Академик Георги Марков, историк: “Проблемът на нашите политици е, че живеят в паралелен свят с народа”

Публикувано на пт, 22 февр. 2013
674 четения

– Акад. Марков, събуди ли се българинът?
– Протестите показват, че българите са търпелив народ, но има предел на търпението им. Управляващите, независимо от коя партия са, трябва да имат умението да разбират народа си, неговата народопсихология и да усещат пулса му. Много съм учуден, че Бойко Борисов, който минава за човек от народа, не предвиди това, което му се случи. До сега той се справяше по отношение на недоволствата и бунтове, но този път явно ги подцени.
– Способни ли са в този тежък момент протестиращите да бъдат единни?
– За жалост ние, българите, не сме достатъчно единни и по този начин управляващите ни бият отделно по съсловия – когато учителите стачкуваха, ние, учените от БАН, не ги подкрепихме, когато ние стачкувахме, те не ни подкрепиха. Така че ние сме разделени на съсловия, всеки си придърпва чергата към себе си и по този начин управляващите се справят поотделно с нас. Чух, че в София пристигат зърнопроизводители в подкрепа на на Бойко Борисов, защото той им отпусна нужните субсидии.
– Къде бъркат политиците?
– Основната грешка на политиците е, че си въобразяват, че с тях започва и свършва историята. При нас липсва приемственост между отделните правителства, всеки идва и казва – ние започваме на ново, ние ще спасим България. Има натрупване на грешките, защото едно правителство трябва да поправи грешките на предишното правителство, но не бива да се оправдава само с тези преди него. Това важи и за кабинета, който сега си отива. Бойко Борисов обяви, че за всичко, с което не може да се справи, са виновни тези преди него. Политиците ни се взират само в собствения си лик.
– Оставката на Борисов ход ли е да се върне на следващите избори “на бял кон” във властта?
– Може да има и такъв план, но едва ли ще се сбъднат думите на Симеон Дянков, който каза, че на следващите избори ГЕРБ ще има пълно мнозинство и нов мандат. Аз не виждам след последните събития как управляващите могат отново да спечелят вота. За добро или лошо, България е обречена да бъде управлявана коалиционно.
– Протестиращите искат смяна на политическата система.
– Това е желателно, но аз не виждам как е възможно сега да се свика Велико народно събрание. Ако има желание, дори и сегашното Народно събрание може да промени избирателния закон и да въведе мажоритарна система, каквато е имало в царство България от Освобождението до Балканската война и от 1934-1944 година, но и тогава партиите са се обявили против нея, защото тя не ги устройва. Днес също е така, защото те предпочитат да редят партийни листи. Във всяка партия има пирамида на зависимост, лидерът е на върха и той я реди.
– Защо не е възможно сега да се свика Велико народно събрание?
– Това ще отнеме време, с което ние не разполагаме. През 1996-1997 година преживяхме една много тежка криза, но тя беше само българска криза, тогава светът не беше в криза. Това е отличителното.
– Трябва ли да бъде намален броят на народните представители?
– Да, решително съм за това. Още минала година предложих да се върнем към 160 депутати, както е било в царство България. Голяма част от народните ни представители са мъртви души и не знаят за какво гласуват, а чакат ръководителят на групата да им дава знак. 160 души трябва да са в парламента, нито един повече.
– Какво ще се случи в страната в следващите дни и месеци?
– Народното недоволство избухна стихийно. Хората се организираха в интернет, но няма лидери и няма определена програма. Тези хора трябва да се организират в едно гражданско движение, но не е необходимо то да прераства в партия. То трябва да оказва натиск върху съществуващите политически партии, ако не за смяна, то поне за промяна на системата.
Вярно е, че Дянков го тупат по гърба като отличник и наистина имаме нисък дефицит, но ние сме най-бедните в ЕС. Политиците трябва да разберат,че народът изнемогва. Те живеят в някакъв паралелен свят. Това откъсване от действителността изигра много лоша шега и на Бойко Борисов.
– Сякаш българинът все търси лидера, така ли е?
– Да, имаме такава слабост. Ние, народите от Източна Европа, все търсим силната, здравата ръка, защото се надяваме, че тя като с магическа пръчка ще подобри положението. За това, ако ме питате кой е най-видният български държавник на Третото българско царство, веднага ще кажа Стефан Стамболов, защото той е изразител на тази здрава ръка. Докато един Александър Малинов, който три пъти е бил министър-председател и обявява Независимостта, не го помнят, а той е голям демократ. През 1938 година отива с два инфаркта на митинг в защита на конституцията и умира на трибуната. Но се знае името на Стамболов.
– Колко пъти в историята ни сме били в ситуация като сегашната?
– Хубаво е, че по време на този преход не се проля кръв, за разлика от други подобни събития в българската история. Имало е селски бунтове с кръвопролития в началото на XXl в., след това Войнишкото, Септемврийското въстание, така че достатъчно кръв се е ляла в българската история, достатъчно българи са убивали българи. В последните години бяха убити Луканов, Илия Павлов, Васил и Георги Илиеви, но все пак не се проля народна кръв.
– Говорите за изгубеното поколение… 
– Много е тъжно, но е така. Това е поколението на прехода. Моята младост мина в тоталитарната държава. Тогава имаше стремеж към светло комунистическо бъдеще, което си беше утопия, но е важно, че имаше градеж. Докато този грабеж, разрухата и обезверяването на младите сега са страшни. По улиците аз виждам предимно млади хора. 23 години са много за един човешки живот, те са много и в историята, и ми е тъжно за това изгубено поколение. Партиите трябва да разберат, че това изгубено поколение иска да живее в България, а не да слугува зад граница. Ние се превърнахме в ратаите, болногледачките на Европа. Ние загубихме статуса си като държава. Дори плейбоят Берлускони заплашва италианския парламент с балканизация. Ние сме в ЕС, но ни броят за второ качество. И това младите го чувстват, като обикалят по Европа.
– Кога да очакваме от вас книга, посветена на рушителите на съвременна България?
– Отдавна се каня да я напиша. Нарекъл съм тази моя идея отмъщението на историка съвременник. Това ще бъде една история на прехода. За съжаление рушителите на страната ни също ще влязат в историята, както и нейните строители.
Весела КЪНЧЕВА, сн. архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново