Отпадащи творби от учебниците по литература разбуниха духовете

С близо 1/5 ще бъдат намалени произведенията от задължителната програма по литература в средното образование. Така вместо 170 български и световни творби учениците между I и XII клас ще изучават общо 140 задължителни творби. Няма да има промени във всички над 90 произведения, които в момента влизат в матурата. Това стана ясно миналия ден след брифинг на просветния министър проф. Тодор Танев за новите учебни програми за II, VI и VIII клас, пуснати за обществено обсъждане до 22 февруари.
Министърът обясни, че отпадането на произведения е заради концепцията на новия училищен закон да се акцентира върху емблематични произведения на авторите, а останалите им творби да се учат в пакет, за да има повече време за разбиране и анализ. “История славянобългарска” например не отпада, а се мести от VI в IX клас, когато ще е по-разбираема за учениците. По същия начин съвременната българска литература се “качва” от осми клас в периода X-XII клас.
Макар засега да са оповестени само програмите за три класа, от МОН разкриха и част от другите готвени промени. В програмата за VII клас например, която тепърва ще се пише, ще бъде вместено “Стани, стани, юнак балкански” на Чинтулов. Ще останат и сегашните “На прощаване” на Ботев, “Немили-недраги” и “Една българка” на Вазов, “Заточеници” на Яворов, “По жицата” на Йовков и др. Емблематичната глава “Бай Ганьо в банята” на Алеко Константинов например отпада, защото по думите на Танев “не е подходящо и България е мръднала малко над това ниво”. За сметка на това ще се учи “Бай Ганьо пътува”.
Стихове на Ботев, творби на Вазов, Йовков, Яворов и “До Чикаго и назад” на Алеко Константинов ще се преместят от сегашния седми клас в X и XI клас, за които програмите също още не са огласени. Вместо “Дервишово семе” на Хайтов, което сега е част от програмата за осми клас, ще се учи “Дърво без корен” в X клас. От програмата изцяло отпада романът на Александър Дюма “Граф Монте Кристо”, който сега се учи в X клас.
“Хубава си, моя горо” на Каравелов, “Вятър ечи, Балкан стене” и “Къде си вярна ти, любов народна” на Чинтулов, които сега се учат в шести клас, а според новата програма липсват, ще се изучават в часовете по музика, а не по литература, обясниха от МОН. Причината е, че никой българин не може да ги рецитира като стихове, но всеки ги знае като песни.
Промените в учебните програми разбуниха духовете в българското общество. Социалните мрежи, вестници и телевизии врят и кипят от постове и коментари по темата. Потърсихме мнението на университетски преподавател, бивш и настоящ учител по български език и литература.

Проф. Милко Палангурски:

“Училището трябва да създава мислещи хора, а възпитанието е работа на семейството”

“Студентите, с които общувам като университетски преподавател, нямат понятие кой е Паисий Хилендарски. От това само мога да си направя извода, че неговата “История славянобългарска” се изучава много рано и твърде повърхностно в средното училище. В учебниците за 6 клас е застъпен само уводът на това произведение, който има преди всичко програмен характер. Затова за мен е по-добре Паисиевата история да се изучава в 9 или 10 клас”, коментира проф. Милко Палангурски, преподавател по нова и най-нова история на България във Великотърновския университет.
Той посочи, че по негови наблюдения за сегашното младо поколение литературните произведения, свързани с българската история и родова памет, са много трудни. Не знам какви са причините за това, но е факт, че подрастващите не показват разбиране по въпроса, сподели професорът.
“Целият този обществен бум на недоволство около промените по литература е буря в чаша вода. Проблемът е, че не са представени накуп учебните програми за целия училищен курс на обучение, а това трябва да се направи при промяна на основния образователен закон. Убеден съм, че едва когато видим всичко в завършен вид, трябва да започнем да коментираме дали има тенденция в отпадането, или разместването на произведения и автори и кое трябва да се промени”, заяви проф. Палангурски.
Преподавателят е категоричен, че основна функция на училището е да създаде мислещи граждани, а възпитанието е работа на семейството. Един ученик трябва да може да мисли и анализира. Тогава няма да има нужда други да му насаждат знания, а сам ще стигне до точните изводи.
“По света има два типа образование – едното е на строгите правила, а другото е образованието на мисленето, т.е. изхвърлят се всякакви параметри и се преминава към анализиране на заобикалящата ни литературна и историческа среда. Двете концепции се сблъскват в България още през Възраждането, а както виждаме през последните дни, спорът коя да изберем продължава. В англосаксонската система се набляга на мисленето и води към изповядване на ценностите на парламентаризма и демокрацията. Руско-пруската система се развива на базата на “набиването” на определени постулати, а учениците , които я използват, се учат на авторитарност”, обясни историкът.

Иванка Харитонова, дългогодишен учител по литература:

“Недопустимо е отпадането на емблематични творби, формиращи националното мислене”

“Недопустимо е да отпадат или да се преместват емблематични произведения като “Къде си вярна ти, любов народна” и “Даваш ли, даваш, Балканджи Йово”, защото те са част от формирането на личността и на нейното национално мислене”, категорична е дългогодишната преподавателка по български език и литература Иванка Харитонова.
Тя сподели, че за 42 години работа в училище е ставала свидетел на много опити за реформи в родното образование, но никой досега не е посмял да редуцира от учебните програми световни творци от ранга на Вапцаров и Смирненски. “Прави се поредната ненужна реформа, но за пореден път никой не обръща внимание на учебниците. Те са написани на висок научен стил, а за млади хора, които в бъдеще няма да се занимават пряко с литература, те са практически неизползваеми. Наложително е да се преработят учебниците, защото са пълни с излишен материал, но не и да се променят авторите и произведенията, включени в учебната програма по литература. Никой не обръща внимание и на книжовните езикови норми, които в гимназиален етап учениците губят напълно, и така практически завършват 12 клас неграмотни”, не скри своята болка пенсионираната учителка от Природо-математическата гимназия “Васил Друмев”.
Началният текст на “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, който в момента се изучава в шести клас, в новата програма е предвиден за IX клас. Така малките ученици няма да обогатяват знанията си за Паисий Хилендарски, но за сметка на това по-рано ще се срещнат с “Робинзон Крузо”. “Това е безкрайно значимо, защото с тези жестове на неглижиране и зачертаване на такива фундаментални за българското самосъзнание текстове се преструктурира националното мислене”, посочи Иванка Харитонова.

Мария Нейкова, учител по литература в ПГ по електроника “А. С. Попов”:

“Обучението по литература трябва да направи учениците по-добри хора”

“Повече трябва да се тревожим, че знанието за съвременните младежи не е ценност в достатъчна степен, а не кои произведения и автори ще се изучават в училище. Когато говорим за липса на ценности, това важи с пълна сила за хуманитарното знание, което изгражда отношенията между хората. Защото обучението по литература няма за цел само да разкаже на учениците определени произведения, а да ги направи по-добри хора и истински българи.”
Това коментира учителят по български език и литература Мария Нейкова, която преподава в Професионална гимназия по електроника “А. С. Попов” във Велико Търново. Преди две години тя е участвала в групата за обсъждане на новата учебна програма по литература, създадена от образователното министерство. Преподавателката е убедена, че противопоставянето в обществото не съдейства за развитието на децата, нито за това у подрастващите да бъде изграждана национална идентичност. За това възпитание сме отговорни ние, учителите, но най-вече семействата, твърди г-жа Нейкова.
“Изместване на дадени произведения в по-горен клас беше направено с обяснението, че в VI клас децата нe могат да възприемат творбите с историческа тематика задълбочено. Но пък в IX клас съществува друг проблем – масовият ученик чете все по-малко, вече не учи толкова и не се задълбочава върху материала. Това е един от аргументите, заради който аз не съм съгласна с изваждането на Паисиевата история от програмата за VI клас”, обясни Мария Нейкова.
“От друга страна, философията на промените е до X клас застъпеният материал във всяко училище да е почти еднакъв, а в XI и XII клас, които са предвидени за профилирана подготовка, същите автори и произведения се учат отново и по-задълбочено”, каза още педагогът.

Страницата подготви Златина ДИМИТРОВА, сн. архив