Великотърновецът Иво Шалаверов е поредният представител на старата столица, станал многократен победител в телевизионното предаване “Последният печели”. Дотук натрупа шест победи, но ерудицията и спокойствието, които демонстрира, му дават сериозни шансове победите му в играта да продължат и занапред.
Иво всъщност продължава традицията участниците от В. Търново и региона да впечатляват със знанията си. Абсолютният първенец в предаването със своите 34 победи Борис Русев е родом от старата столица, със серията си от победи впечатлиха Николай Колев, Галин Ганчев, Християн Тошев, както и Йордан Байчев от Долна Оряховица.
Иво Шалаверов е интересна личност, позната на мнозина в града. Завършил е СА “Димитър Ценов” в Свищов и се занимава с дребна търговия. Това споделя съвсем накратко във визитката си в предаването. Познат е обаче и като един от най-големите колекционери на оригинални футболни фланелки и често може да бъде видян облечен в разноцветни екипи. Член е и на Фенклуба на “Кайзерслаутерн” в старата столица. Преди години издаде книгата “Виолетовите” на световния футболен глобус” за международните успехи на “Етър”. Неотдавна публикувахме пазени от него уникални снимки – едни от последните кадри и последните автографи на Георги Аспарухов.
И редовен участник, при това много успешен, в телевизионни състезания. Още през далечната 2003 г. е играл в “Стани богат”, през 2007 г. в “Минута е много”, където стана трикратен победител, а м.г. – и в “Голямото преследване”.
Достатъчно любопитен е и начинът, по който се записал за участие в “Последният печели”, тъй като не използва твърде нито компютри, нито модерни мобилни телефони. “Записването за играта става на сайта на БНТ, като се попълва една форма. Помолих едно момиче в една книжарница и тя за 15 минути ми попълни формуляра и го прати. Не след дълго получих покана за играта”, разказва Иво. Решил да участва, защото почувствал, че това е неговото предаване. “Стани богат” и “Голямото преследване” някак си не бяха моя тип игри. Беше въпрос на време да се запиша, исках да мине малко време и да придобия опит. Човек трябва да има и някаква подготовка, някаква преценка на възможностите си, а не като някои просто да отидеш там, за да се покажеш по телевизията.”
А за играта е направил специална подготовка и тактика, като, естествено, му е помогнал и опитът от предишните участия. “Бях много спокоен, концентриран и съсредоточен. Правя едни упражнения за дишане, за концентрация, препоръчани от специалист точно за такива моменти пред камера. Всеки детайл има значение, например как ще застанеш на банката. Аз примерно изглеждах малко като излегнал се, но това беше, за да дишам по-добре. Освен кино, музика, история, литература, най-любимите ми теми са спорт, в частност футбол, география… Тактиката също е важна, аз мислех да играя по някакъв си мой начин, обаче питах един опитен играч и той ме посъветва: почваш с най-трудните въпроси и ако отговориш на един-два, респектираш противника и дръпваш напред…”, споделя Иво Шалаверов.
Затова държи да започне с благодарност към хората, помогнали му по някакъв начин за доброто му представяне: Гергана Цветанова, Евгения Георгиева, Анелия Хаджипеткова, Николай Викторов, Христо Димитров, Йордан Грозданов, д-р Милена Илинска. “Благодаря на всички хора в България и в чужбина, които вечер ме подкрепят пред телевизора, включително и майката на Тодор Стоянов, който е посланик на България в Италия и Малта и с когото сме втори братовчеди. Искам да благодаря на Господ, защото ми даваше сили, и понеже обичам библейските мъдрости ще кажа следната: “ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите”, казва той.
Подчертава, че е от Велико Търново и се радва, че представя добре нашия град, въпреки че според него е далеч от класата на Борис Русев, Галин Ганчев, Николай Колев…
Не по-малко любопитно е и признанието му за начина на трупане на знания: “мога да кажа, че не съм голям любител на четенето, по-скоро черпя информация от телевизията и радиото. Не че не обичам да чета книги, но просто нямам достатъчно време.”
За самото предаване споделя, че атмосферата е много приятна, с чудесен екип и водещ в лицето на Орлин Горанов. Благодарен им е за вниманието и добронамереността. “Някои имат усещането, че многократните победители са леко толерирани, понеже те правят предаването интересно. Аз не усетих такова нещо, има еднакво отношение към всички. Има честна игра във всички епизоди и пълен феърплей.”
Радва се, когато има силни противници, и признава, че най-добрият му опонент бил при третата му победа. На финала на четвъртата пък направи гросмайсторското постижение 10 верни отговора от 10 въпроса.
Във всичките си игри Иво Шалаверов неизменно се появява с елече върху блузите си. Както сам признава, освен че в студиото е малко хладничко, този елек има за него сантиментална стойност. “Този елек е шит от покойната ми майка и освен че ме топлеше, ми даваше сили и спокойствие.”
В “Последният печели” стана дума и за голямата му колекция от футболни фланелки. Събира основно фланелки на екзотични футболни отбори. “Един от най-ценните екземпляри е екипът на исландския “Брейдаблик” от град Коупавогюр, която ми е подарък през 2013 г. лично от тогавашния президент на клуба г-жа Бортхилдур Сигурдардотир. Бях в Тулуза (Франция) на гости на един приятел. Оттам отскочих до Андора и попаднах случайно на мач от Лига Европа между местния “Санта Колома” и “Брейдаблик”. Запознах се с президентката на клуба и тя ми подари фланелка, значка и визитка с личен автограф.”
Иво Шалаверов се занимава с дребна търговия с дрехи. За него най-важно е да има успехи в работата, а те идват, когато имаш хубава стока и когато си много честен с хората. “Също се старая да следвам мотото “добри мисли, добри думи, добри дела” и отново ще цитирам Библията. Там е казано “по делата им ще ги познаете”. Казано е също: “вършете добро и злото няма да ви сполети”, затова се старая да правя точно това.”
Доволен е, че отстранил петкратен победител и до момента има натрупани 6 убедителни победи. “Любимото ми число е 7 и ще е хубаво, ако направя поне толкова победи до края. Все някога ще загубя, предчувствам, че ще е от опитен и много знаещ играч. Но загубите трябва да се приемат спокойно, те са част от живота – всъщност те ни правят по-силни, по-мъдри и по-смирени. Навярно ще ми е малко тъжно, понеже участието ми ще приключи, но ще се радвам, че се връщам към обичайния си живот”, откровен е Иво. Обикновено след всяко състезание се чувства преситен от емоции. Сега вероятно също “Последният печели” няма да му липсва – това е просто една игра. Но ще продължи да гледа предаването с голям интерес и ще се надява на покана и ново участие в някое от специалните издания.
Довечера Иво Шалаверов тръгва към седмия си успех, а дали със своята ерудиция би натрупал и двуцифрен брой победи, предстои да разберем…
Анатоли ПЕТРОВ