Книгата на Иван Първанов “Градовете на мъртвите” се превърна в бестселър
Книга на великотърновския журналист и писател Иван Първанов вече се продава и в Англия. Макар и на български език, тя се доставя в книжарниците на Острова за живеещите там наши сънародници на цена 20.75 паунда. Става въпрос за изданието “Градовете на мъртвите”, което включва 150 от най-забележителните гробища в света.
Темата е колкото необичайна, толкова и интригуваща и е типична за интересите на Иван Първанов. Той отдавна се интересува именно от по-нетрадиционните и “по-щекотливи” въпроси от новата история.
Работи като журналист от доста години, но към писателското поприще се насочил през 2013 г. Оттогава досега вече е издал 11 книги, като основната част от тях е т.нар. диктаторска поредица – “Кремъл – власт и смърт”, “Децата на диктаторите”, “Любовниците на властта”, “Атентатите на 20 век”, “Свещеният джихад”. Към друга тема водят заглавия като “Мумии и гробници”, която разказва за балсамираните диктатори, чудесният сборник “Българските паметници”, както и “Градовете на мъртвите”.
“С писателската дейност се захванах случайно, бях споделил с моя позната за едно съдебно дело и тя ме попита защо не го направя в книга. Започнах я и бях включил значими криминални дела, но по различни причини се отказах. Първата книга, която издадох, е “Кремъл – власт и смърт”, тя разказва за естествената и недотам естествена мистериозна смърт на генералните секретари на ЦК на КПСС. Трудно бе да намеря издателство, което да ми подаде ръка, но успях и вече 7 години работя с “Милениум”, разказва Иван Първанов.
Идеята за “Градовете на мъртвите” му дала Милена Трандева. В началото Иван подходил скептично, но така се увлякъл, че не можел да спре да работи по цели нощи. “Наложи ми се преди няколко години да поболедувам и да бъда известно време на легло, тогава започнах да събирам информация и снимки, което продължи с месеци. Оказа се, че т.нар. “градове на мъртвите” са доста интересни. Ние имаме поглед само върху нашите гробища, а по света имат богата погребална култура, особено католическите страни. В Латинска Америка те са цели монументални комплекси, по 3-4 етажа, с баня и тоалетна, в едната половина е положено тялото на мъртвеца, а другата е като хотел – близките могат да отседнат, почиват, хапнат и дори да нощуват”, споделя авторът.
От зората на цивилизацията хората приемат смъртта по различни начини и създават уникални ритуали за подготовката на тленните останки и за дългия път на душата към безкрая. Някои древни народи изпращат близките си скромно, без излишни церемонии. Други организират паради или гладиаторски игри. Едни отбелязват гроба с кръст или с каменна плоча, втори издигат грандиозни архитектурни и скулптурни ансамбли. Трети окичват мястото с карикатура на покойника или епитафия за преходността на живота, а в Далечния изток пък съграждат за мъртвите пагоди от многоетажни ступи, понякога по-просторни по площ, отколкото са им били отредени приживе.
Настоящата книга има и богат снимков материал, който доказва, че не е задължително траурните паркове да бъдат възприемани единствено като зловещо и обладано от духове място. Значителна част от тези гробища са основен елемент на редица туристически маршрути, а също и обект на пилигримство и разнообразни култове. Много често представляват красиви носталгични градини, съхранили тонове история, емоции и удивителни факти, които разкриват неподозирана мъдрост и дават повод за философски открития.
“Колкото един човек е по-известен, толкова по-скромно е погребан, както например Уитни Хюстън, чийто гроб е едно малко паметниче. Същото се отнася и за много велики писатели, изобретатели. На Балканите нещата не стоят точно така”, казва Иван Първанов и изрежда куп любопитни детайли.
Например в Румъния има “весело гробище”, много нестандартно, там паметниците са шарени, със странни надписи от живота на покойника. Едно от британските гробища си има призрак и отпред има табела как посетителите да се държат, ако призракът ги нападне… Някои са интересни с архитектурата си, други с личностите, погребани в тях. Има и много странни ритуали. Например, в някои африкански страни като Мадагаскар погребват покойниците, но след определен период от време ги изваждат, пръскат ги с благоухания и шампанско, прегръщат ги, пеят и танцуват, след което ги полагат отново. Според техните вярвания покойникът първо е в едно преходно състояние – полужив. В Непал пък имат “празник на мъртвите”, на който близките водят крава и вярват, че тя ще отведе душата на покойника в отвъдното. Ако няма крава, водят дете. В Япония пък има Фестивал на смъртта, където танцуват и се веселят.
“Погребването на любимата жена заедно с покойника е широко разпространено и не е само при египетските фараони. То е характерно дори и за някои тракийски племена, които са вярвали, че човек преминава в по-добрия свят. Траките са плачели, когато се роди дете, а са се радвали, когато човек почине. Те са прилагали и двата типа погребение – и трупополагане, и трупоизгаряне. Второто е било предимно за богатите и е било свързано с бога Слънце, смятало се е, че чрез огъня душата на покойника отива при него. При прабългарите също има т.нар. биритуални некрополи”, разказва Иван. Много древни народи имат подобни практики. Смятали са, че човек в отвъдното трябва да живее в комфорт и са погребвали с него любимия му кон, куче и дори жена или наложница. В една от египетските гробници са намерени останки от 15-20 души, вероятно робите на фараона.
Първанов е включил в книгата 150 гробищни комплекса от всички континенти. Повечето са от Европа, но има държави като Египет, Виетнам, Бразилия, Индия, Ирак, Иран… Основно е посетил българските, другата информация е събирал от различни източници. Сред публикуваните снимки има и ред паметници на известни личности – на Сергей Есенин и Владимир Висоцки във Ваганковското гробище в Москва, на футболните легенди Аспарухов и Котков в столицата. Обстойно е представен гробищният парк във Велико Търново, сред снимките е и паметната плоча на Трифон Иванов.
За някои може да звучи изненадващо, но читателският интерес към книгата е сериозен, а в някои публикации дори е определяна като бестселър. “Градовете на мъртвите” всъщност е първо по рода си нестандартно пътуване не само по земния глобус и през вековете, но и през традициите на различните култури, оставили забележителен отпечатък във времето с почитта към покойниците.
“Причината е, че досега такова нещо не е писано и е по-нестандартно. Хората обичат тайнственото”, обобщава Иван Първанов. В момента той се е съсредоточил върху дисертацията си на тема “Хайдутството в българските земи”, вече има издадена и книга “Енциклопедия на хайдутството”. Интересните теми обаче напират в него, почти е готова книгата му за историята на концлагерите, която вече надхвърля 800 страници и трудно ще излезе в такъв обем, а сред идеите за бъдещите му книги са такава за самоубийствата, за предателствата в нашата история и ред още необичайни теми, които обаче предизвикват интереса на хората.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. авторът
