Великотърновци почиваха на новия градски плаж с библиотека, настолни игри, кино и ателиета

С творчески работилници, библиотека, настолни игри, кино, концерт и още куп забавления си почиваха великотърновци на новия градски плаж на брега на Янтра, който се намира на улица “Крайбрежна”. Атрактивната програма през почивните дни бе част от първия по рода си фестивал VT CAN на младите артисти от сдружение “Идействие” и клуб “Таралеж”. Абревиатурата на фестивала е образувана от първите букви на английските думи за кино, въздух и природа (cinema, air, nature).
Около плажа и къщата за лодки, които направиха студенти по архитектура от цяла Европа преди месец, организаторите бяха разположили различни ателиета. Имаше работилници за комикси и преобразяване на открити пространства, а те бяха отворени за всички, без значение дали са професионални художници. Тайните на комиксовото изкуство пред многобройните посетители разкриха ентусиастите от клуб “Комикадзе”. В него членуват студенти от Факултета по изобразително изкуство при ВТУ, които следват графичен дизайн или графика. В импровизираната читалня имаше разнообразни четива, за да могат всички, които искат да отдъхнат на слънце и на открито, и да почетат.
Да опакова огромен дънер насред плажа с цветни пана се беше заела Теодора Димова, която е дипломиран учител по история и география. “Уarn вombing или бомбардиране с прежда е вид улично изкуство, при което вместо спрей или боя се използва изкуството на плетката. С ръчно плетени многоцветни пана се обличат различни предмети с основната идея светът около нас да стане по-шарен и весел”, разказа Теодора. Тя беше нарекла своето ателие “Трансформация”, а в него малки и големи се учиха да плетат на една кука.
Теди се запалила по плетенето преди 3-4 г., като студентка във В. Търново. Признава, че се научила да лови бримките сама, докато гледала клипчета в интернет. След това попаднала на уarn вombing и решила да му се посвети, въпреки че това изкуство все още не е добило популярност в България. Има реализирани няколко самостоятелни проекта. През м.г. превърна дърво във В. Търново в огромна мартеница, като го опакова в бяло-червена прежда.
Настолните игри е превърнал в свое хоби художникът Ивайло Драганов от Горна Оряховица. Той колекционира игри от различни държави, а десет от тях беше донесъл за забавление в своето ателие “Следобед на игрите”. Полегнали на дървените скари край реката, търновци разучаваха правилата на различни игри и се забавляваха. “Модата за възраждане на настолните семейни игри тръгва преди около 30 години от Германия. Сега вече редовно се провеждат турнири, има и световно първенство. Ежегодно се връчва и наградата “Игра на годината”, която присъжда най-строгото жури в света, съпоставимо само с получаването на Оскар във филмовата индустрия”, вещо обяснява Ивайло.
Той започнал да се вълнува от този вид игри за непораснали деца преди година. “Участвах в езиков курс и там ни представиха една настолна игра с образователна цел. Оказа се много интересна и се заинтересувах. После открих, че в България дори има група на феновете на настолните забавления”, разказва Иво. Начало на своята колекция от игри той поставил с “Керкасон”, която спокойно може да бъде наречена “Играта на последното десетилетие”. Тя е обявена за игра на 2001 година в Германия и до ден днешен са продадени над 6 милиона нейни копия. “Подходяща е както за будни малчугани над 8 години, за запалени тийнейджъри, заклети геймъри, така и за техните родители, баби и дядовци. Независимо на колко години си, Каркасон може да те спечели завинаги. Развива наблюдателност, стратегическо мислене, оптимиране, логика и комбинативност и всичко това потопено в невероятна средновековна атмосфера – рицари, разбойници, монаси”, разпалено изрежда предимствата на играта художникът.
След като се сдобил с няколко такива игри, които редовно започнал да практикува с приятели, той решил да направи нещо организирано. Така се появила негова група с около 80 последователи в Горна Оряховица и Велико Търново. Те се събират всяка седмица, като на сбирките редовно идват по 20 души. Ивайло споделя, че обича всички игри, но на този етап любима му е “Ханаби”, която е спечелила наградата за най-добра игра на 2013 г. “И то напълно заслужено, според мен. Играта използва изключително иновативна механика, изразяваща се в това, че всеки играч има ръка от карти, които са обърнати с гръб към него и с лице към останалите играчи. Така всички на масата знаят какви карти имат останалите, но не знаят своите. За да ги играят, те трябва да получават подсказки от останалите играчи. В този смисъл, радвам се, че играта е кооперативна. Но пак не е лесно, да знаете. Защото подсказките са малко, а грешките се наказват скъпо”, признава младежът.
Истинска звезда в първата фестивална вечер на улица “Крайбрежна” беше британецът Крейг Сътън от The Flamenco Thief. Това е one man проект на музиканта, който използва рамката на фламенкото, за да създава своя авторска музика. A в нея има и пънк, и барок, и нещо от композиторите минималисти, и африкански ритмически структури, и ска, и трип-хоп, и филмова музика, че дори и влияния от Rage Against The Machine. “В моите композиции са умело и оригинално наслагване на ритмически и мелодични линии, чието истинско очарование е в живото изсвирване и в живия контакт с публиката”, признава артистът. И може би това е истинската връзка с духа на фламенкото, освен безспорната виртуозност на Крейг като китарист. Неговата музика се чувства еднакво добре и в концертни зали, и на фестивали, и в пънк-рок барове, че дори и на маса на малки импровизирани партита.
Крейг живее в Бат, а това е най-големият град до Бристол. Там са се “родили” групи като Massive Attack и Portishead, които “крадецът на фламенкото” също припознава като влияния. От две години той постоянно е на турне. Миналата година участва и на фестивала “Аларма Пънк Джаз” на БНР, където публиката буквално не искаше да го пусне да слезе от сцената. Тази година от “Аларма Пънк Джаз” поемат цяла отсечка от източноевропейското му турне, като всички концерти на територията на България от 27 до 30 август ще бъдат записани и излъчени по-късно по националното радио.
Вечерите край реката в петък и събота завършиха с кинопрожекции. На специален екран под звездите зрителите гледаха българския филм “България, тази вечна ерес” на режисьора Вал Тодоров и испанската кинолента “Снежанка” на режисьора Пабло Бергери.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ