Д-р Анета Маноилова, кандидат от “БСП за България”: “Здравна стратегия, електронно здравеопазване и професионален здравен мениджмънт ще върнат държавата в здравеопазването”

Проблемите в здравеопазването, които се задълбочават с всяка следваща година, незавършената здравна реформа, липсата на вътрешна мотивация у здравните работници и разочарованието у пациентите заради лошите медицински услуги са въпросите, по които д-р Анета Маноилова може да говори с часове. Тя не крие, че здравната система у нас е неудовлетворителна за всички страни в нея, но вярва, че с политическа воля негативите могат да бъдат преодолени. Затова и е приела следващото предизвикателство пред себе си – да се кандидатира за народен представител.
Д-р Анета Маноилова е номер 3 в листата на “БСП за България”. Тя има две специалности – акушер-гинекология и онкология, има и две магистратури, едната по финанси, другата “Здравен мениджмънт”. Била е общински съветник във Велико Търново в 3 мандата и член на борда на директорите на МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” 2013-2016 г.
“Обстановката, предизвикана от коронавируса, само изостри всички проблеми в нашата система. Проблеми, които бавно и последователно се акумулираха през последните 20 г., се превърнаха в устойчива тенденция. Отново повтарям, че в основата на всичко стои държавата или по-скоро абдикирането на държавата от сферата на здравеопазването”, казва д-р Маноилова.
Тя е категорична, че тази постоянна тенденция започва
през 2000 г., когато всички болници са станали търговски дружества
“Влизането ни в ЕС беше допълнителен стимул към това да се трупат проблеми, защото лечебните заведения трябваше да се справят много бързо с европейските изисквания и със стремглавия технологичен напредък, като едновременно с това се подчиняват на законите на Здравната каса. За всички работещи в системата е ясно, че при стартиране на клиничните пътеки съобразно лобитата част от пътеките бяха свръх остойностени , а други недоостойностени, като донякъде това беше бомба с часовников механизъм, предопределящ рано или късно отрицателния финансов резултат на голяма част от болниците. Това до голяма степен е валидно за клиничните пътеки при пациентите с онкологични заболявания, т.к. често допълнителните заболявания не покриват вложените в лечението на пациентите средства”, обяснява д-р Маноилова.
Липсата на креативни и подготвени мениджъри, които да управляват лечебните заведения, също допринася за това системата да не успява да се развива. “Ако мениджърите не притежават модерно мислене, как лечебницата, която управляват, да стане модерна, да догонва световния технологичен напредък с феодален стил на мислене. Тук и днес е вече мястото на модерния здравен мениджмънт, който е налице само в част от лечебните заведения”, категорична е д-р Маноилова.
Самата тя, като практикуващ лекар през всичките тези 20 години на промяна, за които говори, е свидетел и на началото на здравната реформа, и на
всички проблеми, заради които промяната не може да се случи
И причина за това е нарушената балансираност. “Не случайно казваме здравна система, защото наистина става дума за система, в която има няколко страни и всички те са съществени. Не може да има баланс, след като за тези 20 г. се отчитат много пропуски – за здравните работници, за финансирането на лечебните заведения. Да не говорим за пропуските в обучението. Фокусът беше не към пациента, а към положителния финансов резултат. Анализите показват, че неимоверно много увеличилите се разходи до над 5 млрд. лв. за 2021 г. не корелират нито с удовлетвореността на здравните работници, нито с тази на пациентите, споделя д-р Маноилова.
Тя е категорична, че държавата е тази, която трябва да обърне процеса и да координира двата основни фактора – финансовия и човешкия. Все повече медици остават неудовлетворени в работата си, въпреки че все още има мениджъри, които използват парите като мотивиращ фактор. Парите обаче са само външния мотиватор. Преди тях са много други различни процеси, които протичат между здравните работници в колектива, между здравните работници и пациентите, общественото мнение също се намесва и всичко това е един цялостен процес, който се нуждае от сериозен и честен анализ. И този анализ трябва да бъде постигнат с консенсус между потребителите на услугата, предоставящите здравната услуга, законодателни и финансиращи органи.
Не бива да се пренебрегва назрялата
необходимост от разкриване на лечебни структури за долекуване
при заболявания с дълъг възстановителен период ,какъвто например е инсултът. Предвид изключително сериозния кадрови проблем твърде смело, но не и невъзможно, е да помислим за реабилитиране на една пропусната възможност през миналите години – наличие на Висш медицински институт в нашия град.
“За последните 20 г. обаче нито едно правителство не показа, че има стратегически поглед върху сферата на здравеопазването. Всичко става на парче”, категорична е д-р Маноилова.
Не е невъзможно здравеопазването да бъде поставено на друго ниво, макар и на този етап това да изглежда по-скоро ефимерно. Голямата крачка напред е закодирана в мисленето, но докато в Народното събрание има хора, които ще продължават да лобират за статуквото, няма как законодателният орган на страната ни да направи добри закони и правила.
“Ако на хората им е трудно да си представят глобалната картина, е достатъчно да огледат здравеопазването във Велико Търново. За големината на нашата област, болниците ни са достатъчни. Но пациентите избират да се лекуват другаде. И въпросът не е защо те така избират, а защо самият медицински персонал от лечебните заведения кара пациентите да бягат от търновските болници? Затова ще повторя, че парите вече не са основен мотивиращ фактор. Липсата на вътрешната мотивация е разрушителният фактор. Няма я тази мотивация в цялото съсловие, защото всичко се прави с хора, а хора в системата вече няма”, категорична е д-р Маноилова и признава, че личната ѝ кауза като народен представител е електронното здравеопазване и всичко на светло – пациентски досиета, лечебен процес, остойностените медикаменти и услуги, обучението на персонала, отношението към пациентите, общественото мнение. Така би се получило модерно и подредено здравеопазване.