С изложбата “50+50=30” арт семейството Мариета и Марио Конови отбеляза своя двоен празник. За творците 2018 г. е юбилейна, защото двамата стават на 50 години, но празнуват и 30 години съвместен живот. Да споделят радостта от тези кръгли годишнини и да видят първата им съвместна експозиция дойдоха много техни колеги и приятели.
Мариета и Марио са се запознали преди 31 г. по време на кандидатстудентски изпити в Националната художествена академия в София. Марио казва, че за него било любов от пръв поглед. Видял едно интересно момиче, което обаче било в неподходяща компания, само от бохеми. Мариета е от Габрово и тъкмо завършила художественото училище за приложни изкуства в София, а Марио – такава гимназия, но в Трявна. В Академията тя кандидатствала текстил, а той дърворезба. Не ги приели, в онези години късметът се усмихвал само на по 6 човека в специалност, за която кандидатствали стотици млади хора, но пък този момент се оказал повратен в живота им. Поясняват, че още като ученици са били заедно на художествените практики и би трябвало да са се виждали, но тогава не са се забелязали.
Следващата им среща била в старата столица, където Мариета е приета като студентка във Факултета по изобразителни изкуства на ВТУ. В града тя не познавала никого и ето че отново среща Марио. Неговите съученици от гимназията се оказали нейни състуденти. Оженили се една година, след като се запознали. Тя била на 19 години, а той тъкмо бил навършил 20. Споделят, че са израснали заедно като зрели личности. Не мислят, че една такава връзка е по-лесна. “Връзката е трайна, когато има уважение и толерантност към другия. Важно е да цениш своя партньор в житейски и творчески план”, убедена е Мариета.
Като всички семейства и те са имали трудни моменти. Но не си ги спомняме, смее се Марио. Той допълва, че бързо се ядосва, но и бързо му минава. С усмивка Мариета обяснява, че живее с най-несериозния човек, който е срещала. “Всички решения, които взема в живота си, са импулсивни, а не обмислени. Марио е спонтанен и свободомислещ. Оценявам го, макар понякога да ми се иска повече да обмисля важните неща. Не си поставя никакви граници, особено в мечтите. Аз съм по-прагматичният човек в семейството. Обичам да планирам”, разкрива нежната половинка на семейство Конови. “Тя е най-отговорният човек, когото познавам. С каквото се захване винаги го извежда до край”, описва съпругата си Марио.
Мариета и Марио имат две деца. Синът им е на 28 г., завършил е графичен дизайн, но в момента се чувства щастлив да работи в сферата на мениджмънта. Дъщеря им е завършила приложна лингвистика с немски и английски език. В момента се дипломира и в магистърска степен по специалността “Фотография” в Художествената академия. Тя ги е направила баба и дядо на малката Емма, която вече е на 4 месеца. И двамата чакат малката принцеса да порасне още малко. Мариета иска да я рисува, а Марио да я заведе на цирк.
Семейство Конови обожават да пътуват и да опознават нови места. Той се шегува, че в Рим може да ходи всяка събота и неделя, а Мариета предпочита Виена, защото градът е чист и красив, а хората са спокойни и усмихнати.
Марио е наследил таланта си
от своите германски предци
Марио е дете на българо-немската дружба, роден е в град Зул в бившето ГДР. Майка му е германка, а баща му се запознал с нея, когато е отишъл на стаж там. Родителите му живеят в България до 1992 г., а след промените се местят в Германия, където са и до днес. Творецът има брат, който е роден във Велико Търново, но сега живее в Германия. Аз съм си българин, нищо, че имам немски паспорт, отсича Марио. Обяснява, че отношението си към изкуството носи от немските си предци. Дядо му Амантус обичал да резбова, а майка му да рисува. Когато била млада, пишела стихове, които записвала красиво в тефтери и сама илюстровала с добре оформени човешки фигури. След като завършил основно училище, Марио се чудел какъв избор да направи. Едната възможност била да отиде в училището за приложни изкуства в Трявна, а другата – да учи футбол в Спортното училище. Бил приет и на двете места. Майка му обаче настояла синът ѝ да развива уменията си в изкуството.
След като завършил училището в Трявна, Марио започнал да работи, за да може да издържа семейството си. Първото му работно място било като дърворезбар в творческия фонд на Съюза на архитектите в България. Той кандидатства във ВТУ едва когато Мариета вече се е дипломирала и работи, а децата са поотраснали. Завършил специалността “Иконография” в Православния богословски факултет.
Днес Марио преподава “Пластика и дърворезба” в същия факултет. Изпълнява църковни дърворезби в екипа на доц. Симеон Захариев. Майсторите са изпълнили заедно няколко дърворезбени иконостаса – в с. Конево, община Исперих, във Ветринци и др.
Когато в свободното си време твори, той извайва стилни пластики от дърво и друг тип материали. Марио казва, че обича да работи с дървото, защото то е много благодатен материал. Творбите му са по-абстрактни, тъй като при него водеща винаги е била идеята.
За Мариета най-важно в
изкуството е споделянето
Мариета завършва живопис във ВТУ през 1992 г. в класа на проф. Николай Русчуклиев. После се раждат двете им деца и тя се посвещава на майчинството. Първото ѝ работно място е като ръководител на Школата за изобразителни изкуства към Центъра за работа с деца във В. Търново. “Радвам се, че Миглена Чамова, тогавашният директор, ми се довери и повярва, че мога да работя с деца. Направих школа със 126 деца, ориентирани в различни групи по интереси и по възраст. За мен това беше много светъл и топъл период”, спомня си тя. Връщането в ателието било трудно, защото децата били малки, затова рисувала предимно нощем. Правела натюрморти, най-вече на изкуствена светлина. При случайна среща през 1997 г. с проф. Русчуклиев тя го поканила в ателието да разгледа творбите ѝ. Той бил впечатлен от видяното и ѝ предложил да запише специализация при него. Мариета избрала темата “Контрасти”.
През 1999 г. талантливата авторка се явила на конкурс и започнала работа като преподавател по живопис и орнаментална композиция в Православния богословски факултет на ВТУ. Вече 19 г. преподава на младите хора в специалност “Църковни изкуства”. По думите ѝ не всеки добър художник е добър педагог. Преподавателската работа е свързана с голямо себеотдаване. Важно е да се опитваш да разбираш младите хора и да можеш да задържиш вниманието им, да си адекватен към времето.
През годините, без съзнателно да го е търсила, в творчеството ѝ са се оформили няколко цикъла творби. Единият е “Дълбока гора”, основно с природни пейзажи. Вторият цикъл е “Хронология на срещите”, започнал през 2005 г. Поредицата включва портрети на нейни колеги, приятели и хора, които рисува по време на пътувания и участия в пленери.
За Мариета Конова изложбите са форма на споделяне. Посещават ги предимно художници, много по-малък е процентът на хората, които не се занимават с някаква форма на изкуство. Приема този факт за нормален. Радостна е от факта и изказва благодарност към ХГ “Борис Денев”, че с организирането на изложби на съвременни автори мястото оживява и привлича много повече посетители и ценители на пластичните изкуства. Преподавателката във ВТУ оглавява представителството на СБХ във В. Търново. Споделя, че ще е щастлива да види, че петте монументални творби от скулптурния симпозиум, който се проведе през м.г. по идея на СБХ със съфинансиране от Общината, вече ще са поставени в парка в кв. “Кольо Фичето”, за където са замислени.
Весела КЪНЧЕВА, сн. личен архив
