Зрелищна битка събра стотици зрители на полигона на НВУ край Беляковец

Публикувано на пн, 23 окт. 2023
695 четения

Зрелищна военноисторическа възстановка на битката при Страцин от 1944 г. събра стотици зрители на полигона на село Беляковец край В. Търново. В нея участваха реанактори от Клуб „Братя по оръжие“, курсанти от НВУ „Васил Левски“ и гости от Румъния, които влязоха в ролята на пехота, артилеристи и водачи на машините. Всички бяха облечени с реплики на български и немски униформи от Втората световна война, а въоръжението включваше в по-голямата си част оригинални автоматични и полуавтоматични оръжия от този исторически период, възстановени и и съхранени от членове на Клуб „Братя по оръжие“. Битката показваше военните действия при Страцинската укрепена позиция, част от Страцино-куманската операция на Първа българска армия, имаща за цел да пресече пътя за отстъпление на германските групи армии „Егея“ от Гърция към Централна Европа и да овладее Скопие. Военната възстановка представи малък момент от епичните сражения и бе посветена на подвига на всички български офицери, подофицери и войници, участвали в заключителния етап на Втората световна война. Присъстващите на полигона имаха възможността да видят камион “Мерцедес Бенц” и разузнавателен автомобил “Фолксваген – кюбелваген” от 1942 г., “Феномен – Гранит” кабриолет от 1936 г., който е единствения такъв запазен автомобил в света, 3 немски мотоциклета с кош от моделите Цюндап КС 650 от 1942 г. и БМВ 75 от 1943 г., оригинално противотанково немско оръдие ПАК 40 и реплика на полево оръдие ПАК 36, реплика на минохвъргачка Granatwerfer 34 и др.
Симеон Цветков от великотърновския клуб „Традиция“ запозна гостите на събитието с въоръжението и снаряжението на българския войник от заключителния етап на Втората световна война. Хората можеха да видят трите модела българска раница, образец 1936 г. – пехотна, обозна и артилерийска, двата модела паласки за носене на патрони – образец 1898 г. и 1936 г., българските противогаз „Хема“ и телефон „Цар Борис III“, основната пушка и карабина на българската пехота „Манлихер“, образец 1895 г., кобури и принадлежности, използвани от нашия войник, далекомер и др. На отделна витрина бяха изложени ордени и медали, с които са наградени български войници и офицери през този период – пълен комплект на ордените за храброст, нагръдни знаци на офицер от пехотата, на парашутист и на пилоти. На полеви условия беше приготвен хляб и боб, който гостите можеха да опитат, допълнително потапяйки се във войнишката атмосфера.
Мащабната възстановка се проведе за трети път, след първото издание през 2020 г. и на нея присъстваха бриг. ген. Иван Маламов, началник на НВУ, воннослужещи, ветерани и граждани. Сред тях бяха и единадесетокласници от няколко паралелки от Езиковата гимназия във В. Търново, водени от учителя им Драгомир Дачев. Те с гордост носеха българския флаг и разказаха, че се интересуват от историята и затова са решили да видят нагледно как е изглеждала тази битка. Младежите с любопитство разгледаха и техниката от онова време, като дори се докоснаха до нея, а друг техен учител – Йончо Боянов, се включи като участник във военните действия. Някои от гимназистите идваха за първи път на полигона край Беляковец, но други, като Александър Пейков, го посещаваха за пореден път и се радваха, че това събитие става все по-интересно. Магдалена Донева и други средношколци успяха да усетят тръпката и от стрелбата с автентична пушка от онова време. Магдалена каза, че много й е харесало, но й пищят ушите от силния шум. Младежи от Гимназията по туризъм в старата столица също бяха избрали да дойдат на полигона в недения ден. Мартин Георгиев сподели, че много му е харесало и че мечтае да стане военен, а това още повече го вдъхновява.
Добромир Минков откакто се помни е голям почитател на историята и това не е първата такава възстановка, която посещава. Той смята, че доброволците и този път са били на високо ниво и са направили всичко от душа и сърце, а със себе си е довел и двамата си сина Георги и Михаил, защото иска да ги направи истински мъже.
„Ние сме от троянското село Врабево и дядо ми Минко Минков е загинал точно в този етап на Втората световна война, в Нишката настъпателна операция. На 4 октомври 1944 г., той е убит при изпълнение на разузнавателна задача в тила на 7-ма СС девизия „Принц Ойген“, разказа Добромир.
Организатори на събитието са Клуб за военноисторически реконструкции „Братя по оръжие“, а съдействие оказват Министерството на отбраната, Националния военен университет „Васил Левски“ и Община В. Търново.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът

loading...
Пътни строежи - Велико Търново