Заможен кундурджия дарява пари за едно от най-старите училища в Търново

В края на ХIХ и началото на ХХ век Велико Търново се разраства осезаемо. Строителството на жилищни и други сгради нараства особено в западна посока. Тогава се появява и оформя новият квартал на града около Марно поле, който разбираемо търновци нарекли Марнополски. С увеличаване броя на децата се появила остра нужда от училище в тази част на старата столица. По това време в Търново децата се обучавали в училище “Екзарх Йосиф I”, построено през 1893 г., но съществувало като първоначално училище още преди Освобождението. Намирало се в махала “Св. Никола” (днес Американски колеж “Аркус”). Мюсюлманското училище “Сабахатин Али” също се намирало в старата част на града, съществувало от 1900 г., в което обучението се извършвало на турски език. В него паралелно се изучавали светски общообразователни дисциплини и Корана.
Така, преди повече от сто години, се появило едно от най-старите учебни заведения в нашия град. Това е Първоначално училище “Петър Дабков”. Намирало се от дясно на днешната Съдебна палата. Училището има изключителна роля за развитието на образованието, културата и духовното израстване на поколения търновчета.
“Виновник” за построяването му е един родолюбив търновец – Петър Дабков. Неговите корени са от Трявна, но в сърцето му завинаги остава старата българска столица, в която живее и работи в края на ХIХ в. Той е един от първите кундурджии. Правил е най-хубавите обувки в града и околността. Прочул се изключително много в занаята. Дори се говорило, че спечелил доверие и му била възложена огромна поръчка за изработване на обувки за турската армия. Така се замогнал, натрупал състояние и макар да бил с първоначално образование, бил интелигентен и възпитан човек. Неговото благородство се изразява в завещанието, което подготвил приживе. За съжаление, поваля го коварна болест (рак на гърлото), която лекувал във Виена. Разбирайки, че здравословното му състояние е безнадеждно и тъй като нямал наследници – деца, които да продължат рода му, решава да напише своето завещание през 1884 г. По силата на това завещание той дарява на училищата в града 100 000 гроша, къщата и покъщнината си, с условие, докато бъде съпругата му жива, тя да живее в дома им и за издържането ѝ градската община да дава 2/3 от лихвите на завещаната сума. Като дълбоко религиозен човек, решил да даде своята лепта и за махленската си църква “Св. Константин и Елена”, на която завещал 6000 гроша, “за да се купи един полилей за сред църквата”.
Така през месец май на 1884 г. парите от завещанието били преведени. За изпълнители от самия Дабков били определени търновският митрополит и Търновското общинско управление. Решило се средствата да бъдат дадени за построяването на Първоначално училище в новия район на града – Марно поле, и затова търновци го наричали още Марнополското училище. Построяването на сградата било поверено на строителния предприемач Х. Петкоолу и в края на 1908 г. този “паметник на духовността” бил завършен. Училището било голямо и просторно, със светли класни стаи и най-важното в район, в който имало много деца и се чувствала осезаема нужда от такова училище. Дарителят на Марнополското училище бил много уважавана личност от възпитаниците и неслучайно в знак на благодарност новото учебно заведение гордо носило името “Петър Дабков”. Негов голям портрет висял в коридора на учебната сграда и напомнял за благородния му дарителски жест.
В края на 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век, дейността на училището се свързва с учителя и директора Йордан Балабански. Той е роден през 1902 г. в с. Пчелище, Великотърновско. Едва тригодишен отишъл с родителите си в София, където живял в продължение на тринадесет години. Умира бащата, един честен прогимназиален учител, оставил в наследство на сина си вярата в доброто, будния ум и любовта към хората. Ученолюбивият юноша се завърнал в любимия град. Имал възможност да следва геодезия, но избрал благородната професия на учител. Първоначално преподава в с. Българско Сливово, където е един от основателите на читалище “Възраждане”. След това се премества във Велико Търново и освен с пряката училищна дейност активно работи и на общественото поприще. Още от 1918 г. е член на народното читалище “Искра” във Велико Търново. В самото начало бил артист в театралната трупа, която е изнесла повече от четиридесет пиеси с благородната цел – набиране средства за построяване дом паметник на загиналите през Балканската и Първата световна война, какъвто е бил първоначалния замисъл при създаването на маринополското читалище “Искра” в нашия град. С това духовно огнище Балабански е тясно свързан – дълги години е заместник-председател, секретар, от 1938 г. и след пенсионирането си е член на УС.
Тридесет и шест години Йордан Балабански отдава на трудната учителска професия. Обучил и възпитал цели девет випуска. Обичал много своите възпитаници и самото училище “Петър Дабков”. Най-възрастното поколение старостоличани и до днес си спомнят за многото трудови дни, положени в самото училище и около него. Истинска градина представлявал красивият училищен двор – много цветя, алейки, водоскоци, басейнче с шадраван. Най-много учениците се радвали на приказната беседка, която събирала децата и никога не стихвал детският смях в нея. Много красиви спомени за любимото училище и още по-любимите учители пазят великотърновци. Били силно привързани към мястото, в което за пръв път хванали молива и буквара и се учили на четмо и писмо.
След 1944 г. приемник на училище “Петър Дабков” става Основно училище “Бачо Киро”. По какви причини е сменено името и защо е прекършена волята на дарителя не е ясно. През 70-те години на миналия век училището се премества в новата сграда, намираща се на ул. “Филип Тотю”.
Катя МИТОВА-ГАНЕВА
(снимките са от фонда на РИМ – Велико Търново)