Вече почти век и половина Велико Търново отбелязва 22 март като свой празник. В литературен журнал “Правда” от 1879 г. се съобщава, че на 9 март стар стил същата година в старата столица търновското гражданство се е събрало в двора на средновековната църква “Св. 40 мъченици”. На отслужената тържествена литургия присъствал руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков, депутати, висши офицери и държавни чиновници. От този момент до 1944 г. в продължение на 65 години датата се отбелязва като Ден на Търново и празник на местния гарнизон. По традиция от кв. “Асенов” и църквата “Св. 40 мъченици” се е отправяла процесия към мястото, където се издига Паметникът на Велчовата завера. В началото на шествието ученици са носили портретите на търновските благодетели и спомоществователи, допринесли за строежа и опазването на културните институции в града. Пред паметника са се изнасяли официални речи и сказки за живота и делото на местните патриоти и революционери. Още тогава се ражда идеята датата 22 март да се превърне в общонационален празник на Княжество, а по-късно на Царство България и да се чества като Празник на българския дух.
След 9 септември 1944 г. новият комунистически режим забранява честването на 22 март като монархически празник. Болярите обаче държат на своя ден и 1970 г. за пръв път след четвърт век забрана, жителите на кв. “Асенов” отново отбелязват деня на победата на Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница през 1230 г. За да заблудят властта, празникът преминава под мотото “Моят любим квартал”. Трябва да минат още 14 г., за да се стигне до общоградско официално честване, което се провежда 1984 г. Тази традиция не само е запазена, но е и разширена след падането на тоталитарния режим, като през последните 35 г. датата 22 март заема своето достойно място в празничния и културен календар на В. Търново.

Иван ГЕОРГИЕВ, сн. архив