“Рок чалъм бенд” е една сравнително нова великотърновска група, която, ако чуете веднъж, едва ли ще забравите. Завладяващата смесица от рок енд рол, блус и народна музика, която нейните членове правят, удря право в сърцето, а непретенциозността им ги държи съвсем близо до публиката, като приятели от купонджийска вечеринка. Повечето музиканти от групата са рокаджии, но уникалност на звученето придават соло импровизациите на гъдуларя Галин Новаков. Това прави трудно и определянето на стила на състава, който изпълнява кавъри, а дори вече има и едно парче с авторски текст.
“Солата, които свиря, са абсолютна импровизация и всеки път са различни. Така е още по-интересно, защото никой не може да чуе една и съща песен два пъти”, казва Новаков, който посочва, че до момента репертоарът на групата включва около десетина песни. Сред тях са “Няма бира” и “Нека бъде светлина” на Васко Кръпката и “Подуене блус бенд”, “Рок енд рола беше млад” на Георги Минчев, “По-полека” на Стефан Вълдобрев и “Обичайните заподозрени” и др.
Първоначалната цел на групата е да свири по улиците на В. Търново и да радва жителите и гостите на града. Изявите им са както всяка събота в музикалното магазинче зад бившите Хали, където репетират и свирят за хората на отворени врати дори и при
-10-градусов студ, така и на Самоводската чаршия, под Старата поща срещу панорамните тераси, на площада пред Царевец и по главната улица. С изявите си те се превръщат в истинска атракция и често биват снимани и качвани в социалните мрежи. Случвало се е дори да им дават пари или да ги черпят от съседните заведения, а някои да танцуват на блус изпълненията им. Като група са се изявявали също на сцената на първото издание на големия фестивал “Варуша юг” в старата столица, участвали са в Нощта на Самоводската чаршия и на тържество в НЧ “Светлина” във В. Търново, както и на Общинския преглед на старата градска песен в Дебелец.
Идеята за създаването на групата идва от Георги Начев, който свири на бас китарата и пее. Той се запознава с Галин съвсем случайно, малко преди ковид пандемията, и двамата започват да импровизират, свирейки на акустична китара и гъдулка. Начев измисля и името “Рок чалъм бенд”. Малко след това Георги предлага да присъединят в групата най-младия член – 16-годишния Давид Балъков, който е китарист, а след това част от състава става и Николай Минчев от Габрово, който сам пожелава да се включи, след като чува техни изпълнения. Барабанист става таксиметровият шофьор Николай Грънчаров и групата добива цялостния си вид. Понякога като резервни музиканти в участията се включват също Румен Станев от Г. Оряховица и Николай Иванов.
“Общо взето сме три китари – бас, електрическа и акустична, гъдулка и барабани, така че основният ни състав наброява пет човека”, пояснява Галин, който допълва, че всички от групата обичат да импровизират и често тотално променят звученето, а понякога и текста на песните. Любопитно е, че бас касата им е направена от кашон, бас китарата е абсолютна антика на над 50 години и понякога използват подръчни инструменти, което също придава своеобразна уникалност на групата. В момента гъдулката на Галин е сцепена през средата и се налага да свири по-внимателно, което не пречи на невероятните му изпълнения. За негово съжаление сега трудно се намират майстори, които могат да поправят качествено инструмента и ще трябва да почака, докато намери кой да го направи.
Като народен музикант Галин често се изявява по различни фестивали и надсвирвания, където с авторските си мелодии, изпълнени на гъдулка, редовно печели немалко награди. Голямата фолклорна изпълнителка Гуна Иванова го определя като виртуоз, а публиката винаги го възнаграждава с бурни аплодисменти.
Новаков участва и в телевизионния формат “България търси талант”, където още на първия кръг получава Златен бутон от Любен Дилов-син и се класира направо на финал. Там той представя отново нещо уникално, акомпанирайки на гъдулка на бийтбокс изпълнителя от В. Търново Траян Христов, който тогава е все още ученик. На предварителния кастинг в болярския град те се явяват като самостоятелни кандидати, но от екипа на предаването ги чуват, докато импровизират, чакайки да се явят, и им поставят условие – или да участват заедно, или да не бъдат допуснати да продължат напред. Новаков участва в предаването и втори път, с рокаджията Людмил Лозанов, но тогава още на първия кръг с две “Да” от Любен Дилов-син и Славена Вътова и две “Не” от Ицо Хазарта и Катето Евро не успяват да продължат. До ден днешен Галин не спира да се чуди как след тези изяви по телевизията никой така и не ги кани на участие въпреки популярността, която бързо набират. Последната поява на Новаков по телевизията е в деня на последните избори, когато с “Рок чалъм бенд” от БНТ ги включват на живо от паметника “Асеневци”.
За допълнителен доход, освен работата в музикалния си магазин, Галин ходи да свири и в едно великотърновско заведение. Той се занимава с това от около 30 години, още от 10 клас, като в началото създава група от 4-ма музиканти. Певица на състава тогава е Валя Панова, сестрата на кмета на В. Търново Даниел Панов. Свирят в едно от заведенията на Арбанаси, като на отиване пътуват с автобус, а се връщат пеш. Оттогава до сега той сменя 14 певици. Работата му в заведенията за него е от полза заради школовката, защото се изпълнява музика от всякакви жанрове, а и там свири предимно на синтезатор и на акордеон, като в дуетните парчета е и вокал.
Новаков е на 49 години и хваща гъдулката още от 7-годишен. Когато е в първи клас, учителката казва на децата, че всеки трябва да се занимава с нещо в областта на музиката, танците или спорта. Майка му го завежда с още двама негови приятели при танцьорите от Ансамбъл “Българче”, но се оказва, че местата там са заети и затова се насочват към музикантите. Посреща ги Веска Илиева, която прави прослушване и решава Галин да бъде записан да свири на гъдулка, а приятелите му – на други инструменти. Впоследствие и тримата се събират като гъдулари, но малко по-късно съучениците му се отказват и той остава сам. Първите 5 години ходенето на уроци става насила, но в един момент на Галин започва да му харесва и все по-осезаемо усеща, че нещата му се получават. Така в продължение на 12 години той е част от Ансамбъла, като заедно с “Българче” обикаля много из страната и чужбина.
“Дано оттук нататък да ни търсят за повече участия, поне във В. Търново. Мисля, че има какво интересно да покажем и да радваме публиката”, надява се Галин и продължава да бъде напълно отдаден на голямата си любов – музиката.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът и личен архив