Във времето на най-сериозната демографска криза в България ветеринарен лекар и еколожка отглеждат с любов трите си деца

Той е ветеринарен лекар, възпитаник на Медицинския университет в Стара Загора, а тя – еколожка, завършила Пловдивския университет. Като деца живеят в един жилищен блок в Горна Оряховица, той на първия, а тя – на третия етаж. Гаджета са от малки. След като се оженват като студенти, Виолета направо слиза по чехли на първия етаж при Илия. Сега имат три хубави и умни деца – Деница, Илия и Павел, съответно на 18, 11 и 3 години. През 2013 г. семейство Йорданови празнуваха 20 години брачен живот. Виолета мечтае къщата да е пълна с повече деца. Да гледа как нейните рожби се забавляват, е най-голямото й щастие. Родителите са единодушни и това е кредото им, че в една къща винаги трябва да има бебе. Сега май е ред на каката да продължи традицията.
Повече от 15 години бащата Илия е участъков лекар в Стражица и се грижи за животните в 12 села на общината. Ветеринарният доктор е страстен ловец и колекционер на ножове. Има голяма колекция и подредена изложба на една от стените в хола на апартамента. Купува уникати от различни пазари и по интернет. Илия твърди, че всеки нож има история, съдба и култура. Запалил се по ножовете от 5 години. Освен това докторът е върл природолюбител, може цял ден да прекара в гората, а пък ако ловът има слука, всеки признава майсторлъка на Илия да сготви най-вкусния пъдпъдък в патладжан или месо от диво прасе.
Виолета също не се дава, смята, че прави най-хубавата баница с лимонада. И веднага издава рецептата, в която, според нея, нямало нищо сложно. Но пък накрая баницата е фантастична.
В началото на трудовата си кариера младата жена започнала работа като оператор в горнооряховска телевизия. Мечтата й винаги е била да снима научнопопулярни филми и тази страст сега й липсва. След 7 години Виолета се явила на конкурс за еколог в РИОСВ във Велико Търново и сега е експерт в дирекцията за превантивна дейност.
Деница е студентското ни бебе, беше ни трудно, живеехме на общежитие в Стара Загора, но пък бяхме млади, разказва майката. При отглеждане на децата голяма помощ й оказала майка й. Искам още деца, макар да имах три тежки бременности. Най-хубавата миризма за мен е на бебенце.
Сега малкият Павел е най-глезеното дете в семейството. Майката допълва, че с най-голямо внимание и интерес е гледала Деница, докато с Павел вече има опит. Различно е да бъдеш майка на 22 и на 37 години. Но аз съм късметлийка, мечтаех си първото ми дете да е момиче, а третото – момче, и така се случва, казва Виолета. Доверява още, че много иска да се научи да свири на саксофон и да кара вертолет, а също да снима филми за слонове. Към тези животни имам предпочитания, искам да отида в Африка и да изучавам живота им. Виолета харесва татусите, вече има четири. Как стана, излязох веднъж да купя памперси и си направих татуировка, смее се многодетната майка.
В момента Деница е ученичка във великотърновската езикова гимназия, иска да следва ветеринарна медицина, като баща си. През свободното си време девойката плете гривни от конци, прави дървени бижута. Доста се е запалила по това изкуство, а сега дори плете одеяло.
Илия джуниър спортува таекуондо, иска да стане милионер и ловец като татко си, но трябва още да порасне. Има си своя идея, как да постигне всичко това.
Павел пък ни разказа, че си има и любима вещ и това е Нани. Всъщност Нани е малко шалте, с което малчуганът не се разделя. Носи го дори в детската градина, която посещава безплатно като трето дете в семейството. Не смея да го изпера, защото постоянно го търси, обяснява майката.
Когато се ражда Павел, Виолета решила, че трябва още нещо да прави, докато е по майчинство. Започнала да учи психология във Великотърновския университет. Вече е написала дипломната си работа, предстои й защита. Тя преживява драматично всяка среща с деца сираци от домовете, които посещава по време на следването. Отчита, че именно любовта, вниманието и майчината ласка липсват в тези приюти. В същото време толкова семейства искат да си осиновят деца, но процедурите са дълги и тромави и някои кандидати се отказват. Така времето минава и колкото повече престоят в институцията продължава, толкова е по-пагубен за едно сираче, макар в дома да има добри битови условия. Ако се случи някога да работя като психолог, най-много искам да бъде с най-малките. Чувствам нужда да гушкам малчугани. Сега Павел играе тази роля, но вече не е бебе.
Според Виолета възпитанието не е само да поучаваш едно дете, а да го докосваш, то трябва да се чувства защитено, сигурно. Именно тази защитеност сега я няма. Родителите работят постоянно, нямат време за семейството и ако нещо липсва на моите три деца, това е, че и аз не съм постоянно с тях, защото ходя на работа. А тази липса не може с нищо да се компенсира, категорична е жената.
И стигаме до една от най-важните теми – за издръжката в семейството. Не сме гладни, не сме презадоволени, но сме доволни, твърди еколожката. Тя бърза да похвали съпруга си, който работи много и като глава на семейството носи основния товар по отглеждането на децата.
Виолета пресмята, че месечната издръжка на семейството сигурно е над 1000 лв. Тя и дъщеря й всеки ден пътуват до В. Търново, имат си своите ежедневни разходи.Заплатата ми покрива само моите разходи, остава малко за покупки на някои домакински неща. Освен това тя пътува с колата си до работата, което още повече натоварва бюджета.
Най-трудно ни беше като бяхме студенти, спомня си еколожката. Два дена останахме с половин хляб и един компот, бяхме свършили парите, а вече имахме бебе. Оцеляхме, върнахме стъклени бутилки, купихме си храна, спомня си живота в студентското общежитие в Стара Загора Виолета. Там имахме много приятели, бяхме млади и преодолявахме всички трудности, връща годините назад майката.
Като изключим летните почивки на море, всяко свободно време семейство Йорданови прекарват на вилата си в еленското селце Руховци. Децата играят на воля и родителите са спокойни. Жилището им в Горна Оряховица се намира на кръстопът срещу голям хипермаркет, където автомобилният трафик е непрекъснат.
Виолета и Илия имат и свое лично пространство, което запълват с екскурзии в чужбина. Париж, Рим и Венеция, Турция. Семейството има идея тази година да отиде на гости в Испания, където живее сестрата на Виолета.
На тръгване еколожката ни показва жилището. То се състои от четири самостоятелни стаи, има място за всички в това задружно семейство. Голямата библиотека в хола всяка седмица се попълва с нова книга.
Щастливи сме, че всички вкъщи сме здрави, имаме си мечти и надежди, казва ни на изпроводяк Виолета. Една майка, която със съпруга си успява във времето на най-голямата демографска криза в България, да отглеждат три прекрасни българчета. Въпреки кризата, въпреки трудностите, въпреки всеобщия песимизъм…
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. личен архив