Диана Методиева е завършила една от най-елитните гимназии “Иван Вазов” в Плевен, идва във Велико Търново, създава семейство и отглежда един син, който е най-голямата ѝ гордост. Методиева е възпитаник на Медицинския колеж в старата столица, чиято дейност наскоро беше възстановена. Започва работа в Областния диспансер за психични заболявания, който сега се нарича Център за психично здраве. Стремежът й към знания продължава в Медицинския университет в Плевен с бакалавърска степен по здравни грижи и магистратура по управление на здравните грижи.
Диана е работила в една от най-големите болници за кожни заболявания в Атина, а след завръщането си е назначена в Държавната психиатрична болница в Церова кория като главна медицинска сестра.
Диана е знаеща и интелигентна жена, успял медик и е част от листата на “Български демократичен център”.
– Г-жо Методиева, какво е психичното състояние на българите?
– Българите сме изключително издръжлив народ. Може би тази наша издръжливост е свързана с историята и желанието ни да оцелеем на всяка цена. Но въпреки тази издръжливост, натискът на трудния живот в последните години оказва силно влияние върху него. През последните пет години се наблюдава промяна в психичното здраве на по-младите хора в негативна посока. Говоря за тези, които са на възраст между 25 и 45 години.
– Тази устойчивост ще ни помогне ли да преодолеем кризата, в която се намираме в момента? Трябва ли да сме по-единни?
– Ако не работим в екип, няма как да успеем. Може да сме много издръжливи, но само това няма да ни помогне. За мен лично обединението на активните граждани е от много голямо значение. Екипни цели, работа в екип и конкретни резултати – това е важно, защото проблемите са много големи. Една от причините да бъда част от партия “Български демократичен център” е, че ние работим в екип. Изключително съм доволна,че хората в партията са заедно от години, изключително амбициозни, отдадени на всяка една кауза, с която се заемат.
– Вие работите в сферата на здравеопазването. Какви промени бихте инициирала в тази сфера, ако станете общински съветник?
– Едно от първите неща е свързано с разликите в заплащането на здравните работници. Например, разликата в заплащането в общинските диспансери и болниците е около 200 лв., което не е никак малко. Колегите ми са недоволни, това не може да продължи дълго по-този начин. Моето предложение е заплатите да бъдат изравнени независимо от статута на лечебните заведения, защото трудът е един и същ. На Запад работата на медицинските сестри се точкува по определени критерии. В България ние имаме Асоциация на професионалистите по здравни грижи, в която също събираме точки. Ако те се вземат под внимание, специалист като мен трябва да получава възнаграждение от 1300 лева.
Нашата партия има свои цели в областта на здравеопазването, съпредседател на партията и депутат в НС е д-р Красимира Ковачка и заедно ще се опитаме да осъществим необходимите промени на национално и регионално ниво. Именно затова е важно да имаме представителство в местния парламент.
– Как бихте задържала младите хора във Велико Търново?
– Това е свързано с качеството на образованието и инвестициите. Всички знаем, че Велико Търново е затворен като производство тип град – няма голямо разнообразие на производство и бизнес, което означава, че няма и подходяща работа за завършващите трите висши учебни заведения и няколкото колежа.Младите хора се стремят да получават висока квалификация и трябва да имат възможност за реализация и адекватно заплащане, за да останат тук.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив
