските отношения с ДПС не могат да са причина за бойкот на вота, защото това отдавна е изживяно от червените симпатизанти и членове.
Въпросите след тези избори са много повече. Активността беше очакваната, така че всички основни партии изгубиха с изключение на ДПС, които задържаха позициите си. В сравнение с парламентарните избори през миналата година, ГЕРБ са изгубили 1/3 от гласовете си, Реформаторският блок загуби малко повече, като се съберат резултатите на партиите, които влизат в него. БСП и Атака също загубиха много. Тези, които отписват Атака, бъркат много, защото техните избиратели не смятат тези избори за важни. Те не разбраха каква работа има Волен Сидеров в Брюксел, но на парламентарни избори биха били много по-активни.
На парламентарни избори всички биха били по-активни, но в много по-голяма степен ще се активизират левите избиратели. Във всяко едно положение резултатът в ляво ще се окаже много по-сериозен. Резултатът в дясно също може да расте, но голямата загадка са центристките гласове и е важно как те ще се разпределят. Не се знае дали на едни парламентарни избори “България без цензура” ще обере всичко от всякъде, или ще си получи само своето, което взе и на изборите в неделя. На национални избори ББЦ имат по-голям потенциал, но дали ще успеят да го съхранят е рано да прогнозираме. Не знаем кога ще има парламентарни избори, защото това не зависи от волята на хората, а от политическите сили, представени в Народното събрание. Тези, които правят генерални анализи на базата на европейските избори, грешат.
Не бива да се изключва коалиция на Борисов с ДПС, още повече че той самият не го отрича.
Преференциалният вот също беше интересно явление на изминалите избори. За сега има развитие при Реформаторския блок и изненада при БСП. Той е знак за бъдещи избори и той може да се използва масово. Това е положително развитие, защото политическите елити на всички партии се нуждаеха от такъв сигнал, че при подреждането на листите трябва да се съобразяват със своите членове.
Близо половината от избирателите използваха преференциалния вот.
Костадинка Кунева е евродепутат от гръцката партия “СИРИЗА”
Родената в Силистра Костадинка Кунева, но свързана роднински с В. Търново, където завършва история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, стана евродепутат от гръцката партия “СИРИЗА”. Радикалната лява партия спечели евроизборите в южната съседка с близо 30 % и изпраща в Брюксел шестима депутати. С 9677 преференциални гласа българката се класира на четвърто място от 42-ма кандидати на лявата партия, което е забележителен успех. Костадинка не е член на “СИРИЗА”, няма гръцко гражданство, но е била подкрепена от много гърци и наши сънародници.
След като завършва история, Костадинка отваря малко магазинче за дрехи във В. Търново. Парите обаче не й стигат да лекува сина си, който има сърдечно заболяване. Затова заминава за Гърция и работи като чистачка в Атина. Там става секретар на Атинския синдикален съюз на чистачите и домашните помощници. За активната си синдикална дейност през 2008 г. лицето на Костадинка е залято със сярна киселина и досега виновните не са открити. След жестокия инцидент името й се превърна в символ за защита правата на работниците, а на следващата година Кунева е поканена за водаческо място в евролистата на “СИРИЗА”, но тя отказва.
Преди няколко години екип на “Янтра ДНЕС” се срещна с Кунева във В. Търново, на която бяха направени вече няколко пластични операции. Тогава тя благодари на България, че след инцидента страната е осигурила безплатна почивка за нея и семейството й в санаториум.
Дончев и Хюсменова са хората на В. Търново в Европарламента
Водачите на листите на ГЕРБ и ДПС Томислав Дончев и Филиз Хюсменова са единствените двама български евродепутати от 17-те избраници, които имат някаква официална връзка с Велико Търново и се очаква да бъдат посланици на старата столица в Европейския парламент.
Роденият в Габрово Дончев е възпитаник на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. През 1997 г. получава магистърска степен по философия, през 2006 г. отново тук става магистър по стопанско управление. От 1997 до 1999 г. бившият министър в кабинета на Бойко Борисов и настоящ евродепутат е учителствал в Хуманитарна гимназия “Св. св. Кирил и Методий” във В. Търново, като преподава социална психология, логика, етика, философия на правото.
Великотърновският университет е и връзка на Филиз Хюсменова със старата столица. Заместник-председателят на ДПС завършва френска и руска филология.
Весела КЪНЧЕВА и Вася ТЕРЗИЕВА
