Кме­тът на Зла­та­ри­ца Пен­чо Ча­нев на­рам­ва лов­джийс­ка­та пуш­ка пре­ди 23 г. “Ба­ща ми бе­ше ло­вец и аз пок­рай не­го, но всъщ­ност ста­нах пра­вос­по­со­бен ло­вец през 1991 г. То­га­ваш­ни­ят пред­се­да­тел на лов­но-ри­бар­с­ко­то дру­жес­т­во в Зла­та­ри­ца Иван Кос­тов ме срещ­на ня­кол­ко де­на, след ка­то се бях увол­нил от ка­зар­ма­та, и на ше­га ми под­х­вър­ли, аз пък взех, че при­ех. Ми­нах за­дъл­жи­тел­ни­те кур­со­ве, из­ва­дих си до­ку­мен­ти и от ав­густ 1991 г. съм за­ко­нен ло­вец. Пър­во бях в дру­жин­ка­та в Сред­но се­ло, се­га съм в Зла­та­риш­ка­та”, раз­каз­ва Ча­нев.

Лов­ни­ят му удар е от 1997 г., ко­га­то с един кур­шум от­с­т­рел­ва 300-ки­лог­ра­мо­во ди­во пра­се и ос­та­ва в ис­то­ри­я­та на мес­т­на­та дру­жин­ка. “Бях­ме под би­ло­то в мес­т­ност­та Кън­ди­ло­вец над Зла­та­ри­ца. Към 8 ч. сут­рин­та го­на­чът бе­ше дал сиг­нал и след око­ло два­де­се­ти­на ми­ну­ти пок­рай мен чух прa­ще­не. По­я­ви се ог­ром­но пра­се, ко­е­то не ме усе­ти, под­го­не­но от лая на ку­че­та­та. Ми­на пок­рай мен на 20 м и с един из­с­т­рел го по­ва­лих”, спом­ня си кме­тът.

Дъл­ги го­ди­ни той е ло­ву­вал с две­те пуш­ки от осем­де­сет­те го­ди­ни на ба­ща си, пос­ле ку­пу­ва за 50 ле­ва ста­ра­та пуш­ка на свой бра­тов­чед. Едва пре­ди го­ди­на си ку­пу­ва своя лов­на ка­ра­би­на. С нея съ­що има от­с­т­ре­ля­но пра­се. “Го­ля­мо пра­се мо­же да уда­ри все­ки, мо­е­то за сеф­те­то на ка­ра­би­на­та си бе­ше пет­де­се­ти­на ки­лог­ра­ма”, раз­каз­ва с пос­ло­вич­но­то си чув­с­т­во за ху­мор зла­та­риш­ки­ят во­е­во­да.

Се­га се е ув­ля­къл да има свои лов­ни ку­че­та. “Ба­ща ми по­ма­га ос­нов­но в от­г­леж­да­не­то на две­те мла­ди си­бир­с­ки лай­ки на го­ди­на и по­ло­ви­на. Мъж­ки­ят е кръс­тен на бо­га Тан­г­ра, а жен­с­ка­та е на бо­ги­ня­та на ра­дост­та и праз­ни­ци­те Ба­сет. С ку­че­та­та хо­дя по­ве­че, за­що­то по­ня­ко­га ло­вът е отег­чи­тел­но ме­роп­ри­я­тие с ча­со­ве ви­се­не на ед­но мяс­то”, спо­де­ля Пен­чо Ча­нев.

Здравка МАСЛЯНКОВА