Великотърновка е Треньор № 1 на Канада по художествена гимнастика

Публикувано на чт, 5 сеп. 2019
2518 четения

Грациите на Стефка Йорданова тренират на стадион „Ивайло“

Две национални състезателки на Канада по художествена гимнастика се подготвят в залата на стадион “Ивайло” за предстоящото световно първенство. Големият форум ще се проведе в Баку след две седмици, а момичетата са в старата столица със своята треньорка – великотърновката Стефка Мутафчиева. Тя от години живее и работи в североамериканската страна. Има свой клуб за художествена гимнастика, работи с гимнастичките от националния отбор и две години е носител на наградата “Треньор №1” на Канада в този спорт.
Стефка е родена във В. Търново и е позната сред съгражданите си с моминското си име Йорданова. Майка ѝ Ангелина Иванова е основоположник на художествената гимнастика в града. Израствайки покрай нея, дъщерята проявява интерес към този спорт и 7-8-годишна започва да тренира, а на 10-12 г. вече е шампион на страната. От 12 до около 15-годишна възраст е в националния отбор на България за девойки. Там тя е рамо до рамо с петкратната медалистка от световни първенства Красимира Филипова и с дъщерята на легендарната наша гимнастичка Жулиета Шишманова. При девойките в продължение на 1-2 години на състезания е неизменно в призовите тройки, като веднъж става и национален шампион. През цялото това време нейна треньорка е майка й, от която научава много и за треньорската професия.
Средното си образование Стефка получава във Втора гимназия в родния си град (сега ПМГ). Поради нежелание да отиде да учи в София, завършва българска филология във ВТУ. Тогава научава добре руския език, който по-късно се оказва много полезен при отиването в Канада. По-късно завършва и физкултура.
Още преди да се дипломира обаче, прохождащата в треньорския занаят великотърновка започва да води групи по художествена гимнастика в бившия Пионерски дом. След това работи малко и в ученическата спортна школа. През това време – в средата на 80-те, майка ѝ е треньор в Гърция, а после и в спортен клуб в Дания. През 1986 г. Ангелина Иванова се разболява тежко и през 1989 г. почива едва на 53 години.
Така Стефка отива в Копенхаген, за да продължи контракта на майка си и да я замести като треньор. В първите години на прехода, които определя като много мътни, тя и съпругът ѝ решават, че е по-добре да не се връщат в България. С два куфара багаж заминават с работна виза за Канада. Там Стефка започва работа в най-големия спортен клуб на страната, създаден от една естонка, където прекарва 4 години. През 1996 г. се среща с известната българска треньорка по художествена гимнастика Димитричка Маслева, която е работила с Нешка Робева и националния ни ансамбъл. Сънародничката ни също е емигрирала в Канада и по нейна идея решават да основат заедно свой клуб. Той съществува вече 23 г., а в него работят няколко българки. В клуба тренират около 100-120 деца, а на високо ниво се занимават 50-ина. Някои от малките гимнастички също са от България, като едната дори е внуче на емигранти от В. Търново.
Много възпитанички на клуба са ставали шампионки на Канада. Сегашните най-добри състезателки на страната на кленовия лист също са възпитанички на Стефка, която е главен треньор. Тъй като тя отговаря за секцията, в която тренират децата на национално ниво и състезателките ѝ са в представителния отбор на страната, се води и треньор на националния отбор. Две години е обявена за треньор № 1 по художествена гимнастика на Канада.
Това е причината Стефка Мутафчиева да пътува с момичетата по различни първенства, включително и световни. Според българката те имат добри заложби. 19-годишната Катрин Учида, която е половин японка, дори е със сериозни шансове за участие в Олимпиадата. Преди дни тя печели два сребърни медала на Панамериканските игри в Перу, което се отчита като голям успех за Канада. Софи Крейн също е от смесен брак и е не по-малко талантлива. На състезание в Австралия м.г., събиращо гимнастички от всички държави под английската корона, Катрин печели сребърен медал в многобоя, а Софи златен от финалите. В националния отбор за девойки също има две момичета от школата на Стефка.
В Канада художествената гимнастика не се радва на почит, като хокея, баскетбола и леката атлетика. Този спорт почти не получава пари от федерацията и клубовете се издържат от вноските на родителите. За да тренират, клубовете се налага да наемат помещения в църкви и други сгради. В тамошните храмове има големи зали за събирания след службата. Именно в тях българката и момичетата от клуба разгъват и сгъват килимите при всяка своя тренировка. Стефка споделя, че в последните години художествената гимнастика в Канада се развива все по-добре, а причината са многото руски треньорки, емигрирали в страната.
“За втора поредна година преди световно първенство идваме във В. Търново на подготвителен лагер. На момичетата много им харесва. Разказвам за историята на България, за моя роден град и че тук съм тренирала, че майка ми е основала художествената гимнастика тук и също е била треньорка. Опитвам се дори да ги науча на някои български думи. Когато вляза в тази зала, имам по-особено чувство, усещам духа на майка ми. За мен това е много важно. Момичетата също вярват, че като тренираме тук преди световно, самата зала им носи успех”, признава Стефка.
Най-хубавите спомени на великотърновката са свързани с родния град, където минават ученическите и младежките ѝ години. Много е пътувала по света, но смята, че В. Търново е наистина много интересно и различно място. “Старата ни къща беше под сградата на музей “Възраждане и Учредително събрание” и много обичам тази част от града. Това място има особен чар. Спомням си как ходехме на театър в читалище “Надежда”. Кадифето и плюшовете вътре и сега са пред очите ми”, връща се назад във времето треньорката. Усеща, че на момичетата също много им харесва тук най-вече заради спокойствието и уюта на малкия град. Разхождали са се заедно по Самоводската чаршия, на Царевец, Арбанаси. Тъй като не спазват строг хранителен режим, си хапват добре и много харесват българската кухня.
“Като си идвам често, все още имам усещането за града, но ги няма вече хората, които ги е имало тогава. Майка ми и баща ми вече не са между живите. В. Търново ми е мило. Всяко едно ъгълче ми е познато и ми навява спомени”, споделя с умиление търновката и допълва, че животът в Канада не ѝ харесва. Мечтае някой ден да се завърне в Европа, като много харесва Италия. Все още не смята, че България е подходящо място за живот заради политическата и икономическата действителност. “Вече нямам нищо и никой в този град. Въпреки това всеки път си тръгвам от В. Търново със сълзи на очи”, не крие вълнението си успешната треньорка.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново