“Благочестие, чадолюбие и учение” е бил девизът на женското благотворително дружество “Радост”

Благотворителните дружества изиграват съществена роля в политическия, икономическия и културен живот на Велико Търново. Някои възникват още през ХIХ в. и продължават плодотворната си дейност и след Освобождението. Женско благотворително дружество “Радост” заема водещо място сред тези високопатриотични и хуманни благодетелни сдружения. Основано в трудната и мрачна епоха на османското владичество и угнетение, то не остава чуждо на народните освободителни идеали. Със свойствената си енергия и преданост на богатата женска душа, то подпомага развитието на града ни във всяко едно отношение. След Освобождението се приспособява към новия дух на времето и от чисто благотворително, каквото е в самото си създаване, става просветително, образователно, като си поставя по-широки цели.
Като член на Българския женски съюз, към който се причислява през 1901 г., то си поставя за цел и да ратува за авторитета на жената в обществото, за издигането ѝ до равноправен член с мъжа пред труда, културата, законите и морала. По този начин дружеството става огнище на истинска просвета и гражданско съзнание както между своите членки, така и в обществото.
Женско благотворително просветително дружество “Радост” във Велико Търново е основано на 8 септември 1869 г. Учредителното събрание се провежда в главното училище “Св. Кирил” при църквата “Света Богородица”. Инициатор за създаването му е известната учителка и общественичка Евгения Кисимова, която основава т.нар. “Женска община” в 1869 г., от която по-късно “изниква женското дружество “Радост”. Тя е родена през 1835 г. в семейството на хаджи Георги Кисимов, заможен абаджия и търговец, участник във Велчовата завера през1835 г. Нейният брат Пандели Кисимов е авторитетен общественик и революционер. Евгения учи в българско и гръцко училище в родното Търново. Владее три езика – гръцки, турски и френски. В създаденото от нея дружество групира около себе си млади и интелигентни жени и девойки у които “любовта към българското отдавна бе узряла”. Женското дружество е наречено “Женска община” като по-широко понятие и обединява великотърновки, без разлика на материално и обществено положение.
Само три месеца по-рано, на 8 юли 1869 г., във Велико Търново е основано първото възрожденско читалище “Надежда”. Така в града започват ползотворната си работа две културно-просветни институции. При основаването на читалище “Надежда” Евгения Кисимова подарява 386 книги, с което съдейства за създаването на читалищната библиотека, а 500 книги същата година е подарила на Цариградското настоятелство “за будене на българщината около Цариград”. Нейни съвременници потвърждават факта, че тя е прочела повече от 2000 книги. Третото събрание на Женската община е проведено на 19 ноември 1869 г. На него се приема изработеният от Евгения Кисимова устав, който започва с надслова – “Благочестие, чадолюбие и учение”. Основната цел е формулирана така: “Речената женска община ще има първата мисия да отвори една женска каса, да събира волна помощ. – И като събере един капитал, на който от прихода да могат да ся наредят девическите училища и да поддържа една достойна учителка, която да може да изучава девойките в необходимите поне за нас тука значения, и ако даде Бог да ся пообогати, речената каса, тогава речената община ще има грижата за отварянето девически училища и по селата около Търново.”
Произнесеното по този случай слово от Евгения Кисимова звучи и днес напълно съвременно и дълбоко пророчески за онова време. В уводната част на речта се изтъква разликата между старото и новото поколение българки. Историческото развитие безусловно оставя отпечатъка върху младите жени и цялото внимание на женското дружество, естествено, се насочва към девическите училища.
Първото настоятелство на Женската община е в състав: – настоятелка – Евгения х. Д. Кисимова, касиерка – Винтя Стеф. Сарафидева, писарка – Иванка х. Петкова. Духовен отец – свещеник Димитър. Включени са по три членове от църквите “Св. Атанас”, “Св. Никола”, “Св. Константин”, “Св. Спас” и “Св. Богородица”. В деня на основаването се събират 32 членки, които провъзгласяват женската община. Още “него ден всяка записала своята волна помощ, която дала почетната цифра 6752 гроша. До края на 1869 г. се записали още 95 членки – внесли помощ на обща сума 3750 гроша”.
Голям брой великотърновки пожелават да вземат участие в “дружествените работи” и започват да правят според възможностите си скромни или по-значителни дарения на новооснованото женско сдружение. Приходите се използват за издръжка и уреждане на девическите училища в града, за оказване на материална помощ на бедните ученички, за осигуряване издръжката на учителите, за ремонт на училищните сгради и др. В началото на 1870 г. капиталът в учредената каса наброява над 15 хиляди гроша. Иларион Макариополски прави подарък – печат на дружеството, който изработва в Цариград. На него е изписано “Печат на женската община в Търново, 8 септ. 1869 г.”
Дружеството се грижи и за онези жени, които нямат възможност да получат образование. По подобие на съществуващото неделно училище към читалище “Надежда”, то открива на 25 март 1870 г. девическо неделно училище при църквата “Св. Константин”. В него преподава Иванка Хаджипеткова, завършила образованието си в Русия. На първото занятие присъстват 12 ученички, на второто броят им се увелчава двойно, а на третото се утроява. През втората година в него се записват нови 150 девойки. Става невъзможно да се обучават в една стая и това налага разделянето им на две групи – начинаещи и напреднали. Самата Евгения Кисимова е ангажирана като учителка в него. Безспорен факт, че постоянно е търсенето на добри учителки с увеличаване на ученичките, е публикуваното обявление на страниците на вестник “Македония” от 19.ХI.1871 г., което гласи: “Търновското училищно настоятелство търси една учителка, която да има пълно образование, да знае нужните ръкоделия и някой европейски език”.
На енергичната председателка на дружеството се дължи и навременната инициатива по изпращането на девойки, които да се обучават в педагогическите училища в чужбина. Евгения Кисимова, известна като интелигентна и родолюбива българка, с широките си връзки успява да включи не малко девойки на обучение в Румъния и Русия. Нейн съветник е руският княз Захари Княжевски, оказал съдействие за осъществяването на тази цел. Първите девойки, изпратени на обучение, са: Евгения Ив. Шекерджиева, Елисавета Цанева Райкова, Мария Ферадова, родени във Велико Търново, следвали в Русия; Тодора Илиева Петкова, родом от В. Търново, следвала в Румъния; Велика Начева, родом от Лясковец, учила в Русия, и др. През 1972 г. е изпратена да учи в руско акушерско училище Евгения Стоянова, останала съвсем малка без родители и обгрижвана от членките на дружество “Радост”. След нея заминават в същото училище още три великотърновки.
(следва)
Катя МИТОВА-ГАНЕВА, РИМ – Велико Търново
сн. архив