Най-голямата ни болка е липса на квалифицирани кадри и желанието им да работят, твърди амбициозното семейство, завърнало се на село
Юлия и Анатоли Ангелови от Дъскот отглеждат цветя с много любов. Хората в селото казват, че това са ангелски творения. Който се докосне до тях, цветята му даряват щастие и настроение.
Юлия е дизайнер на дрехи, а Анатоли – икономист и търговски представител на различни стоки. Семейството преди това живяло и работило в Плевен. Неудовлетворени от работата, се върнали в Дъскот, родното село на Анатоли. Идеята да се занимават с отглеждането на цветя е на търговския представител, на който цветарството е хоби от години. Семейството се препитава с оранжерийно и полско производство от 2003 г. В градината помага и синът Владислав, когато е свободен. Той е студент във Великотърновския университет, учи стопанско управление. Владислав също знае тънкостите в развитието на всяко цвете и дава указание на всеки, който отнася в дома си част от цветната феерия, отгледана от семейство Ангелови.
Откакто е стартирал Празникът на яйцето в Павликени, Ангелови украсяват площада на града. Моделират живо яйце, в което влагат над 1000 градински бегонии. Фигурата е уникална. Юлия признава, че предишната ѝ работа като дизайнер, макар и на дрехи, си е казала думата. За да направиш това гигантско яйце от цветя, високо 2,50 м, се изисква търпение и естетически усет към красивото, отчита жената. В Павликени са горди със зеления символ на празника, прославил града и в чужбина.
Бизнесът на Ангелови в Дъскот започнал с розарството. Този поминък е бил основният за много от хората в селото. Производството на рози е дало възможност и за трайни контакти с чужбина. Добрата търговска ниша отваря производството на дървета и храсти за облагородяване на градска среда и крайпътни зони. С отглеждане на рози се е занимавало и семейството на Анатоли, който още като дете е помагал на родителите си. В един момент всички в нашето семейство решихме да се посветим на цветята, напуснахме работа в Плевен и се върнахме в Дъскот, макар да знаехме добре, че няма да ни е лесно, разказва Юлия. Добавя, че тази красота им дава самочувствие, гордеят се с постигнатото и това ги мотивира да разширят бизнеса си, защото хората търсят красивото, а не могат да смогнат да удовлетворят всички поръчки.
Когато човек желае силно нещо, то се сбъдва. Цветарското изкуство изисква всеотдайност, постоянство и 365 дни работа в годината. Най-хубавото е, че се занимаваш с жива красота, която независимо от усилията ни дарява с много радост, настроение и самочувствие. Наистина, цветята не са първа необходимост, но все пак хората вадят от джоба си да украсят жилището или градината, споделя цветарката.
Всяка година е различно и трябва да следим какви цветя ще се харесат на хората, за да ги произведем. В повечето случаи успяваме и напипваме тънкия усет на търсенето, продължава Юлия. Тя се затруднява да посочи колко точно вида цветя произвеждат, но разнообразието е голямо, почти всичко в оранжерията е тяхно производство. Семената внасят основно от Германия и Холандия, понякога от Полша и Япония. Мечтата на Ангелови е да предлагат стайни видове цветя, но за съжаление при нашите климатични условия засега това не може да стане. Те имат дълъг период на отглеждане, изискват определена температура, която няма как да се поддържа в Северна България. А и няма как да излезем конкурентни на вноса от Холандия, най-големия производител на цветя в света, коментира Юлия. Тя посочва почти еднометрово дръвче на маслина, което добре се приспособява у нас. Издържа до минус 5 градуса. Внасяли сме мандарини и лимони от Гърция, сега и бугенвилия. Това е ефирен храст, който стига метър височина и лесно се увива около подходяща конструкция, развива се добре на много въздух и слънце, цъфти в бяло и лилаво, показва Ангелова. Бугенвилията е тополюбиво растение, то е многогодишен храст, но в Северна България при тежките зими трудно може да издържи. Игликата също много се харесва, ботаническото ѝ име е примула, от латинското име примус – първи, цветовете са много красиви. Хипоестес е също много красиво цвете с лилави листа. Цинерарията пък издържа на температури от минус 15-20 градуса. Обедната маргаритка е дошла от Южна Африка, където е многогодишно растение, но при нас, в Европа, се отглежда като едногодишно, обяснява Ангелова. С маргаритката се оформят красиви кътове на бедни песъчливи места или оригинални бордюри на пътеки.
От бегонията съществуват над 20 000 вида, но ние имаме само 7-8 вида, казва още Юлия. И добавя, че модата сега в цветарството са т.нар. “майсторски миксове” – в една саксия се засаждат няколко вида цветя, които могат да съжителстват и да хармонират по цветове. Няколко перфектни комбинации са калибрахое, вербена и петуния. Тя признава, че тези миксове изискват добро познаване на физиологията на отделните растения, а също и усет да се съчетават. Например, калибрахое е близнакът на петунията. Цветето е дошло от Южна Америка. Расте на туфи и е много красиво. Радва с обилен продължителен цъфтеж, затова е толкова харесвано от всички.
Много са красиви и миксовете от различни цветове мушкато. Цветето е лесно за отглеждане. Цъфти в различни багри и нюанси, непретенциозно е към почвата, но обича добре наторена пръст. Понася без проблем стаята и балкона, а и цъфти до късна есен.
В момента Ангелови имат две оранжерии и мечтаят да се разширят. За съжаление родното цветарство не е приоритет на държавата, не можем да се възползваме от програми и субсидии, всичко правим с наши средства и банкови кредити, отчита Юлия. Анатоли добавя, че всъщност мечтата на семейството е да направят модерна оранжерия с климаконтрол, с машини, с оборудване, с по-малко ръчен труд и с повече квалифицирани хора около нас като екип. В момента най-голямата ни болка е липсата на квалифицирани кадри и желание за работа, твърди семейство Ангелови. Анатоли отчита, че дори и да намерят хора за оранжериите си, те искат малко да работят, а много да получават. Не искат и да бъдат обучавани. Нашата работа е специфична. Според мъжа, ниската квалификация и ниското образование в момента са голям праг и това западане започва много ярко да се отразява на бизнеса. Повечето от необразованите хора предпочитат да събират билки, да къртят бетон и да вадят желязо, но не и да бъдат обучавани. Ако пък се стигне до някакво обучение чрез бюрата по труда, то този курс е крайно недостатъчен. Анатоли признава, че разчита много на Владислав, като завърши да се включи в семейния бизнес. Дъщерята на Ангелови е в Лондон. Бащата не крие надеждата си, че може би един ден и тя ще се включи в цветарския бизнес.
Ангелови създават цветни фигури в паркове на различни общини и работят по техни проекти за озеленяване. Годишно произвеждат над 60 000 броя цветя и са щастливи, че радват хората с невероятната им красота и аромат.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
