Велико Търново трябва да бъде вписано в Конституцията като историческа и духовна столица

В българската конституция да бъде записана разпоредба, която изрично предвижда, че историческа и духовна столица на България е Велико Търново. В приложение на тази норма да бъде приет закон за административни, процедурни и бюджетни правила за нейното прилагане. Тази идея беше единодушно подкрепена от всички участници в Национална кръгла маса на тема “Велико Търново – историческа и духовна столица на България – правно положение и перспективи”. Форумът беше сред акцентите на честванията за Независимостта.
Историците проф. д-р Пламен Павлов, проф. д-р Милко Палангурски и проф. д-р Петко Петков от ВТУ представиха темите за вековната идея за Търново като столица на България през различните исторически епохи, историческата обосновка за конституционно присъствие на В. Търново и Търновската книжовна школа и съвременния университетски център.
Проф. Петков припомни, че от 22 март 1879 г. по предложение на Драган Цанков и като конституционен текст – решение, вписано в протокола на Учредителното събрание, Търново е определено за историческа столица на страната ни.
Най-наболелите проблеми пред опазване на недвижимите културни ценности в стария град, които са 680, представи главният архитект на В. Търново Николай Малаков. Дейностите по запазването им задължително подлежат на централизирано съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата, като включва дори текущите ремонти по поддръжка на сградите. Тежката и бавна процедура води често до незаконни действия от страна на собствениците. С нашите предложения целим част от тези процедури да се извършват на местно ниво, а някои съгласувания на паметници с по-ниско значение да се извършват от звено, позиционирано във Велико Търново, посочи арх. Малаков.
Той припомни, че лошото стопанисване на сградния фонд в някои от европейските държави дори е криминализирано. Необходима е приложима процедура държавата и общините да могат да отчуждават изоставени и рушащи се недвижими културни ценности, да има програма на МК за целева финансова подкрепа на собственици на недвижими културни ценности. Всичко това изисква специфични решения и специален статут на Велико Търново като град, съхранил историята и идентичността, категоричен е арх. Малаков.
Бившият председател на Конституционния съд проф. Борис Велчев припомни, че именно той, по време на националните чествания за 140 години от приемане на Търновската конституция, предложи на президента Румен Радев да бъде направено допълнение в Глава 10 в Конституцията на България, в която да бъде включен текст за реалното място на Велико Търново като историческа и духовна столица. И тогава, и сега си давам сметка, че това е един протоколен акт, който, ако остане само на думи, постепенно ще се износи. Вписването на статута в Конституцията е справедливо и необходимо, заслужено е написването на втори текст, който да казва, че статутът се урежда със специален закон, поставящ Велико Търново в положение, различно от останалите градове. Но и това не е достатъчно, посочи проф. Велчев.
Акцент на националната дискусия беше емоционалното и брилянтно като изказ слово на чл.-кор. проф. дюн Атанас Семов – съдия в Конституционния съд на България.
Аз категорично подкрепям идеята за вписването на статута на Велико Търново в Конституцията, защото това културно-историческо богатство трябва да се опазва с национални усилия, а не голяма част от него да бъде оставено на усилията само на Общината, посочи той. В типичния си образен стил, той подчерта, че правната норма е важна, но по-важна от всяка норма е мукаетът – съчетание на можене и воля – можене да направиш нещо и воля наистина да го направиш. Съчетание на чалъм и хатър, на смисъл и мъжество. Затова, когато казвам, че България има потребност Търново да е велико, мисля преди всичко за истинския търновски мукаетлък. За онова съчетание на горд болярски дух, старопрестолна извисеност и възрожденска духовност, с трудолюбие и лично пряко участие, което вие, търновци, сте показали неведнъж, каза проф. Семов.