Иваничка Панева – пазителката на романтичния Търновград

Тя излъчва нежност, финес, обаяние, благородство и достойнство. Талантът и усетът към красивото са ѝ вродени. Когато влезе някъде, сякаш слънцето изгрява. И не може да е иначе, защото Иваничка Панева е коренячка великотърновка. Детството на художничката е минало между Самоводския пазар и Асеновата махала, а това е оставило в нея отпечатък за цял живот. Убедена е, че няма по-романтично място от Велико Търново. Такъв е градът и в нейните картини.
По майчина линия Иваничка Панева е наследничка на болярката Бойка. Тя живеела в единствената останала болярска къща, която била разрушена по време на земетресението през 1913 г. По-късно Леон Филипов направил макет на къщата на славната болярка. Чаровната дама разказва, че за съжаление по време на земетресението от къщата е изчезнала голямата ракла, в която се пазели семейни реликви, които били предавани от поколение на поколение. Сред тях имало сребърни съдове, накити, пафти. Или земята ги е погълнала, или в суматохата някой ги е отмъкнал, пояснява Панева.
Родът на баща ѝ пък били много добри кундурджии, така навремето наричали обущарите. Татко ѝ също бил ненадминат майстор.
Художничката е кръстена на баба си Иванка, майката на баща ѝ, трудолюбива и сърдечна жена. Родителите ми първоначално имали други намерения и ми били избрали името Вяра. Татко тръгнал да ме записва в общината, по пътя обаче срещнал някакъв човек, който му споделил, че скоро му се родила дъщеря, която нарекли Иваничка, защото името било модерно. Баща ми решил и мен така да кръсти. Така от Вяра съм станала Иваничка, разказва художничката. С усмивка допълва, че се е случило така, че с всяко поколение изменят името. За пример дава внучката си, която се казва Ивон.
Иваничка Панева няма да забрави първия път, когато разбрала, че има имен ден. Била излязла на улица “Въстаническа”, където живеели, и един от съседите – чичо Рачо, като я видял, побързал да ѝ натрие челото със сняг, поздравил я и я метнал на високата около метър преспа със сняг. Почти петгодишното момиченце се развикало и майка му дошла да го смъкне. През годините известната великотърновка не е пропускала да празнува Ивановден. Ще го отбележи подобаващо и сега. Убедена е, че от баба Иванка е взела и сърдечността, и трудолюбието.
Любовта към изкуството дошла в живота ѝ несъзнателно. Художникът Рафаел Михайлов беше приятел на единия от дядовците ми и аз много пъти съм присъствала на срещите им, споделя тя. На Самоводския пазар, където е играла много като дете, също постоянно имало художници, които рисували красивия Търновград. Тя наблюдавала с интерес как работят творци като Иван Христов и Деньо Чоканов. Когато художниците ги нямало, момиченцата вадели блокчетата и боите и започвали да рисуват кой каквото може. И сега започне ли да твори, неусетно се връща в детството. В съзнанието ѝ изплува ароматът на печения хляб, на цветята, усеща топлината на нагретите от слънцето камъни. А нейното Търново оживява върху платното. Излива си душата и когато рисува българките. Може би затова казват, че те приличат на нея.
Иваничка Панева завършва живопис във Великотърновския университет. Панайот Димитров – Понката искал да я прави скулптор, но тя не се съгласила. Останала вярна на живописта. Разказва, че нейн професор бил големият Васил Стоилов. Той се държал дистанцирано, но пък давал на студентите си много добри съвети.
В университета срещнала голямата си любов. Христо Панев учел графика в съседен курс. Беше ненадминат танцьор, заиграеше ли, земята трепереше под краката му. Влюбих се в усмивката и танцуването му, признава художничката. Той пък на една бригада в първи курс, като видял, че всички момичета запалили цигари, си казал – “Христо, тук няма жена за теб”. Да, но съдбата била на друго мнение. Увлякъл се по Иваничка и са заедно вече повече от 50 години. Догодина ще празнуват златна сватба.
Госпожа Панева си спомня, че пристанала на съпруга си на един пролетен бал на университета. Помни го, защото било Великден и тогава всички студенти решили да отидат на църква. Това било забранено в онези години и почти всички млади хора били наказани. Единствено художниците били спасени от техния преподавател проф. Никола Кожухаров. Той заявил, че лично е изпратил възпитаниците си в катедралния храм, за да видят изписаната от него църква на светлината на свещите. Беше невероятен човек, канеше ни в дома си и ни разказваше за Париж и за големите художници, спомня си с умиление чаровната дама. Проф. Кожухаров давал съвет на момчетата, ако искат да си изберат дадена жена, да ѝ дадат палитра и четка и тя да нарисува нещо. Ако избере топлите багри като червено, жълто и оранжево, това означава, че е добра жена и могат да я вземат. Важно е преподавателят да е голям човек, широко скроен, да те учи с примера си, категорична е Иваничка Панева. Почти 20 години като учител се е опитвала да прави точно това, затова и до днес се обичат с учениците ѝ.
Художничката не може да обясни на какво се дължи обаянието, което излъчва. Може би добротата в сърцето и липсата на завист правят да изглеждам така, размишлява 70-годишната дама, която носи с достойнство всяка една от годините си. Важно е човек да е и с чиста душа, допълва тя. Щастлива е с картините и семейството си. Не спира всеки ден да се радва на цветята, залезите, слънцето. А най-голямо признание за творчеството си получава от големия изкуствовед Кирил Кръстев, който, виждайки работите ѝ, възкликва “Правиш искрено изкуство, от това по-важно няма!”.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Бранимир БОНЕВ и
личен архив