Кме­тът на Гор­на Оря­хо­ви­ца инж. Доб­ро­мир Доб­рев е за­па­лен ри­бо­ло­вец и гъ­бар. Ос­та­нал е ве­рен на лю­би­ми­те си за­ни­ма­ния от дет­с­ки­те го­ди­ни. “Ре­кор­дът ми с въ­ди­ци­те е от 2001 го­ди­на, ко­га­то с ком­па­ния със­ту­ден­ти бях­ме на па­лат­ки край язо­вир “Алек­сан­дър Стам­бо­лийс­ки”. Бях­ме за­ре­ди­ли дън­ни­те въ­ди­ци и към 8 ча­са сут­рин­та звън­че­то на ед­на от пръч­ки­те ми се раз­лю­ля. За­поч­нах да дър­пам, вклю­чи­ха се и при­я­те­ли и след око­ло де­се­ти­на ми­ну­ти на бре­га ве­че бе­ше 10-ки­лог­ра­мов сом. С ком­па­ни­я­та го изя­дох­ме пър­жен”, връ­ща се на­зад в ри­бо­лов­ни­те си под­ви­зи Доб­ро­мир Доб­рев. В га­ра­жа си па­зи пет-шест ста­ри въ­ди­ци. “Не съм си ку­пу­вал пръч­ка и ма­ка­ри от го­ди­ни. На ми­на­лия ми рож­ден ден при­я­те­ли­те ме за­рад­ва­ха и ми по­да­ри­ха ху­ба­ва въ­ди­ца”, раз­каз­ва гор­но­о­ря­хов­с­ки­ят гра­до­на­чал­ник. Въп­ре­ки страст­та си към въ­ди­чар­с­т­во­то, Доб­ро­мир Доб­рев ня­ма ри­бо­ло­вен би­лет. “Ня­мам вре­ме да хо­дя за ри­ба и за­то­ва ня­мам би­лет. Та­зи го­ди­на са­мо един път ус­пях да мет­на въ­ди­ца. Взех си от­пуск и с при­я­те­ли бях­ме на спор­тен ри­бо­лов на пла­тен язо­вир. Хва­нах­ме мал­ко ша­ра­н и един тол­с­то­лоб”, спо­де­ля гор­но­о­ря­хов­с­ки­ят кмет. От реч­ни­те ри­би со­мът му е най-вку­сен. Оби­ча да я при­гот­вя па­ни­ра­на в ти­га­на.
Ши­ло в тор­ба не стои, та­ка и Доб­ро­мир Доб­рев не го свър­та в гра­да. Оби­ча да хо­ди по го­ри­те и от там е дру­го­то му хо­би – гъ­бар­с­т­во­то. “За се­га ус­пеш­но раз­поз­на­вам гъ­би­те”, ше­гу­ва се гра­до­на­чал­ни­кът. Ка­то де­те е имал ре­кор­ди, ко­га­то по Ан­то­нов­с­ки­те го­ри е на­би­рал по ня­кол­ко чу­ва­ла с гъ­би. “Чис­тех­ме ги, при­гот­вях­ме от тях кон­сер­ви и ця­ла зи­ма сме се из­х­ран­ва­ли та­ка. Днес ня­ма мно­го гъ­би, за­що­то хо­ра­та се из­х­ран­ват с гъ­бар­с­т­во, а в дет­с­ки­те го­ди­ни да хо­диш за гъ­би бе­ше за­бав­ле­ние”, раз­каз­ва кме­тът на Гор­на Оря­хо­ви­ца. Лю­би­ми са му ма­на­тар­ки­те и гъ­би­те бул­ки. Оби­ча ги за­пе­че­ни на фур­на с мас­ло.
“Гъ­би и ри­ба при­гот­вям сам, же­на ми не се ме­си в то­ва в кух­ня­та. Сам ги бе­ра, сам ги чис­тя, сам ги гот­вя, но ги изяж­да­ме със се­мейс­т­во­то и ком­па­ния”, раз­каз­ва за ре­зул­та­та от хо­би­та­та си инж. Доб­ро­мир Доб­рев. На­дя­ва се да ув­ле­че по ри­бар­с­т­во­то и гъ­бар­с­т­во­то дъ­ще­ря си и си­на си, за да има по­ве­че вре­ме с тях.

Здравка МАСЛЯНКОВА