Великденската украса – как от изкуството да направим забавление

Великден не е само повод да седнем на трапезата и със семейството или с приятели да се отдадем на гощавки с агнешко, дроб сърма, салати, борба с писани яйца и алкохолни наздравици. Великден преди всичко е празник на душата и на сетивата. За да направим празника си още по-красив, можем да отделим малко време и заедно с децата или с приятелки да си направим празнична украса, с която да създадем уют у дома.
Идеите, които ще ви представим, са всъщност великденската украса, изработена от домовете и защитените жилища във Великотърновско. Предметите са направени от терапевтите и хората с умствена изостаналост от социалните институции във Вонеща вода, Церова кория и Дебелец, и от Общинската организация на Съюза на инвалидите. Оригиналните украшения бяха представени по време на Великденския базар в рамките на МТИ “Културен туризъм” в старопрестолния град.
Всеизвестно е, че пачуърк е вид ръкоделие с пришиване на отделни парчета плат от различни материи и цветове. Модата “пачуърк” навлиза в домовете още през XII век, но се налага като тенденция едва през XIX век. Днес, в XXI век, с техниките на пачуърк и захвърлените парчета плат по кошници и чекмеджета можем да шашнем домочадието с красиви пана за Великден. Не е сложно. Навивайте и пришивайте парчетата в произволни форми. За основа може да се използва дори парче от стар чувал, който със сигурност има в мазето на дома ви, съветва Ния Тодорова, специалист социални дейности в дневния център във Вонеща вода.
Великденската украса, направена от обитателите на Дома за хора с умствена изостаналост и защитеното жилище в Церова кория, е смесица на прежди, филц и фантазия. “Всички обичаме красивите неща и им се радваме, но можем и сами да си ги направим. Добротата в един човек може да се изрази и в украсата на мъничко яйчице или венче, което да направи за дома си или да подари на приятел. Ако съчетаем топлотата на цветовете, добавим малко сръчност и се съобразим с интериора на стаята, ако извадим от стреса на ежедневието усета си за красота, възможностите са безкрайни”, казва психологът Светлина Тодорова.
Разтърсете се и ще намерите някое захвърлено кълбо с прежда. Покрай него със сигурност има две куки за плетене. За няколко минути изплетете с най-обикновената плетка “налице и наопаки” неголямо парче. Напълнете го с парцалчета или с памук, вържете му панделка и ето ви зайче. С парчета плат и стар панер, който ви е омръзнал, можете да направите красива кошничка за великденските яйца. Не се впускайте да правите това сама, извикайте децата. Така за известно време ще имате обща тема за разговор, вместо да си мълчите пред телевизора или да се ровите в социалните мрежи с виртуалните си “приятели”.
“Ако сте ходили на пикник, то със сигурност са ви останали пластмасови лъжички и вилички от разходката. Не ги изхвърляйте, защото от тях стават оригинални предмети и великденска украса”, съветва Валентина Иванова, управител на защитеното жилище във Вонеща вода. Взема се салфетка, нагъва се на хармоника, привързва се в средата с панделка от стар букет или подарък и ето ви папионката. С прежда правите мустаци или коса. Залепвате или рисувате очи и уши и човечето или великденското зайче е готово.
Модата на декупажа умело може да се използва и за великденската украса. Вземете си парче керемида или дървена изрезка, няколко цветни салфетки, ножица, лепило С-200, някакво шнурче. “Изрежете си цветни детайли, залепете ги върху основата, притиснете, за да излезе въздухът, и след като изсъхне, лакирайте. Прикачете шнура и окачете на стената. Просто и лесно, но става красиво пано за стената”, съветва Ния Тодорова. С техниката на декупажа може да си украсите и яйца. Тук хартиените орнаменти се лепят с белтък, разбит почти на пяна. “След като хората с увреждания могат, значи всеки може. Само отделете малко време и си освободете фантазията”, препоръчва Валентина Иванова.
Майсторките от Съюза на инвалидите представиха яйца, украсени с пъстри “охлювчета” от навити на рулца тънички ленти цветна хартия, които с лепило С-200 са залепени върху черупките на издуханото яйце. Използва се техниката “квилинг”, обяснява ни председателката на местната организация Величка Накова. Наречен още хартиен филигран, квилингът е форма на изкуството, която включва използването на тънички ленти от хартия, които се навиват, сгъват в определени форми и се залепят, за да се създаде интересен декоративен детайл. “С флумастер или счупена игла губерка, или със сцепено на две дървено шишче можете да си навиете рулцата от цветните ленти хартия. Ако искате да се получат продълговати форми, отпускате охлювчето с навитата хартия, притискате краищата, докато стане желаната фигурка и фиксирате отново с лепило”, обяснява Величка Накова. Квилингът през XV век е считан за изкуство, през XIX век – за дамско забавление, а през XX век почти е бил забравен. Едва в края на миналия век отново започва да се гледа на него като на изкуство. С японската техника на сгъването на хартия – оригами, можем да си направим чашки за великденски яйца.
Ако имате лози у дома, не изхвърляйте пръчките, които мъжете са щракнали при резитбата по Зарезан. Огледайте се за интересни форми и с пръчките направете рамки или композиции, върху които накачете пиленца, яйца или каквото ви хрумне. Така се получават венци и рамки за стената, които са много по-оригинални и красиви от китайската ширпотреба.
Ако си правите омлет или сладкиш, не бързайте с лека ръка да изхвърлите счупените черупки в кофата. Боядисайте ги, сложете малко оцветен памук или лико и ето станало гнездо, в което да се постави пиленце.
Дайте на децата да си изцапат ръцете с водни боички. Вземате празно, издухано от белтъка и жълтъка яйце. Топите си пръстите в каквито цветове искате и оставяте отпечатъците си върху яйцето. Колкото по-пъстро, толкова по-красиво. След това с безцветен лак за нокти покривате творението си и му придавате гланц. Бодвате дървено шишче в дупката, фиксирате със силикон или с моментно лепило и украсата е готова.
И за да се върнем към традициите на бабите ни, защо да не си направим восъчни яйца. Как се украсяват яйца по стара технология с чист пчелен восък и писалка показа на малки и големи майсторката Светла Ракшиева. Тя е старши научен сътрудник в Етнографския институт и е събрала в книгата си “Писано яйце за Великден” техники от Самоков, Костенец, Велинград, Етрополе и Североизточна България. Рисунките са свързани със символиката на Великден – кръстове, риби, или пък растителни орнаменти – пролетни цветя, слънца, звезди. Когато се нашари с писалката, яйцето се потапя в разтворената боя, за да се оцвети. Чрез нагряване восъкът се отстранява и тогава украшенията се проявяват като негативен рисунък върху повърхността.
В България има два основни стила на писане на яйца. На първо място са белите яйца, които не се боядисват, а върху тях се правят орнаменти с восък, който е почернен с катран, а определени части от него се запълват с цветни пасти. Те пък са се приготвяли с боите за боядисване на прежда, които се слагат в жълтъка на яйце и се е получавала яйчена темпера. Във Велинградско първо изписвали с писалка повърхността на яйцето, след това го потапяли в отвара от луковички на синчец и то ставало жълто. После пак пишели върху жълтото, покривали с восък всички части от рисунката, които искали да запазят в този цвят, и накрая го потапяли във винената боя. Така орнаментът се получавал в няколко различни цвята. Майсторката Светла Ракшиева е категорична, че няма мода в яйцата – всичко е традиция, въображение и забавление между майки, баби, деца и внуци.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ