16 април – Ден на българската Конституция и юриста
На 16 април отбелязваме Деня на българската Конституция и юриста. С Учредителното събрание във Велико Търново (10.02.1879-16.04.1879 г.) се поставя началото на парламентарния живот в освободена България. То е свикано на основание чл. 4 на Берлинския договор и в него участват 229 депутати. Вместо препоръчания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители изработват Търновската конституция, която подписват на 16 април 1879 г. Състои от 169 членове, подредени в 22 глави. Тя провъзгласява Третата българска държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент. Основният български закон предвижда разделение на трите основни власти – законодателната, изпълнителната и съдебната.
В навечерието на един от най-значимите празници, свидетелстващ за поставянето основите на българския конституционализъм, се срещаме със знакова личност, отправила професионалния си мироглед към изконните принципи на правото. За трудностите и изпитанията на времето, които не възпират борбения му дух към преследване на поставените цели, разказва Борис Миновски – бивш прокурор във Великотърновската апелативна прокуратура. Името му е оставило своя печат в юридическите среди със своята безпристрастност и стремеж към справедливост. През погледа на дългогодишния магистрат проследяваме промените в правната система, строгия комунистически период и многообразната съдебна практика.
Борис Миновски започва кариерата си в едно трудно, противоречиво време, в което да отстояваш позициите си не само е било изпитание, но и въпрос на политическа пропаганда. Воден от желанието да се развива на адвокатското поприще, той записва право в Юридическия факултет на Софийския университет, единствения по онова време. Идеята за юридическо образование прекъснала нишката на гимназиалното му обучение, в което завършил математическа паралелка.
След дипломирането през 1971 г., Миновски започва близо 40-годишната си кариера в сферата на правораздаването. Първите си стъпки прави като юрисконсулт, а след това пристъпва към заветното адвокатско поприще. За него адвокатът е по-скоро цивилист, занимава се предимно с граждански дела. По ирония на съдбата обаче повечето дела, с които се е занимавал, са били в областта на наказателното право.
По онова време беше трудно да бъдеш юрист,
без да си партиен член,
а ако не си, те задължаваха да станеш. Имаше едно звено към Окръжния комитет, т.нар. административен отдел, който взимаше тези решения. Конкурсното начало, познато днес, бе чуждо на комунистическите разбирания, спомня си юристът. Връщайки се назад във времето, Миновски си спомня за един уважаван и почитан адвокат, който става жертва на преврата през 1944 г. Изстъпленията тогава били срещу членове на демократичните партии, които били заличавани от регистрите.
“Превратът заварил Борис Пашов като четвърти по хонорари адвокат в София. След заличаването му се наложило да гледа чушки и домати в село Ресен”, разказва Миновски.
Горчилката от издевателствата тогава е донякъде примесена и с позитивните течения на строя. “Не мога да отрека, че комунистите успяха да изградят един социално справедлив порядък, така че в адвокатурата имаше хляб и работа за всички. В днешно време е трудно за младшите адвокати да “пробият” без сигурна опора, през онези години бе въведен таван за броя на разгледаните дела. Правеше се равносметка и ако младшите юристи не са имали достатъчно клиентела, си деляха делата и хонорарите с по-изявени адвокати. Прохождащите юристи бяха материално обезпечени и трупащи опит. В днешно време да си адвокат е геройство”, с тъга забелязва опитният юрист. По думите му сега всеки гледа себе си и не помага на никого. Изпитал позитивите и негативите на два коренно различни периода, Борис Миновски си спомня и за друг ярък оттенък, характерен за онези времена. Напливът към адвокатската професия е бил изключително засилен, обстоятелство, което си обяснява с отмяната на нормираните адвокатски хонорари. Свободното договаряне по ирония насочи притока на желаещите да се занимават с право към съда.
“В онези години за едно бракоразводно дело адвокатският хонорар бе 50 лв.”, припомня си Миновски.
“Искам да се върна в затвора” – е фразата,
която го стъписала след защитна пледоария.
В богатата си практика се е занимавал с много дела във всички клонове на правото, но това, което и до днес си спомня, е как обвиняем го помолил да не го защитава, за да се върне в затвора.
“По това дело имаше десетина обвиняеми, впрегнах цялото си красноречие, изнесох убедителна реч, след която моят подзащитен, осъждан 4-5 пъти, дойде при мен и заяви, че иска да се върне в затвора, хубаво му било там и вършел престъпления само за да се върне обратно.”
В кариерата си най-голяма безкомпромисност и строгост е проявявал в делата с предмет употреба и разпространение на наркотици. “Спомням си едно дело, в което защитата разви тезата, че обвиняемият ползвал марихуаната с цел лечение. След като го осъдиха условно, предприех касационно обжалване, делото бе върнато, а човекът осъден.”
40-годишната му кариера във всички сфери на правораздаването позволява направата на едно обосновано мнение за състоянието на правната система. “Нуждата от промени в НПК са повече от належащи. Бавното правосъдие демотивира гражданите, нужно е динамизиране и ускоряване на сроковете за по-бързо производство”, твърди Миновски.
Друга негативна тенденция според опитния магистрат са т. нар. спогодби и либералното отношение към причинилите смърт по непредпазливост при ПТП-тата.
“Наскоро прочетох едно радикално предложение, което да се лансира в една от азиатските страни. Според него полагащите общественополезен труд, поради причинена смърт на пътя, ще работят в морги, където са загиналите именно при такива инциденти.”
За първи път написах своя обвинителна реч
по делото “Борилски” и я научих наизуст.
“Делото “Борилски” бе най-трудното ми дело, плод на усилен, къртовски труд, но ще го запомня с една друга особеност. До този момент през цялата ми кариера никога не съм записвал своите речи. Набелязвал съм единствено опорни точки, по които да се ръководя. Писменото слово губи директното си въздействие върху съда и присъстващите в залата. По това дело не си позволих прима виста да интерпретирам, седнах, написах около 30 страници, които след това научих наизуст”, разказва юристът.
През цялата му съзнателна кариера не са му предлагали подкуп и се възмущава от порочните практики, обхванали и Темида. Вече пенсиониран, с носталгия си спомня за професията, по време на която е обикалял десетки страни и участвал в редица семинари, обогатили правния му мироглед.
Един от най-приятните му спомени е свързан със семинар в швейцарския институт по сравнително право, където се е запознал с клонове на правото, чужди по онова време в България. За работа в чужбина не е мислил след демокрацията, а по време на комунизма не е имал тази възможност поради преградата, поставена пред европейските държави.
След края на 40-годишната си кариера, Борис Миновски се е отдал на другата си страст – преводачеството. Завършил немска филология, с ентусиазъм превежда трудове от немски и английски. А през останалото си свободно време се занимава с друго увлечение от студентските години – баскетболът.
Пътешествията остават носталгичен спомен в съзнанието му и докато е преподавал по Международно публично право в университета, се надява да е прехвърлил поне част от ентусиазма си върху своите студенти.
В навечерието на професионалния празник на юристите Борис Миновски поздравява всички практикуващи юристи, студенти и преподаватели.
“Честването на този празник е особен повод за гордост, тъй като първата българска конституция е приета тук, във Велико Търново, и поставя основите на българския конституционализъм и правна система. Тя утвърждава изконни принципи, които са основополагащи за съвременната ни държава. Наше задължение е да продължим да отстояваме достиженията на този първи най-значим следосвобожденски акт, убеден е изявеният юрист.
Мария НЕДЕВА
сн. архив
