Макар да няма точна статистика, за 52 години стаж акушерката Вера Деневска-Дочева от Велико Търново е помогнала да се родят хиляди деца. Спомня си, че за една нощ в търновския родилен дом е акуширала сама 7 бебета, без да търси дежурния лекар. Но няма да забрави, когато на родилка от Елена трябва да постави система, назначена от лекар, за да ускори раждането. Акушерката обаче е притеснена, има неприятно предчувствие, но все пак изпълнява назначението на доктора. Всичко започва добре, но Вера забелязва на корема на родилката т.нар. “пръстен на Бандел”, който предвещава рупрура на матката. Веднага идват гинеколози и оперират родилката. Тя е спасена, но бебето умира.
Тревоги Вера изживява и при раждането на

занемарена
родилка, живяла
във фургон край Дебелец

Жената обаче е с много висока температура, изпада в бактериален синдром, получава септичен шок и умира. Но детето се ражда живо. За толкова години стаж, тези два случая са най-критичните в работата на Деневска, за които винаги ще си спомня. На 30 януари Вера, която е щастлива майка на син и дъщеря, баба на трима внуци и двама правнуци, ще навърши 75 години, като от една година вече не работи. Но всеки ден отива да къпе близнаците Христо и Таня в едно семейство, което ѝ се доверява и разчита на нейния дългогодишен опит. Иначе има 35-годишен стаж в родилното отделение на Велико Търново и вече като пенсионерка работи още 17 години като акушерка в женската консултация на медицинския център “Св. Николай Чудотворец”.
Вера не скрива, че много искала да стане лекар и затова кандидатствала в Медицинския институт /сега университет/ във Варна. Не я приемат, но остава десета резерва. Тогава преподавателка прехвърля документите ѝ в акушерското училище в града и така момичето от Ресен записва акушерство. Като студентка по време на практика два пъти ѝ става лошо, но после свиква. Но не съжалявам, казва днес Вера. А после признава, че много е обичала професията си, която сега страшно и липсва. Много радости съм изживяла, а също и голяма болка и разочарование, защото получих пенсия от 208 лв. за толкова години неуморен и отговорен труд. За 35 години работа в родилното отделение, 7 от тях не съм спала заради нощните дежурства, пресмята акушерката.

Заради отличната си диплома по акушерство
Вера има право на избор къде да започне работа.

Иска да стартира кариерата си във Велико Търново, но нямало места. В Горна Оряховица – също. Накрая ѝ предлагат Дъскот, а това село се смятало за престижно в онези години, тъй като известно време там е живял Тодор Живков със съпругата си Мара Малеева, която е работила като лекар. Така 2 години и половина младата акушерка работи по разпределение в родилния дом на Дъскот, като започва на 1 март 1964 г. Тъй като имаше малко раждания в селото, след една година ме направиха патронажна акушерка. Но пък в Дъскот имаше още лекар, зъболекар, ветеринарен лекар, двама санитари, ТКЗС сестра и фелдшер – 8 души медицински персонал. Освен това сами си водехме раждането, само при нужда идваше лекар.

Сега 60-80 %
от ражданията
у нас са със
секцио, защото
майките искат,

страхуват се, отчита Деневска. По ирония на съдбата обаче тя ражда първото си дете с цезарово сечение, докато при второто всичко протича нормално.
Като новопостъпила акушерка в Дъскот, Вера с трепет очаква първата родилка. Случва се така, че трябва да ражда снахата на една от санитарките. Но снахата напуснала селото и отишла да ражда в Павликени, където шеф на родилното отделение в болницата бил известният гинеколог д-р Петър Стайков. Но докторът веднага повикал Деневска от Дъскот, която да води раждането в болницата. След два часа родилката и бебето вече били настанени в родилния дом на Дъскот.
Последното си раждане в селото Вера също помни. Родилният дом беше вече със статут на закрито здравно заведение и жените ходеха да раждат в Павликени. Един ден придружавам родилка до Павликени и на средата на пътя тя казва, че иска да ражда в Дъскот. Връщаме се обратно, отварям родилния дом в селото и жената ражда. Всичко мина нормално, макар бебето да тежеше 3,800 кг, разказва за случая Деневска.

За свой учител по акушерство
Вера смята
д-р Петър Стайков,

който обучавал младите акушерки. В началото прекарвахме по един месец в болницата в Павликени, след това по една седмица всеки месец. После се връщам пак в Дъскот, спомня си Деневска. И веднага се сеща за случай, когато след години се наложило да помогне на родилка вкъщи почти в центъра на Велико Търново. Сега сме дори съседи с това семейство, но момичето, което поех в къщата, сега живее в Горна Оряховица.
А що се отнася до благодарностите на родилките, Вера обяснява, че това, което се вижда в очите на една жена след раждането, няма как да се опише, трябва да се изживее. Очите ѝ излъчват обич, любов и благодарност.
Днес акушерката остава на заден план, тъй като лекарите водят ражданията.
А навремето в родилното отделение във Велико Търново на нощните дежурства дори не е имало доктор. Той се викал само по спешност. След това стават промени и се въвеждат и нощни лекарски дежурства. Но акушерката продължава да бъде на преден план при раждането. За съжаление скъпото следване и ниското заплащане на акушерките днес прави тази професия непривлекателна, а тя е прекрасна и младите хора не могат да я оценят достатъчно, разсъждава Вера.
Независимо че са минали толкова години, за Вера Деневска-Дочева най-скъп остава денят на Бабинден. Още си спомня как в Дичин за хората там този празник бил любимият. Цялото село се събира в читалището и акушерката е в центъра на вниманието. Излизат жени, за да ѝ благодарят, че им е помогнала при раждането. Няма по-голяма признателност от това, че в най-щастливия миг на една жена ти да си до нея.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ