Екип на “Янтра ДНЕС” гостува в първата в България ферма- приют за селскостопански животни “Приятели на четири крака”. От няколко месеца собствениците, семейство Вера Трендафилова и Виктор Каролев, са преместили приюта от варненското село Орешак в Хотница. За транспорта на голямото домочадие помогнали доброволци и дарители. Тук в удобна селска къща с голям двор сега щастливо в здраве и мир живеят над 40 животни – магарета, кон, малко теленце, козел, камерунски козички, кози, овце, 7 кучета, пернати, две чайки, за спомен от Варна, където семейството е живяло дълго време, виетнамско прасе и още какви ли не животни. Някои от тях са били болни, други са родени с увреждания или пострадали по някакъв начин от човешкото насилие. За всичките Вера и Виктор се грижат с голяма любов и търпение. Животните живеят заедно в пълна хармония и се радват на непознати хора. И това е уникалното. Да спасиш обречено животно с любов и доброта се превърна в наша съдба, признават и двамата.
90 % от животните във фермата имат драматична съдба, но щастлив край. Още на входната порта ни посреща миролюбиво овчарката Нуша, иска да се запознаем и веднага показва, че ни е приятел. До кучето за “Добре дошли” на страж ни следи зорко охраненият пуяк Томми, който така ни хареса, че му бяхме под око през цялото гостуване. На метри от нас се е разположила блажено виетнамката Пуки, която е толкова дебела и ленива, че едва се движи. Вера и Виктор са отгледали прасето от бебе, а сега е петгодишно. В началото Пуки живеела в апартамента на семейството във Варна и куриозното е, че за три дена я научих като бебе да ходи в котешка тоалетна, споделя домакинята. Често Вера на каишка разхождала Пуки в града. Веднъж една жена възкликнала: “Какво куче свинска порода!” Вече така добре разбирам звуците на Пуки, че мога да издам българо-свински речник с транскрипция, но няма кой да го купи, казва Вера.
А това е нашият герест петел Джаро, донесоха ни го младоженци, бил им подарен за сватбата. Държали го няколко дена на балкона в дома си, не искат да го ядат и ни го подариха, вече цяла година е при нас, представя домочадието Вера. Тя допълва, че вече си имат и теленце – Инго, родил се е преди месец и половина, но вече е домашен любимец, мечтата на живота им. Телето дошло от хотнишка ферма и сега много му се радват.
Андрей обича гости, вино и бира, пръчът краде цигари. Овенът Роско също е любимец, Дениз пък бил толкова болен, никой не се надявал, че ще оцелее, но оживял. Райко се родил с мускулна дистрофия и сега е много благодарен на спасителите си. “Кажи моето момче, колко обичаш мама”, гушка Вера овена. Зуи е много игрива овца, Зиги-Зиги пък е камерунска коза и с рогцата обича да боде гостите. Рая е сляпа по рождение и 11 години живее на тъмно. Независимо от това овцата се радва на живота, умее да се пази и обича децата. Мирко има една от най-тежките истории. Магарето е във фермата от 15 години, в началото било много агресивно, явно е било малтретирано. Мирко е истински пример, че доброто ражда добро и едва след година спечелило доверието на Вера и Виктор. Сега е едно от най-кротките животни. Магарицата Буба Мара си има попечител. Рок състав от София осиновил виртуално Буба и сега всеки месец тя получава издръжка. Гъските Макс и Морис са едни от най-красивите обитатели на фермата. Приличат на лебеди. Появили се от две яйчица, обгрижвани от пуйка. След това намерили приятел в муцунката на агънцето Бойчето. Заедно хапваха и заедно заспиваха.
Смятаме да затворим цикъла, като отглеждаме и калифорнийски червеи. За да може те да преработят тора от животните и да се получи биохумус, включва се и Виктор. Той признава, че мечтата му е да отглежда и слонче. При нас политиката е да правим хората щастливи в тази животинска хармония. Има много смях, настроение в този божествен контакт между хора и животни.
Цял живот Вера и Виктор мечтаели да живеят на село с много животни. Преди години си купуват къща в Орешак и след време семейството си взима коза. Толкова много ѝ се радвах, че я разхождах на каишка из селото, като домашен любимец. После Вера, която по професия е козметичка, вижда обява, че се продава магаре за клане. Та купуват и него с парите, събрани за телефон. Така, малко по малко, дворът се напълва с животни. За всяко от тях Вера е майката, защото ги е отгледала от бебета с биберон. Сега предстои да стане мама муфлон. От зоопарка в Павликени обещали да дадат бебе муфлонче, което семейството да отгледа. Но не в клетка, а социално и свободно. Така този начин на живот да се грижат за животни предопределя пътя на Вера и Виктор. Стига се и до регистрация на сдружението “Приятели на четири крака”.
Идеята не е само да се отглеждат животни, а прикачихме и възпитателна програма за деца, разказва Вера. Във фермата домакините посрещат организирани групи и семейства с деца. Разликата с една зоологическа градина е в това, че децата при нас си играят с животните, хранят ги, радват им се. Според Вера в този глобален свят на технологии вече се къса връзката с природата и децата не различават животните. Казват на пуяка пате или пък, че козата като порасне става овца. Други пък се страхуват дори от агънцата. А те са библейският символ на кротостта и смирението. Парадоксът е, че има 50-годишни, които за първи път пипат овца. А ние искаме децата да преодолеят страха от животните. И наистина това се случва, обичат да слушат историите на техните любимци, те са щастливи, после трудно си тръгват. Смятаме, че нашата работа има възпитателна цел. Децата, освен че се научават да разпознават животните, се възпитават и на хуманно отношение към тях. Малчуганите разбират, че това не са бездушни ходещи предмети с първични инстинкти, а че всяко животно си има характер и душа, изпитва емоции, любов, страх. Тази инициатива за посещения продължава и тук, в Хотница. А и родителите се забавляват повече от децата и казват: “Леле, как си починах, каква божествена хармония!” Наскоро във фермата идвали скаути от Елена, обещали да дойдат отново напролет и да помогнат за почистване на помещенията и двора.
Вера разказва още, че повече от 15 г. са живеели в Орешак, но там трудно ги намирали хората. Пътят бил лош и автомобили закъсвали в калта. Дори доктор не може да дойде. Веднъж, като паднал голям сняг, останали изолирани като в капан. Освен това хората в Орешак не били съгласни с отглеждане на животни. Тук в Хотница срещнахме голямо разбиране към нашата работа, природата е красива, има вода, паша. Харесахме си тази къща, която е много удобна за нашето голямо семейство, а и лесно ни намират, споделя семейството.
Но това преселение в Хотница си има и история. Група активисти за защита на животните от В. Търново поканили Вера да разкаже за “Приятели на четири крака”. Отначало тя не се съгласила, но после приела. Идват много хора и остават развълнувани от споделения опит. След това с част от тях се срещнали на вечеря и така се родила идеята да преместят фермата в средата на България. Приятели предлагат Хотница, където обществото е прекрасно, има и много чужденци. Всъщност да живее във В. Търново е мечта на Вера, която е от Варна, още от детството. Тя допълва, че като се преселили в Хотница, дошли на гости англичани. Организирали английско парти – чай, винце, бисквитки и животните сред тях. Беше прекрасен ден с чудесно настроение, отчитат домакините.
Сега Вера и Виктор очакват нови приятели. Такси и билетчета за посещението няма. Домакините не скриват, че този колоритен оазис се нуждае от финансова помощ или храна за животинките – гранули, сено, трици, зърно, консерви. Любимците обичат да хапват още ябълки и моркови. 100 бали сено са необходими до края на зимния сезон. Кутия за дарения има и в клуб “ТАМ” във В. Търново.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ