За любовта и изкуството в женското царство на Лидия, Марина и Александра

Моите деца са добри, умни, красиви, талантливи. Така сценографът на великотърновския театър Лидия Къркеланова описва двете си дъщери. Голямата е Марина, а малката – Александра.
И тъй като крушите не падат по-далеко от дървото, и двете момичета, като майка си, са се посветили на изкуството. Марина завършила специалността “Керамика” в Националното училище за приложни изкуства в Троян, след което продължила със същата специалност в Националната художествена академия в София.
Когато дошло време Алекс да започне да учи средно образование, семейният съвет решил, че е най-добре тя да е при сестра си в София. Затова и се записала в Средното художествено училище за приложни изкуства “Св. Лука” , специалност “Текстил”. След това обаче отишла да учи стъкло в Чехия.
“Това беше голямо приключение. Няма да забравя как я оставих в едно градче, в което уж трябваше да се говори на английски език, но се оказа, че никой не го знае. Тя беше на 19 години и трябваше да живее сама на пансион. Когато я оставях, си мислех, че ако ми каже “Мамо, не искам”, ще си я кача на колата и ще я върна в България. Но детето се оказа герой, остана там, завърши по една съкратена програма и вместо четири, учи две години. Предлагаха ѝ като момиче да гравира и да рисува стъкло, но тя беше категорична, че иска да е в курса, в който се духа стъкло”, разказва Лидия. Самата Александра не си помислила да се върне в България, защото училището било страхотно, с много добра база за духане на стъкло. При тях е традиция само момчетата да духат стъкло, а момичетата да го рисуват, но аз я наруших, усмихва се чаровно младата дама.
Когато се завърнала в България, Алекс не спряла да учи. Записала специалността “Метал” в художествената академия, където вече е трети курс. Като хване оксижена, сложи маската и ръкавиците и заметне косата е само за мъжки календар, смее се Лидия. За рождения ден тя подарила на дъщеря си електрожен. Алекс си има още ъглошлайф и флекс.
Лидия разказва, че голямата ѝ дъщеря Марина не живее в България. Дошла си е само за пленера на Арт група “Дупини” в Габровци и си е тръгнала. Много е хубаво, защото в него участвахме и трите, споделя щастливата майка.
Тя разказва, че докато учила в академията, Марина отишла на бригада в САЩ, където срещнала мъжа на животи си – американец с гватемалски произход. Той много настоявал Марина да остане зад Океана, но тя се прибрала. Влюбеният младеж започнал да идва 2-3 пъти в годината в България, докато накрая през 2013 година направили сватба.
Зетът на Лидия е татуист. Младото семейство живеело в Лас Вегас, но решило да се принесе в Италия. “Много са доволни, че направиха този избор. Живеят в област Тоскана, между Флоренция и Пиза, в Ливорно – един град на морето. Там си направиха студио за татуировки, тя продължава да рисува, предстои да си наеме ателие, в което да постави керамичната пещ, която си купи в САЩ”, разказва сценографката.
Лидия не си е представяла никога, че дъщерите ѝ биха се занимавали с нещо друго, освен с изкуство. “Аз не съм и мислила да ги отказвам от този път, защото те израснаха покрай мен в театъра. Александра дори четири години игра в Детската театрална академия. Обяснявах, че няма да става актриса, но че на съвременния млад човек му е нужно да има тази комуникативност, важно е да не се притеснява да излезе пред пълна зала и да говори спокойно”, признава майката.
Момичетата пък са категорични, че майка им е ненадминатият творец в семейството. “Не е така, ние всички сме различни, работим в различни посоки и всеки си има своя път. Допълваме се. Много е хубаво да говориш с колега, който ти е роднина, защото, колкото и да ти е близък колегата приятел, когато говориш за изкуство, винаги има и малък процент суета. А когато говоря с брат ми или с децата, тогава си казвам всичко. С тях водим едни безкрайни разговори, спорим за изкуство и знаем, че няма да има обидени и наранени”, споделя Къркеланова.
Тя не се опитва да предпази Марина и Александра от житейски грешки. Казва, че винаги ги е приемала като самостоятелни личности. “Всеки си има своя път. Не бих искала да ги предпазвам от грешки, защото всеки си има пътят и трябва да го извърви. Никога не можеш да кажеш, че когато предпазиш детето си от грешка, всъщност ти не си сгрешил”, разсъждава майката.
Лидия е категорична, че характерът е много полезен в изкуството. “Аз не бих казала, че притежавам особено подходящ характер за колективно изкуство. Моята философия е, че хората трябва да се гледат в очите и да си казват нещата в прав текст, да ги обсъждат и така да се решават проблемите. На това уча и момичетата, по-скоро те го попиват от мен. Случва се обаче да ми правят забележка, защото в стремежа си да поддържам добър тон на разговора, много често бивам манипулирана или принудена да правя компромиси. Докато има хора – ще тропнат с ръка по масата, ще обидят някой, аз това не го умея. Понасям негативи, но пък спя спокойно”, категорична е сценографката, която все по-често предпочита да работи керамика.
Според Лидия и дъщерите ѝ България е като неразорана мина за изкуството. Казват, че в много отношения сме по назад от Запада, но това е добре, защото нашите творци работят по старите школи и правят по-истинско и човешко изкуство, в което има много любов.
Точно думата любов е тази, която най-добре описва женското царство на Лидия, Марина и Александра. С нея е свързана жизнената философия, която изповядват и трите. Напълно са съгласни с Гогол, който казва, че ако човек направи нещо полезно, то няма как да не стане красиво.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив