Кметът на Златарица Пенчо Чанев нарамва ловджийската пушка преди 23 г. “Баща ми беше ловец и аз покрай него, но всъщност станах правоспособен ловец през 1991 г. Тогавашният председател на ловно-рибарското дружество в Златарица Иван Костов ме срещна няколко дена, след като се бях уволнил от казармата, и на шега ми подхвърли, аз пък взех, че приех. Минах задължителните курсове, извадих си документи и от август 1991 г. съм законен ловец. Първо бях в дружинката в Средно село, сега съм в Златаришката”, разказва Чанев.
Ловният му удар е от 1997 г., когато с един куршум отстрелва 300-килограмово диво прасе и остава в историята на местната дружинка. “Бяхме под билото в местността Къндиловец над Златарица. Към 8 ч. сутринта гоначът беше дал сигнал и след около двадесетина минути покрай мен чух прaщене. Появи се огромно прасе, което не ме усети, подгонено от лая на кучетата. Мина покрай мен на 20 м и с един изстрел го повалих”, спомня си кметът.
Дълги години той е ловувал с двете пушки от осемдесетте години на баща си, после купува за 50 лева старата пушка на свой братовчед. Едва преди година си купува своя ловна карабина. С нея също има отстреляно прасе. “Голямо прасе може да удари всеки, моето за сефтето на карабината си беше петдесетина килограма”, разказва с пословичното си чувство за хумор златаришкият воевода.
Сега се е увлякъл да има свои ловни кучета. “Баща ми помага основно в отглеждането на двете млади сибирски лайки на година и половина. Мъжкият е кръстен на бога Тангра, а женската е на богинята на радостта и празниците Басет. С кучетата ходя повече, защото понякога ловът е отегчително мероприятие с часове висене на едно място”, споделя Пенчо Чанев.
Здравка МАСЛЯНКОВА