Яна Данова – учителката, която децата наричат и “мамо”

Публикувано на вт, 1 Ное. 2022
4081 четения

Яна Данова е най-младият учител в ОУ “Бачо Киро” във В. Търново. Тя е едва на 25 години, а вече е класен ръководител на първокласници. Родена е в Тетевен, след 7 клас заминава да учи в Езиковата гимназия в Ловеч. Там завършва испански и английски език, а след това решава, че иска да продължи обучението си в сферата на хуманитаристиката. Предвид факта, че майка ѝ е бивша учителка и покрай нея израства в училищата, Яна избира да завърши начална училищна педагогика с английски език. Записва се във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и така попада във В. Търново.
В университета в старата столица тя има прекрасни преподаватели, които се оказват голям мотиватор за нея. През целия период на обучение те ѝ дават много точни и ясни съвети и насоки. Първото ѝ заставане пред ученически клас се случва още в трети курс, когато тя отива в Италия по програмата “Еразъм+”. В Неапол Яна обучава деца в Българското неделно училище “Българче” заедно с още три свои състудентки. Едната от тях – Петя Йорданова, е много близка нейна приятелка, а сега и настояща колежка в ОУ “Бачо Киро”. Повечето деца в училището в Италия дори не владеят български език, но за месеците, които Яна и другите момичета прекарват там, тя се убеждава, че учителството е нейното призвание. След завръщането си в България Яна продължава своето следване, като започват и практическите ѝ занятия. Повечето от тях, включително и по английски език, са в ОУ “Бачо Киро”.
“За мен все още е голямо удоволствие да виждам тогавашните ми базови учители като мои колеги в момента, както и децата, на които съм преподавала като студент. В момента те вече са в прогимназиален етап”, казва Яна, която започва работа в същото училище като заместващ учител още преди да се дипломира, но тогава идва ковид пандемията и се налага обучението да премине онлайн. След като взема своята диплома, Данова започва работа на постоянен трудов договор, като в началото е учител в занималня, а от тази година е класен ръководител на един от първите класове.
“Децата са различни, но моментите, прекарани с тях, са прекрасни. Техните емоции, чувства, любовта, която показват, са много зареждащи и много мотивиращи. Така те ме карат с всеки изминал ден да ставам все по-добра в своята професия и това, което правя”, споделя Яна и допълва, че наскоро е завършила и магистратурата си. “Искам да продължавам да вървя напред и да се развивам, защото според мен един учител се учи всеки ден и трябва да надгражда своите знания и умения”, казва младият педагог.
Нейният кръг от близки хора в училището не се изчерпва с Петя Йорданова и другите колеги, но и с един още по-мил на сърцето ѝ човек – нейният приятел Антоан Миланов, който е учител по физическо възпитание и спорт в прогимназиален етап и също е един от най-младите в колектива. Те се запознават още преди Яна да започне постоянна работа в ОУ “Бачо Киро”. Това се случва в периода, когато тя все още е само по заместване.
“Младите колеги много бързо се “надушихме” и се сприятелихме и до ден днешен все още сме си близки, но с някои хора неочаквано станах много по-близка. Така се завъртяха нещата, че освен че работим заедно, ние и живеем заедно”, разказва Яна. Двамата с Антоан се опитват да разделят личното от професионалното и да не показват пред децата отношенията си, но има немалко моменти, в които усещат подкрепата си един към друг и тя им е от изключителна полза. Вкъщи и в компании също им е малко трудно да поставят границата между работа и лична връзка, но се стараят да го правят, доколкото е възможно. Антоан, като учител с малко повече стаж, помага на Яна с каквото може както в началото, така и сега. Най-често ѝ дава съвети за уроците по физическо, които тя разработва за своите първокласници.
Младата учителка се чувства много близка със своите ученици и родителите им, защото възрастовата разлика не е голяма. Децата я възприемат повече като техен роднина или приятел, отколкото като учител и дори има случаи, в които я наричат не “госпожо”, а “мамо”. Тя няма нищо против това, защото така малчуганите се отпускат и са готови да споделят всичко, което ги вълнува. Яна също ги възприема като свое семейство. Понякога родителите имат притеснения, че младите учители не могат да дадат на децата им толкова, колкото техните колеги с повече опит, но Яна е на мнение, че младите компенсират със старанието си и желанието да покрият очакванията на всички. От друга страна прохождащите в професията педагози се радват на подкрепата от по-възрастните си колеги и тази приемственост им помага много.
“Когато съм пред децата, се чувствам спокойна, защото знам, че това, което ще научат, ще е благодарение на мен. От друга страна разговорите с тях ми действат добре и на мен самата. Аз съм на мнение, че за да бъде учител, човек трябва да има тази вътрешна потребност”, смята Яна.
Децата са различни от годините, в които сегашната учителка е била ученичка, но според нея и времената, в които живеем, са различни. ОУ “Бачо Киро” е иновативно училище и благодарение на това то максимално се съобразява с условията и успява да е в крак с настоящето и бъдещето. В него се използват модерни технологии, интерактивни методи на преподаване и така учебният процес е интересен за учениците. Така и учителите имат възможност да преподават по интересен за децата начин.
По време на работата си в училище Яна постоянно има куриозни моменти със своите възпитаници. Наскоро по технологии и предприемачество заедно с първокласниците изработвали аквариум, за който всички донесли по нещо. Едно от децата носело много дребни цветни камъчета, които обаче, без да иска, разпиляло в самия край на последния час и започнало голямото събиране. Друго дете пък твърдяло, че е “двоен чичо”, защото има двама братя и след време ще е чичо на децата им. В някои часове се случвало да влизат различни животни в стаята – птички, пчели. Често Яна се превръща и в зъболекар, защото на много от децата им се клатят зъбките и често им падат в училище, особено когато има плодове за закуска. Учителката дори е решила да записва такива интересни и забавни моменти, за да може, когато изпраща своите четвъртокласници при завършването на началния етап от образованието им, да им припомни какви са ги вършили и говорили като по-малки.
Николай ВЕНКОВ
сн. Бранимир БОНЕВ
и личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново