През септември 1875 г. членовете на Българския революционен централен комитет в Букурещ правят опит да организират всеобщо въстание в българските земи. Това въстание обаче се оказва пълен провал. То избухва само в района на Стара Загора и околностите и е потопено в кръв. Това води до разцепление и до разтурянето на БРЦК, а част от дейците му малко по-късно полагат основите на Гюргевския революционен комитет. Който също не си взема поука от случилото се и само няколко месеца по-късно организира и вдига Априлското въстание. То на свой ред също е потушено. Според плановете на революционерите въстанието през есента на 1875 г. трябва да избухне в българските земи на север и на юг от Балкана и да бъде подкрепено от чети, които ще навлязат от съседните балкански държави. Уви, това не се случва. В Търновско главен апостол по време на Априлското въстание е Стефан Стамболов. Същият този ханджийски син, който след Освобождението успява твърде добре да се ориентира в сложната и динамична политическа ситуация и успява да се издигне до върховете на държавната власт. По време на двете въстания обаче поведението на бъдещия министър-председател и регент е доста объркано и смущаващо. Като за това свидетелства не кой да е, а самият летописец на Априлското въстание Захари Стоянов. Той пише, че след като се върнал в Търново и видял, че там хората не са вдигнали въстанието, Стамболов “обръснал главата си и се скрил в кюмюрлука”. И тук идва ролята на главната героиня на нашия разказ: “Покрит с рани и кръв от трънаците в Балкана, сломен от умора и глад, и убит от несполуката, Стамболов успял да се промъкне в жилището на една жена, която го приела, скрила и церила раните му и подновила отново живота му. И тая жена се казваше Гранда Мола”, пише в спомените си Захари Стоянов.
За съжаление, достигналата до нас днес информация за тази жена е твърде оскъдна, като тя е далеч повече в рамките на легендите, отколкото да почива на достоверни исторически извори. Според запазените до днес полулегендарни разкази въпросната Гранда Мола имала репутацията на лека жена сред жителите на старо Търново и не била гледана с добро око, особено от женската част на населението в града. Известно е обаче, че възрожденските комити, хъшове и революционери твърде не са се интересували от репутацията на своите ятаци, стига те да са им от полза. Отново по думите Захари Стоянов Гранда Мола не била никак непозната на Стамболов и неговите другари, които “често намирали при нея прибежище и утеха”. Едва ли има нужда да се обяснява, че при тая жена със съмнително поведение младите 20-25 годишни комити ще да са намирали не само скривалище в случай на опасност и едва ли са си говорили с нея за революция. Но това няма никакво значение. Факт е, че в опасния момент, когато ножът опира до кокала и повечето търновци се затварят и заключват с девет ключа в домовете си, за да не бъдат заподозрени в сътрудничество с комитите, именно Гранда Мола не се побоява да приюти в дома си комитата Стефан Стамболов. Без да се страхува или без да покаже страха си, че също като него може да увисне на бесилката. И в това се изразява истинската ѝ същност, а не в нарушените морални критерии на старото патриархално общество, към което нито тя нито опасните ѝ гости са се придържали.
Три години по-късно издигналият се държавник Стефан Стамболов често обичал да споделя с приятели впечатленията си от своята търновска ятачка, като не не скривал възхищението си от нея: “Ще ми говорят те за Гранда Мола, курва била! Седя аз свит на девет в долапа ѝ, нахлуват заптиетата в стаята ѝ и аз чувам: “Знаем, че криеш баш комитата Стамболов. Ей ти, на 3000 златни лири за да го издадеш. Не го ли издадеш доброволно, като го намерим, ще те обесим на вратнята.” А Гранда Мола само спокойно им каза “Търсете!” и не мръдна от мястото си. Днес не жена, а кой мъж ще направи нещо подобно: да предпочете смъртта пред парите. Курва казват, че е била Гранда Мола – де повече такива курви да имаше България”, удрял с юмрук по масата Стефан Стамболов. Впрочем младият комита и бъдещ министър председател явно ще да е бил и доста впечатлен от въпросната Гранда Мола, защото и посвещава и свое стихотворение.

“Благодаря! Прибежище,
защита, нежност и утеха
намерих аз при теб, жена,
под твойта скромна,
бедна стреха.
Не от любов към мене само
ти ми показа милост, чест,
но от любов къмто народа
и затова, че бях злочест;
и за това, че зарад правда,
зарад свобода кръв пролях;
ала народът ми отвърна
с лъжа, измяна, подлост, страх.
Благодаря! Ти като майка
прибра ме и ме утеши
и със ръка грижлива, нежна
ти раните ми изцери.”

За съжаление историята не е запазила информация каква е съдбата на Гранда Мола. Дали тя успява да дочака свободата и ако да – как ѝ се отплаща някогашният ентусиазиран от идеите на революцията младеж, криещ се в дома ѝ, издигнал се до върховете на държавната власт. Уви, историята мълчи!
Гранда Мола не е единствената жена със съмнително и леко поведение, според тогавашните критерии на патриархалния морал, която оказва помощ на българските революционери. Друга такава в Търново била кръчмарката Малтица, която докато се “усуквала” около турците да им пее и да ги забавлява, всъщност деликатно успявала да изкопчи от тях важна информация за предстоящи обиски и арести. Която информация след това съобщавала на ръководителите на местния революционен комитет Христо Иванов – Големия и Христо Караминков – Малкия. Подобна жена има и в Сливен – Кокон Таша, която поддържала видимо доста повече от приятелски отношения с местния паша, като срещу ласките му успяла да го придума да и разкрие имената на предателите в местната революционна организация. След това, разбира се, тези предатели били убити от местните революционери. Освен посочените тук три жени, сигурно е имало и други в българските земи, които са пренебрегнали собствената си сигурност и доброволно са се поставяли в услуги и за делото на българската национална революция. Техните имена, за съжаление, никога няма да станат известни.
Иван ГЕОРГИЕВ