Векове наред името Йордан е на почит във фамилията на инж. Бобонков

Инж. Йордан Бобонков много се гордее с името си, което смята за свещено. А то е такова, тъй като Йордан идва от река Йордан в Палестина, където Исус Христос и християни били кръстени от Йоан Кръстител. Директорът на ДГС “Болярка” във Велико Търново смята, че името напълно му подхожда, понеже хората, наречени Йордан, са борбени и упорити. Това име е едно от най-популярните и предпочитаните още от дълбока древност в България.
Лесовъдът, който има стаж от 13 години като директор и още 15 години като зам.-директор в системата на горите в Горна Оряховица и Велико Търново и мечтае да се пенсионира като лесовъд, е кръстен на дядо си по бащина линия.
Коренът на фамилията
Бобонкови е от с. Поликраище,
където имало много Бобонковци. После се пръснали по всички краища на страната и чужбина. Шефът на горското стопанство е горд и с фамилията си, която се е запазила от векове назад още от турското робство на страната ни. Тъй като в по-ново време в рода му се раждат само момчета, самият той има двама сина и малък внук Йоан, то фамилията си остава гордост за поколенията.
Бащата на лесовъда се оженил за мома от с. Янтра и младото семейство заживяло задружно там. Родили се двама сина, от които инж. Бобонков е по-малкият брат. Фамилията на съпругата му също може да се каже, че е мъжка. Нейният брат също има двама сина, те пък имат две момчета.
Директорът на “Болярка” много си почита
името, винаги черпи колегите
си на работа на Йордановден, после празникът продължава вкъщи. Всяка година присъства на Богоявленския ритуал с водосвет и хвърляне на кръста в р. Янтра във Велико Търново, но никога досега не се е решавал да влезе в мразовитите води, дори и като млад. Мечтае си един ден да посети светите земи на Христос и р. Йордан.
От позицията на ръководител дълги години инж. Бобонков отчита, че в системата на горите трябва да влезе нова техника, както в селското стопанство, за да се развива качествено и бързо секторът. Тогава няма да говорим за изровени и унищожени пътища, категоричен е шефът на “Болярка”. Освен това ще бъде усвоявана по-пълно дървесината, която ще се извозва по-лесно и безопасно.
Инж. Бобонков е щастлив баща, тъй като синовете му са поели по неговия път. По-големият Милен вече е инженер лесовъд и работи в Държавното горско стопанство в Горна Оряховица като старши лесничей. Румен пък е студент втора година в Лесотехническия университет в София. И двама са запалени ловци и риболовци, заедно с баща си имат модерни такъми, винаги ходят заедно на лов и риболов – един сдружен малък мъжки колектив, в който винаги си помагат и се учат един от друг.
Шефът на Горското стопанство със задоволство казва, че
ловът е негова страст още от детските години,
когато заедно с баща си – ветеринарен фелдшер, и дядо си Йордан водел ловните кучета на излети. Това е причината той да следва в Лесотехническия университет, въпреки че преди това учил в техникума по електротехника в Горна Оряховица. Като лесовъд се е случвало Йордановден да го свари на пусия или да гони диви патици. Е, няма как да не се почерпим в дружинката, пък ако има и слука, веселбата става още по-голяма, отчита шефът на “Болярка”. По отношение на ловната стрелба инж. Бобонков има закалка още от ученическите години, когато участва в специализиран клуб по стрелба, и сега може да се похвали с много точен мерник. С годините разбрах, че горското стопанство не е само лов, твърди лесовъдът, който е председател и на Сдружението на ловците и риболовците “Сидер войвода” в Горна Оряховица почти два мандата. Инж. Бобонков не може да определи дали обича да стреля повече по пернати или по диви прасета, всичко, що се нарича лов, е в сърцето му. Признава обаче, че с годините вече избягва да стои 5-6 часа на пусия, но зимният лов му носи много емоции, разходка сред природата и среща с колеги. Може да се похвали с убит вълк и няколко срещи с мечки в горите. Сега обаче, заради разпространението на птичия грип у нас, ловът на пернатия дивеч е забранен до второ нареждане. Бях се нагласил да стрелям по фазани на 7 януари, но няма как, отчита директорът. Той добавя, че при лова емоцията е докато дръпнеш спусъка. След това започва мъката – извличаш животното, обработваш го, разделяш го на парчета между ловците, има си доста работа при свинския лов, който е и опасен. Имах случаи, когато няколко пъти прасета тръгват срещу мен, ала им видях сметката, смее се директорът.
А що се отнася до риболова, шефът на “Болярка” признава, че вече е минал в тила, но все пак дава по някой лев за такъми. Независимо от това е редовен риболовец със синовете си. Те са по-напред от мен, четат много, интересуват се, дори ме съветват, казва гордият родител. Инж. Бобонков със задоволство отбелязва, че
синовете му извадили от
Янтра 19,400 кг сом, дълъг 1,48 м
В рекордите се вписва и бял амур – 17,600 кг, дълъг 1,10 метра. Било истинско предизвикателство да се преборят с такива риби. Но двамата братя се справили успешно.
Днес на именния си ден директорът на ДГС “Болярка” ще действа според обстановката. Зависи от времето, нали се чакат виелици и снегове. Ако може да се движим, с приятели и колеги ще отидем да се почерпим. Ако не – ще бъдем вкъщи на трапезата със свински мръвки, кюфтета и мезета – стандартна българска кухня, е замислил именникът. И макар във фризера си да има 75 пъдпъдъка, те ще останат за други празници. Съхранява ги с перушината, защото тя запазва месото да не изсъхва. Но кандидати да скубят пернатите много няма…
Инж. Бобонков е голям фен на пъдпъдъците, а също на ловните кучета. Има си Зара, курцхаар, хвали я, че е голям птичар Навремето при родителите ми на село гледахме 12 ловни кучета и всяка събота и неделя ги водехме на лов, спомня си директорът.
Вася Терзиева
сн. авторката и архив