Якоб ван Бейлен, общински съветник: “Безпокоя се, че кичът замества културата във Велико Търново”

Безпокоя се, че бързо се пропилява характерът на нашия най-красив български град – старопрестолно Велико Търново, наричан със законово основание “историческа и духовна столица на България”!
Кичът е предпочитан пред изкуството, а отговорните институции за културата сякаш толерират това или не разбират процеса.
Може би причината за това е липсата на ресорен заместник-кмет, който да е отговорен и загрижен за изкуствата. Повече от година това място стои “вакантно” и няма изгледи да бъде заето до края на мандата.
Редица решения в културата минават и през Общинския съвет. Само за последните няколко месеца там се нагледах на странни предложения, които минават под благовидния предлог за развитие на културата, но всъщност вредят.
Увеличаването на цената на билета с 267% за Художествена галерия “Борис Денев” премина по смущаващ начин. То ни беше представено като задължение на Общината вследствие на изпълнен проект и беше аргументирано с чисто счетоводни мотиви.
Важно е да напомня, че поисках да видим план за развитието на галерията и художествената визия. Мнозинството в Общинския съвет свирепо защитаваше вр.и.д. директора да не показва план за бъдещето. А такъв план е нужен, за да можем да преценим възможно ли е да се увеличи интересът, дори и при по-скъп билет.
Темата с повишаването на цените може да изглежда просто като счетоводна прищявка, но показва много по-сериозен проблем – липсата на стратегическо мислене в сферата на културата и туризма. Залага се на едрото, на първичното, на кича.
На последната сесия пак мнозинството лиши от парични награди дейците на културата, изявените в образователната сфера, спортистите и академичните дейци. Когато това се прави в години на сериозна криза, засегнала най-вече творческите индустрии и артистите на свободна практика, това решение показва повече от недалновидност. То показва липса на желание Общината да бъде опора за създателите на културно съдържание, които обогатяват цялото ни общество. Същите тези хора правят Велико Търново жив, атрактивен и привлекателен за туристите.
Изложбените зали “Рафаел Михайлов” нямат никаква външна реклама настрани от собствената си сграда. Дори и семпла указателна табела няма. А там се организират десетки интересни изложби годишно. Проявих наивност да поискам да бъде поставена информационна табела на главната улица, която да насочва туристите към Изложбените зали и да рекламира текущите експозиции. Направих предложението си през месец юли. На ОбС му отне пет месеца да реши дали темата е от компетенцията му. В крайна сметка не допусна предложението.
Бях шокиран, когато наскоро разбрах, че стенописите на някои църкви на Трапезица страдат от ерозия. Те са оцелели векове, а сега, след всичките пари, вложени там, вниманието ни трябва да отиде за опазването им, вместо за нови дограми за музей “Възраждане и Учредително събрание”. Трябва да ги запазим за бъдещите поколения!
Смущаваща е липсата на политики на градската управа за сътрудничество с най-големия, а и най-стария извънстоличен университет. Градът дължи много на университета – той е на практика един от големите, ако не най-големият работодател в региона, но не е само това. Част от очарованието на Велико Търново идва и от факта, че това е университетски град, на това се дължеше до скоро и прирастът на града (надявам се, актуалното преброяване да потвърди тази тенденция), това прави този град младолик и разнообразен, това не позволява градът да се затвори в миналата си слава и да се превърне в град-музей. Каквито и да са проблемите на университета и на каквото и да се дължат те, от стратегически интерес за града ни е да подкрепя с конкретни действия академичната общност – и преподаватели, и студенти. Колкото по-високо е реномето на университета, колкото повече международен обмен на хора и идеи се осъществява чрез него, толкова по-големи биха били ползите за града ни, например с развиването на креативни индустрии или пък на икономика, базирана на знанието. Поне моето впечатление към момента е, че университетът стои като чуждо тяло в града ни.
От друга страна Общината с готовност започва разширяването на мултимедийния посетителски център, разговорно наричан музей на восъчните фигури. На цена 1,3 млн.лв. площта му ще бъде увеличена двойно. Част от сумата идва под формата на общински дълг.
Също добре приета е идеята да се спре увеличаването на наемната цена за терена, където е разположен атракционът “Мини България”.
Най-дългата опашка в последно време пък е пред вратите на Музея на илюзиите.
Подчертавам, че и “Мини България”, и Музеят на илюзиите са частни инициативи и имат пълното право да се развиват, както намерят за добре. И те явно са интересни за масовата публика. Но те не обогатяват културното съдържание на Велико Търново. Коментарът ми е насочен към последицата от бездействието на местните власти – когато тях ги няма, мястото им заемат кичозни инициативи, които не предлагат развитие на културата.
От друга страна, продължава разрушението на старите сгради, които дават облика на Велико Търново. Най-туристическият маршрут от паметника на Стефан Стамболов до Царевец, “Варуша Север” и “Варуша Юг” често е наричан “златната кокошка за туризма”, но автентични къщи се срутват всеки месец.
Наскоро бяха поставени нови туристически информационни табла, които съдържат картографски, преводни и стилистични грешки… Смятам, че е важно да посрещнем нашите туристи и гости с правилна и конкретна информация.
А също и асортиментът в магазините става все по-еднообразен и кичозен. Разходка през Самоводската чаршия до Музея на илюзиите и обратно по главната улица до паметника на Стефан Стамболов, показва поне 9 магазина, които предлагат продукти от роза. Дори и в Казанлък толкова много магазини пак биха били много, но уви. Освен това много магазини предлагат еднакви магнити, керамични чаши с щампа, троянска керамика – все повече и повече една и съща “култура”.
Може да се каже, че няма какво да се направи, защото това също е частен бизнес… Но в Западна Европа туристическите градове вече имат регламенти против този вид налагане на монокултура и когато твърде много търговски обекти предлагат едно и също, не се разрешава отварянето на нови, защото политиците се страхуват, че град, който има богата история, много лесно може да се превърне в “евтин увеселителен парк” (“fun city”).
Не можем да обвиним конкретно лице за подмяната на културата с кича. Но е редно да поискаме повече координация между директора на общинската дирекция за култура, директора на общинското предприятие за туризъм “Царевград Търнов” и експертите, които отговарят за опазването на културното наследство. Каква е тяхната визия по поставения въпрос? Съгласни ли са с всичко, което се случва в нашия град?
Подозирам липсата на капацитет да се управлява културата изобщо.
На Велико Търново предстои шансът да бъде кандидат за европейска столица на културата. Още днес трябва да се запитаме как можем да се подготвим за надпреварата и да заслужим титлата? С “Мини България”, Мултимедийния център и шоуто “Звук и светлина”? Със средновековните фестивали, “Балкан фолк” и борсата “Културен туризъм”? С провеждането на културни събития в “Двореца” на културата и спорта, където дори и най-уважаваната българска певица се налага да пее пред три духалки?
Всичко това е знак за лошо културно управление.
В същото време Велико Търново е международно прочут не с културните си събития, а с титлите “хонорис кауза”, които тук се раздават на личности със съмнителен бекграунд като например Владимир Путин и съпругата на президента на Азербайджан Мехрибан Алиева. Последната стана и почетен гражданин на града.
А вече съществува и регламент за законно “купуване” на престижната нова награда за меценат. Нужно е само да направите дарение на стойност 20 минимални заплати и ще бъдете наградени като “Меценат” на духовната и културната столица. Идеална награда за хора, които са събрали милиони по съмнителен начин и искат да изперат парите си като си купят обществен престиж. Първи в списъка могат да бъдат Делян Пеевски и Камен Костадинов. И двамата имат добър шанс да бъдат първите носители на новата награда и дори да бъдат вписани в книгата на почетните граждани на Велико Търново.
А Велико Търново е все по-беден на културни събития град. Все повече любители на изкуствата редовно пътуват до Габрово, където са налични по-добри зали, но и по-разнообразен културен живот и явно добре преценена общинска стратегия за културата.
Търново, Търново, имаш такъв огромен потенциал, но къде се загуби духът ти? Плача за любимия ми град…