С граждански протести и подписки местните жители дадоха отпор на съоръжението в селото
С решение на Върховния административен съд е спряно изграждането на инсталация за производство на електроенергия, чрез индиректно използване на биомаса в Горна Липница. Фактически ВАС потвърди решението на Административния съд във Велико Търново, който отхвърли като незаконосъобразно решението на РИОСВ във Велико Търново, че за въпросния обект не се изисква оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). С този документ през 2014 г. на практика се даде зелена улица за реализиране на инвестиционното намерение.
Сагата с инсталацията започна преди три години. Тогава инвеститорът Борислав Петров от “Борко” ЕООД обяви намерение да изгради предприятие в селото, като увери, че в него ще бъдат вложени над 3 млн. лв., и ще бъдат отворени нови работни места. По думите му в Германия има над 7500 подобни обекта, технологията е безвредна и безотпадна. Изграждането на обекта в селскостопанския двор, който се намира на 150 м от селото, обаче предизвика недоволство и протести, местните хора събраха две подписки с мотивите, че се съмняват в безопасността на обекта. Спopeд Пeтpoв нe e необходимо дa ce пpaви дoклaд пo ОВОС, тъй кaтo в страната вeчe имaлo 20 тaкивa инвecтициoнни нaмepeния и никъдe нe e пpaвeнa тaкaвa екологична oцeнкa.
Граждани на Горна Липница обжалваха решението на екоинспекцията за ОВОС пред Административния съд във Велико Търново. Делото продължи близо година, като през това време беше направена тройна експертиза, за да се оцени дали ще има замърсяване при производството, което включва за суровина първоначално растителни отпадъци и животински тор, после само растителен царевичак, но с възможности и за животински тор.
През юни 2015 г. Административният съд излезе с решение, че жалбата на хората от Горна Липница е основателна и отмени решението на РИОСВ като незаконосъобразно. Становището на съда бе, че бъдещата инсталация има вероятност да доведе до отрицателно въздействие върху околната среда и здравето на хората. Въпросното решение обаче бе обжалвано от РИОСВ пред ВАС. Но тази година Върховният административен съд потвърди решението на предходната инстанция. ВАС подкрепи и становището на едно от вещите лица по делото. В него се казва, че съхранението на отпадъчната маса и силажа е източник на миризми, а първите къщи на селото са на 150 м от обекта. Затова е необходимо за такива инсталации да се избират терени, далеч от населените места, а не – в задния двор на хората. Освен това суровината ще минава по единствения път за селото и не е взето под внимание замърсяването на въздуха. При ниска скорост на вятъра и тихо време миризмите от инсталацията ще се разсейват трудно в района.
Като обосновка на решението си ВАС посочва и критериите, кога трябва да бъде направена ОВОС, като се позовава на чл. 93, ал. 4 от ЗООС. Но като заключение в решението Върховният съд казва: “При така установените факти, оспорваното от РИОСВ решение е незаконосъобразно, което налага неговата отмяна и връщане на административния орган за ново произнасяне при спазване на чл. 93, ал. 4 от ЗООС и обсъждане на всички критерии, посочени от законодателя.”
Освен това ВАС осъжда РИОСВ да плати всички разноски (600 лв.), направени от местните хора по делото.
Вася ТЕРЗИЕВА
