Българските референдуми

Публикувано на вт, 22 ян. 2013
520 четения

В най-новата история на България са проведени три референдума – един преди 9 септември 1944 година и два след това. Какъв е опитът, който имаме от тях? При какви условия са проведени? До каква степен резултатите от тях отразяват настроенията сред народа? Манипулирани ли са? Това са все въпроси, чийто отговори трябва да знаем, преди да се отправим към урните за четвърти път.
 На 27 януари гражданите ще отговорят с “да” или “не” на въпроса: “Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”
Това ще е първият национален референдум в демократичната история на страната.
Въпросът бе определен с гласуване от парламента на 24 октомври. 106 депутати подкрепиха тогава решението за произвеждане на референдум. Против бяха седем.
В гласуването не участваха “Коалиция за България” и ДПС, които оспориха промяната на въпроса.
До насрочването на референдума се стигна след инициирана от БСП подписка за референдум по въпроса да се развива ли атомната енергетика в България чрез проекта “Белене”. Над 500 хил. граждани подкрепиха провеждането на референдум.

 Законът изисква, за да е валиден, в него да участват поне толкова гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори, когато активността беше много висока – над 60 %.

19 ноември 1922 година – Референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи
Първият български референдум се провежда през 20-те години на миналия век. Историците го определят като единственото допитване у нас, проведено при нормални условия.
На 14 октомври 1922 година Народното събрание приема Закон за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите на Иван Гешов, д-р Стоян Данев и Александър Малинов за водените от тях войни и последвалите ги, според вносителите на закона, “национални катастрофи”.
Народните представители вземат решение гласуването да се осъществи посредством
два вида бюлетини – черни, които означават “невиновен”, и бели за “виновен”. 
Предвидено е, ако резултатите от допитването докажат виновността на министрите, те да бъдат съдени от Държавен съд. Във връзка с референдума Министерският съвет приема постановление, според което министрите от правителствата на Ст. Данев и Ал. Малинов да бъдат арестувани, а върху имуществото им да бъде наложен запор.
926 000 българи вземат участие в първия български референдум. За осъждане на виновниците с бяла бюлетина гласуват 647 000 (по призива на БЗНС и БКП), за оправдаване с черна бюлетина – 224 000 (по призива на партиите от Конституционния блок) и 55 000 са недействителните бюлетини (по призива на БРСДП (о) и националлибералите). На 1 декември обвиняемите са преместени в шуменския затвор.
Според изследователите първият в историята на модерна България национален референдум се свежда до опит за разправа с политически опоненти. Желаещите тази разправа партии агитират за гласуване “виновен”, засегнатите от намеренията за репресия агитират за “невиновен”, а политическите сили, които нямат отношение към казуса, призовават за гласуване с недействителна бюлетина.
8 септември 1946 г. – Референдум за избор на формата на управление на България (република или монархия)
Второто допитване се провежда две години след 9 септември 1944 година, когато правителството на Отечествения фронт решава да инициира референдум, чрез който народът да избере форма на управление в страната –
да бъде запазена монархията или тя да бъде сменена с република. 
Действащата тогава Търновска конституция обаче не предвижда смяната на държавното устройство в страната. Според чл. 4 България е наследствена и конституционна монархия и не е предвиден ред за промяна на формата на управление. Тъй като не са направени постъпки за промяна на чл. 4, се оказва, че дори само заради това легитимността на проведения впоследствие референдум е поставена под много сериозно съмнение.
Все пак референдумът е насрочен. Условията за неговото осъществяване, както и за провеждане на агитационна кампания, са далеч от каквито и да било представи за нормален и свободен избор.
Първо, в страната продължават да пребивават значителни по численост съветски окупационни части, при условие че СССР има пряк интерес от изхода на плебисцита. В по-ранен етап Сталин дори е обмислял вариант за налагане на “народна демокрация” в окупираните страни при запазване на монархията, но към октомври 1946 година съветският лидер категорично се е бил отказал от тази идея и е държал безпрекословно на републиканската форма на управление.
Отделно от това, всички съществуващи към онзи момент партии (и управляващи, и опозиционни) се оказват поддръжници на републиката. Промонархическите партии и обществени организации са забранени две години по-рано, а немалка част от поддръжниците им са физически ликвидирани.
В крайна сметка агитацията “за монархия” се извършва само “от уста на уста”, а секционните комисии са одобрявани от комитетите на ОФ, т.е. от властта. Най-смущаващ обаче е фактът, че резултатите от допитването са обявени шест дена след неговото провеждане, т.е. на 14 септември. Според тях 95,6 % от българите гласуват в полза на промяната на управлението, а избирателната активност достига до 91,7 на сто
16 май 1971 година – Конституционен референдум
Третият път нещата са вече много по-прости. Повече от две десетилетия в България е установена еднопартийна система, а политическата опозиция е ликвидирана. Старата Търновска конституция е сменена през 1947 година, като новоприетата легитимира обществено-политическите промени по съветски образец. През 1971 година партийното и държавно ръководство решава, че на страната е нужна нова Конституция, която да утвърди достиженията на социалистическото общество. Изработен е проект, който на 16 май е предложен за одобрение чрез референдум. Студенти от специалност “Икономика и организация на туризма” при ВИНС “Д. Благоев” – Варна, предлагат в текста да се впише, че:
“Ръководна сила в обществото и държавата е БКП”, 
което става факт в прословутия Член 1. Впоследствие същата норма се появява и в Конституцията на СССР от 1977 г. Впоследствие през 1985-89 г. отново студенти, но вече като членове на дружество “Нове” от Свищов настояват този член да бъде премахнат.
Референдумът е проведен и са отчетени следните резултати: гласували 6,156,228 души, от тях “за” 6,135,218 (99,7 процента), “против” 15,477 души (0.3 процента), недействителни бюлетини 5,533 броя. Новата, позната като “Живковската”, Конституция влиза в сила.
Весела КЪНЧЕВА

loading...
Пътни строежи - Велико Търново