Великотърновският университет ще затвори врата през октомври, ако не получи финансова помощ от държавата в размер на 2 млн. лв. Това обяви на нарочна пресконференция вчера ректорът на вуза проф. Христо Бонджолов. Още преди половин година той е информирал за проблема и е потърсил съдействие за неговото решаване от две министерства – на образованието и на финансите, но без резултат. През миналата седмица професорът е запознал с критичната ситуация и премиера Бойко Борисов. “Казах му, че ако продължаваме така, нашият университет трябва да хлопне врата от есента”, сподели проф. Бонджолов.
С 1 130 000 лв. е намален бюджетът на ВТУ за 2016 г. С дължимите средства за капиталови разходи, които са около 500 000 лв., са само м.г. и неплатените наднормени часове на преподавателите по бакалавърски и магистърски програми недостигът в бюджета е 2 млн. лв. “Очаквахме и нашият университет да попадне в списъка на одобрените по програмата “Региони в растеж” и да получим средства за ремонти, оборудване, подобряване на инфраструктурата, но уви.
Явно програмата е станала “Регион в растеж”, тъй като всички одобрени вузове са софийски, а сред тях попада и един пловдивски. С тези 3 млн. лв., които ще получат колегите, ВТУ щеше да си реши проблемите за години напред”, не скри огорчението си ректорът.
Той обясни, че финансовият колапс, пред който е изправен университетът, се дължи на липсата на държавни средства за ремонти за огромния сграден фонд на ВТУ. “Години наред парите за капиталови разходи в държавната субсидия са едни и същи – по един лев за кв. м или 86 000 лв. за година. С това финансиране не може да се направи спешен ремонт на нито една от сградите, да не говорим за Пети корпус, за който са необходими 5-6 млн. лв. за сериозен вътрешен ремонт. За да поддържаме сградите, които са публична държавна собственост, ВТУ е принуден да заделя между 5 и 10 пъти повече от това, което дава държавата, от собствени приходи, т.е. от таксите на студентите по бакалавърски и магистърски програми”, заяви ректорът. С намаляването на броя на студентите с всяка следваща година обаче намаляват и средствата от собствени приходи, което още повече затяга финансовия обръч във ВТУ. Проф. Бонджолов посочи, че за последните 3 г. университетът е вложил около 2 млн. лв. свои средства в ремонти. За да се справи с тежкото положение сега, ректорското ръководство иска от премиера държавата да възстанови тези средства.
Изплащането на заплатите е най-сериозният проблем, с който е принуден да се справя проф. Бонджолов още от първия ден, в който пое ректорския пост. За да получат преподавателите възнагражденията си за декември, в края на 2015 г. от вуза са теглили заем. С парите са направени и част от плащанията за наднормени часове на преподавателите. Те са получили дължимите суми по бакалавърски програми само за учебната 2013/14 г. “Държавната субсидия не стига дори само за заплати. По това перо дофинансирането от собствени приходи е с около 200 000 лв. на месец, което прави около 2,7 млн. лв. за година”, коментира професорът. В тази връзка той обясни, че вдигането на минималната работна заплата също тежи на университета. Увеличението засяга пряко 100 души, а други 200 вече са демотивирани, защото техните заплати вече стават на минималната.
В размер на над 17 млн. лв. е бюджетът на ВТУ за 2016 г., а заложената държавна субсидия в него е 9,5 млн. лв. Параметрите на бюджета бяха обсъждани вчера на заседание на Академичния съвет. “Аз не мога да подпиша този бюджет, защото знам, че ако го направя, обричам ВТУ на фалит, а не искам това да се случи”, подчерта професорът.
“Ако така вървят нещата, съвсем скоро проблемите на университета ще се превърнат в проблем на Велико Търново. Има вероятност 12 000 студенти и още 1000 служители и преподаватели да се окажат на улицата. Това ще се случи, ако приемем този нереалистичен бюджет, неразчетен за последните два месеца на годината”, каза още ректорът.
Спешни мерки за намаляване на разходите са въведени в Университета
Спешни мерки за намаляване на разходите са въведени във Великотърновския университет. Закриват се непопулярни специалности, а задочното обучение е сведено до минимум, тъй като обучението е икономически неизгодно. За да се спестят средства, малките специалности и групи се сливат в по-големи лекционни потоци. Старанията са насочени и към привличане на повече редовни студенти по магистърските програми държавна поръчка, обясни зам.-ректорът по учебната дейност чл.-кор. проф. Стоян Буров.
Той заяви, че заедно с хората от неговия екип са се потрудили доста и са успели да преизчислят натовареността на преподавателите. По този начин са спестени 19 000 часа, което се равнява на 52 щата по-малко, за тази учебна година. Ще бъде въведено обучение по бакалавърски програми за чужденци изцяло на английски и руски език. За да привличат повече студенти от чужбина, ръководството иска да намали драстично държавната такса, която е в размер на 3100 евро. “Въпреки това няма как да се спести тази огромна сума, която искаме държавата да ни върне. Без допълнително държавно финансиране едва ли ще се справим”, коментира проф. Буров.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
