Кръгла маса на тема „Българската енергетика: Хоризонт 2030” събра в Стопанска академия „Димитър А. Ценов” академични преподаватели и експерти в сектора. Форумът, който се проведе по инициатива на катедрите „Финанси и кредит” и „Индустриален бизнес и предприемачество”, откриха ръководителите на катедрите-организатори – проф. д-р Андрей Захариев и доц. д-р Искра Пантелеева. Като официални дискусанти в кръглата маса участваха Любен Маринов – изп. директор на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД, д-р Нина Иванова – началник отдел „Административно-финансови дейности”, Станислав Георгиев и Красимира Петкова от БУЛАТОМ, адвокат Албена Белянова, д-р Кристиян Кирилов – председател на Общински съвет – Свищов. Академичната общност представиха професори, доценти, главни асистенти, докторанти от Свищовското висше училище и асистент от катедра „Икономика и управление по отрасли” към СУ „Св. Климент Охридски”.
От представена информация в рамките на панелната дискусия стана ясно, че актуалното състояние на енергийното потребление формира структура с водещ дял на нефта и нефтените продукти от 34,6%, електрическата енергия с 26,4%, възобновяемите източници и биогорива – 14,1%, природния газ – 13,9%, топлинната енергия – 6,8%, въглищата и твърдите горива – 3,8%, невъзобновяемите отпадъци с миноритарен дял от 0,4%. Крайното потребление по отрасли е разпределено между индустрията с дял от 28%, транспорта с 34% и всичко останало, вкл. и домакинствата, с 38%. Приносът на видовете централи в брутното производство на електрическа енергия по видове централи е: ТЕЦ – 40%; АЕЦ – 35%; Топлофикационни ТЕЦ – 5%; Заводски ТЕЦ – 2%; Възобновяеми енергийни източници – 16%; ПАВЕЦ – 2%.
Сред дискутираните теми в рамките на форума бяха зависимостта на българската електроенергийна система от въглищните централи и ядрената енергетика; проектът АЕЦ „Белене” и изграждането на нови мощности в АЕЦ „Козлодуй”; европейската енергийна политика, насочена към т.нар. „зелена енергетика”; високите цени на квотите за въглеродните емисии; цените на енергията за бизнеса, домакинствата и публичния сектор. Коментирани бяха и инвестициите в изграждането на новата газова инфраструктура, тяхната икономическа целесъобразност и геополитическите ползи за България.
Експертите подчертаха, че е налице силна потребност от нови кадри с висше образование в сектор енергетика. Изразено бе мнение, че сред актуалните приоритети за страната ни следва да бъдат както осигуряването на енергийния баланс, така и разширяването на експортния капацитет. На форума се даде и препоръка новите инвестиции в транспортна инфраструктура да предвиждат и изграждане на зарядни станции за навлизащите с ускорени темпове електромобили.
