“Българите в САЩ не забравяме, че “Съединението прави силата”. Затова се чувстваме силни тук – на 4 хиляди мили от дома”

Великотърновката Цвета Калейнска ръководи един от отделите в световна компания в Ню Йорк, САЩ. През лятото на 2015 г. българката бе избрана за директор, който отговаря за социалните мрежи в международната корпорация “Brandwatch”. Тя заема директорския пост в представителството на компанията в американския мегаполис.
Цвета Калейнска, позната още като Tsvetta, е български автор и експерт по социалните мрежи в САЩ, а това е поредното признание за нейните всеотдайност и упоритост. През 2014-а младата дама се окичи със сребърния медал в световните бизнес награди “Stevie Awards за жените в бизнеса”. Българският модел и маркетолог бе наградена в категорията “Жени помагат на жени”. Тя получи приза за своята цялостна дейност по реализацията на Лидерска академия за момичета “ГЛОУ” във Велико Търново. Миналата година излезе от печат и авторската книга на Цвета – “#Кралицата: социалната мрежа”. Това е първата книга на българския пазар, посветена на социалните мрежи.
Цвета е дъщеря на известния гинеколог Мавроди Калейнски и на Теодора Калейнска,  ръководител на Европейския информационен център във Велико Търново. Възпитаник е на Езикова гимназия “Проф. д-р Асен Златаров” в старата столица и говори свободно английски, френски, испански и италиански. Като стратег по социални мрежи през годините е консултирала големи компании от ранга на филмовото студио Парамаунт, социалните мрежи Twitter и Facebook  и автомобилните компании Tойота и Ауди.
Търновката живее в САЩ от 2008 г., когато получава стипендия за обучение в колежа “Св. Франциск” в Ню Йорк, в две бакалаварски степени – по маркетинг и мениджмънт и по международен бизнес и икономика. Сега следва магистърска степен.
През 2010 г., като “Мис България Диаспора САЩ”, беше коронясана за Любимка на публиката в международния конкурс “Мис Диаспора Моделс”. Така, въпреки 165-сантиметровия ѝ ръст, започна нейната кариера на модел. Средствата от фотосесиите си нашето момиче предоставя на фонд, свързан с ежегодното организиране на Лидерската академия за момичета “ГЛОУ” във Велико Търново.
Цвета има и издадена книга с поезия на английски, която носи името “Flowers From Heaven”.

– Цвета, ти си директор на международна корпорация в Ню Йорк. По-трудно ли е за една българка да постигне този успех?
– От лятото на 2015 г. съм директор в корпорация “Брандуоч”. Това е международна технологична компания с офиси в САЩ, Англия, Сингапур и Германия с над 400 души персонал. Дори само тези факти са достатъчни, за да поставят един нормален човек на изпитание.  В същото време фактът, че работя в международен екип и среда ми помага изключително много. Нашата корпорация е мини модел на разпространеното разбиране, че Америка е като “кипящо  гърне” /melting pot/, което кара всички да се чувстват еднакви и равнопоставени.  Всеки привнася своята култура, език, национална специфика, а всички се отнасят към това с уважение и разбиране, с приемане и отвореност.
Дали за една българка е по-трудно? Всъщност мисля, че за всички, които не са американци, е трудно. Трудно, защото трябва да се бориш да се доказваш непрекъснато колко по-добър си, колко по-можещ и знаещ си. Трябва винаги да бъдеш една стъпка или повече преди останалите. Да виждаш проблемите, своевременно да си им измислил решение и да знаеш къде в крайна сметка отиваш. В този смисъл е трудно, но пък аз съм научена, че няма лесни неща, че всичко е непрекъсната битка за съвършенство. Безспорно трябва да призная, че

много ми помага владеенето на много езици, упоритостта и даже инатът,

постоянството и преследването на целите.
– В какво се изразява твоята работа?
– Работата ми е много интересна, защото непрекъснато (буквално на всеки час) съм изправена пред нови предизвикателства. Тук нямаш време за успокоение, че знаеш нещо, че владееш ситуацията. Нещата на работа са в непрестанно движение. Моите ангажименти са свързани с пряка работа с клиенти и е консултативна. Помагам на клиенти да извлекат най-много от технологията, която Брандуоч предлага, съветвам ги как най-добре да използват количествените резултати от данните за маркетингови стратегии и им помагам да създадат нови статистически мерки, за да разберат как марката им се движи в онлайн средите. Работя с различни екипи и всеки екип изпълнява различни типове задачи – анализ на данни, визуализация на представяне на компанията на американския и световния пазар, тематично изследване на определена тема, която е интерес за компанията, и други. Денят ми е точно планиран – до минутата.

На ден средно комуникирам с около 60 човека от целия свят,

с които заедно решаваме комплексни проблеми, пред които нашите клиенти са изправени. Непрекъснато гоним срокове, но тук сроковете са на принципа от днес за вчера – днес получавам обаждане със спешно изискване или нужда от помощ и когато питам “за кога ти е нужно”, отговорът почти винаги е “за вчера”. От това идват и дългите работни дни в Америка – винаги се чувстваш, че ще изостанеш с работа, ако спреш дори и за малко.
– Как спечели конкурса за тази позиция?
– Явяването на конкурси в Америка си е много сложен и дълъг процес, особено когато става дума за престижна работа. За настоящата позиция преминах през седем различни кръга, като последното ми решаващо интервю беше със собственика на компанията. Много е важно човек да има добро резюме, добри комуникационни умения, да има добро позитивно излъчване, да знае как да се държи в мултикултурна среда, да има стил на обличане, на държание, на владеене на разговора, на ниво на отдаденост; дипломатично да знае да демонстрира амбиция и хъс. С една дума да си на ниво от всеки ъгъл, от който те погледнат хората.
Америка наистина е страна на неограничените възможности, но всичко е на цената на работа, упоритост, постоянство, отдаденост, амбиция и дори инат. В някаква степен аз дойдох подготвена от България, защото бях научена, че когато кажа, че мога да правя нещо, трябва не само да мога да го правя, а съм много добра в него – владеене на езици (говоря свободно пет езика), работа в екип, упражняването в лидерство, упоритост, усърдие в работата и дисциплина…. Много важно е доброто образование, в добри колежи и университети, провеждането на много практики и стажове, които свързват обучението с практиката и усвояването на истински практически умения. Тук, в Америка, практиката и опитът са всичко и това безспорно има значение при кандидатстване за работа. И не на последно място имат значение стил, държание, излъчване, умения за презентиране.
–  Какво научиха американците за България и българската култура благодарение на теб?
– Много съм крайна в това отношение – повтарям до безкрайност това, което смятам, че трябва да знаят. Най-близките хора до мен знаят и ключови думи на български език. С моите приятелки от Алумни групата на ГЛОУ в Ню Йорк често организираме събития за България в големи компании, на които презентираме българска природа, история, традиции, кулинария. С гордост обличам капанската ми носия и всички с възхита се радват на багрите, разказвам им за траките, за величието на България и за красотата ѝ, за несравнимата атмосфера на Велико Търново. Едно е истина –

никой от моето обкръжение не бърка българската роза, кисело мляко, вино, история…

За съжаление, останалите балкански страни, особено Гърция, Турция и Македония, имат много по-агресивна политика на представяне и често може да чуеш за гръцко мляко, македонски траки и история и прочие… Искам това да не е така и го правя в моето широко обкръжение. Но съзнавам, че това е продукт на “голямата политика” и бих искала България да я прави освен чрез официалните си канали и чрез всички българи тук. Смятам, че това, което никога не умира в българите, е духът и желанието да покажат идентичност, особено когато са надалеч. Дните около Коледа отново затвърждават това убеждение.
– Как се адаптира една българка в космополитен град като Ню Йорк?
– Нямах особени проблеми с адаптацията откъм език, по-скоро трудната част беше адаптирането към културата им. Ню Йорк е място, с което трудно се свиква. Преходът от кокетното Велико Търново, където можеш да стигнеш от край до край за 20 минути, до космополитния Ню Йорк, който все още не съм разгледала изцяло, беше стресиращо. Срещите ми с хора от различни култури и момичетата от ГЛОУ, които живеят тук, помогнаха за бързата ми адаптация.
– Какво мачка самочувствието на българите?
– Зависи от човека. Самочувствието на българина май много се влияе от вътрешни фактори – завист, недоволство към системата, омраза към статуквото. На американците пък самочувствието им се мачка от външни фактори – пари, нямането на време (защото гонят пари). Всеки сам диктува самочувствието си. Просто човек не трябва да се дава, това е.
– Ще се върнеш ли в България?
– Засега нямам такива планове, но човек никога не трябва да казва никога. Европа ми липсва в някаква степен, а домът…. Домът не може да го замени нищо. Продължавам да казвам “у дома” на Велико Търново.
– Следиш ли от разстояние българския политически живот?
– Честно казано, не обичам политиката, да не употребя по-силни думи. Не виждам нищо истинско в нея и не разбирам амбицията на хората, които участват в този театър. С една дума – не, нито от разстояние, нито от близо.
– Има ли единни българи зад граница?
– Не знам как точно трябва да се тълкува определението “единни”. Да, българите, с които аз общувам, са сплотени, помагаме си много, търсим се за съвет и подкрепа, правим нещата заедно, празнуваме празниците заедно и се борим  единни. С любов отбелязваме заедно празници и събития, вълнуваме се какво става в България и споделяме идеи какво можем да променим. Не забравяме онзи надпис върху сградата на Парламента, който политиците трябва да четат непрестанно – “Съединението прави силата”. Затова се чувстваме и силни – тук, на четири хиляди мили от дома.
Весели празници ви желая от сърце! Здраве и несломим дух, топлина и обич! Да ни е честита новата 2016 година!
Златина ДИМИТРОВА
сн. личен архив