Българските пожарникари отбелязват на 14 септември професионалния си празник. На тази дата през 1905 г. в София се организира първият пожарникарски събор. Датата е обявена за професионален празник на българските пожарникари през 1995 г. с решение № 385 на Министерския съвет.
Няма град, в който някой да не знае къде е пожарната, а за много малки момченца пожарникарската професия е детска мечта. В тази група е и главен пожарникар Васил Петров от Районната служба пожарна безопасност и защита на населението във Велико Търново. Той е в системата от 1997 г. Казва, че никога не си се представял, че ще работи друго, въпреки че осъзнава риска от професията на пожарникаря. Огнеборецът събира овациите на гражданите и колегите си в деня на отворените врата за правилника с майсторското си спускане в пълно снаряжение по стълба при сигнал за излизане на произшествие. Каската, лични предпазни средства и цялостното оборудване за проникване в горяща сграда тежат към четири килограма. При пожар температурата минава 50-60 градуса. Понякога оборудването сдава багажа, водата свършва, но ние трябва да си свършим работата, защото е застрашен човешки живот, обяснява главен пожарникар Петров. Той признава, че е имало случаи, в които ситуацията е почти изтървана, но тогава трезвата мисъл и опитът имат решаваща роля за положителния изход. Всяко приключено произшествие за нас е спечелена битка, категоричен е Васил Петров минути преди пожарният автомобил и колегите му да тръгнат за евакуацията на децата от ЦДГ “Здравец” във Велико Търново.
101 деца, някои от които са за втори ден на детска градина, трябва спешно да бъдат евакуирани, защото има пожар. Това е задачата, която трябва да бъде изпълнена от учителките, помощник-възпитателите и директорката Илияна Стойчева.
Тези занятия са много важни, защото при произшествие сред децата настъпва паника, тя трябва светкавично да бъде овладяна, а животът им да бъде спасен, разказва директорката, която е преживяла два пожара в детската градина. Преди 12 години в следобедните часове се запалва пластмасов сешоар за ръце в занималнята на първия етаж, където води група Илияна Стойчева. Децата са изкарани от леглата, облечени и всички до едно са изкарани на двора, електроинсталацията централно е изключена, няма пострадали. Преди няколко години в градината е имало пожар от настанилите се в съседна външна тоалетна клошари, които запалили дюшеците и покъщнината си. Децата отново са евакуирани.
От сълзи до възгласи “Много яко” съпроводиха демонстрацията по евакуацията на децата от ЦДГ “Здравец” вчера. В двора, на една от детските площадки, в огромна метална тава беше запалена факла с бензин. Мигновено пристигна пожарната и огнеборците с пяна потушиха огъня. За бързата им реакция последваха ръкопляскания от децата и учителките. “Татко ми е пожарникар”, извика едно от момченцата, когато групата му беше заведена да разгледа от близо пожарната. Малчуганите наобиколиха пожарникарите и едно през друго си подаваха каските им за проба. От вчера половината момченца от ЦДГ “Здравец” вече имат нова мечта – да станат пожарникари.
Гл. инсп. Пламен Иванов, началник на Районна служба пожарна безопасност и защита на населението – Велико Търново: “Това е професия за мъжки момчета”
– С какво настроение и очакване посрещате професионалния празник на пожарникаря?
– Надявам се произшествията да стават по-малко и по-важното е всички пожарникари, които са отишли на произшествието, да се върнат живи и здрави. Да има по-малко пострадали или загинали граждани.
– Според вас ние, гражданите, имаме ли вече по-висока противопожарна култура или продължаваме да разчитаме, че пожарникарите ще си свършат работата, защото за това им плащат?
– В интерес на истината, действително се забелязва повишаване на противопожарната култура в населението. В тази насока и медиите много ни помагате. Ние си вършим работата и ще продължаваме да изпълняваме задълженията си, когато трябва, но и гражданите вече са по-отговорни.
– Работите с много стара техника, дори на скоро на търг бяха продадени буквално пожарни автомобили – антики, с които гасите пожарите. На колко години е най-старата пожарна и от кога е най-новата машина, с които работите сега?
– Най-старата пожарна, с която все още продължаваме да излизаме на произшествия, е от далечната 1976 година “Зил 130”. Той работи и с него успешно гасим пожари. Най-новата ни пожарна е “Рено” от 2009 г. Важното е, че пожарникарите сме с мъжки сърца и сили и се справяме с тази стара техника. В момента има обявени обществени поръчки за доставка на 15 нови пожарни автомобили за Великотърновска област, които се надяваме до 2014 г. да получим, и с тях ще се поднови почти целият автопарк. Тогава се надявам да можем да действаме почти вече като европейски пожарникари.
– Какво ви спъва, за да не се чувствате сега като европейски пожарникари?
– Първото и основното препятствие е техниката и после защитните средства.
– Има ли случаи, в които личните предпазни средства на огнеборците да са толкова амортизирани, че в момента на произшествието те допълнително да утежняват обстановката?
– Почти няма такива случаи, но се е случвало. Предпазните маски в процеса на работа се закъсват и се получава вдишване на замърсен въздух.
– Имате нови колеги в Пожарната, какво бихте посъветвали новите момчета?
– Те знаят, че професията е за мъжки момчета. Те са такива, свикват с колектива, защото гасенето на пожар е колективна работа. Пожарникарят, за да си свърши работата, трябва да може да работи в екип. Доволен съм от новите момчета.
– Как ще коментирате лъжливите сигнали за пожар?
– Хората не си позволяват често да си играят с Пожарната на котка и мишка. Лъжливите сигнали са на едно ниво. Сега с въвеждането на единния спешен телефон 112 се локализира мястото, от където е подаден сигналът, и хората знаят, че ще бъдат хванати, ако злоупотребят с нас. Рискът от лъжливи сигнали е минимализиран.
– Семейството Ви свикна ли с професията ви, лесно ли се живее с пожарникар?
– Не е много лесно да се живее с пожарникар. Аз живея наблизо до пожарната и когато чуем сирените, децата ми започват да подвикват: “Тате, тате, пожарните излязоха”. Отивам на терасата и гледам, колегите се обаждат. Пожарникар си 24 часа в денонощието.
– От колко години сте в професията?
– От 1997 година съм в Пожарната и харесвам професията си.
– Какво си пожелавате за празника?
– С колегите да сме живи и здрави, както и семействата ни. Колкото пожарникари излязат на произшествие, толкова да се върнат.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
